Решение № 7784 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2018 г.

Решение № 7784 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в РУ – гр. Кърджали против решение № 56/02.03.2018 г. по адм. д. № 362/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 1947 зз-426 от 27.11.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответната страна – С. Валджев в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на С. Валджев заповед за задържане на лице с рег. № 1947 зз-426 от 27.11.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ – гр. Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на С. Валджев. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че въпреки наличието на посочено в нея фактическо основание (във връзка с ЗМ № 710/2017 г. по описа на РУ – Кърджали, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК, за това, че на 26.11.2017 г., в гр. Кърджали е нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице) и посочено правно основание (чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), заповедта се явява издадена при липса на посоченото в нея фактическо основание. Стигнал е до извод, че деянието, което се твърди да е извършил задържаният и по повод което е образувано ЗМ № 710/2017 г., е било довършено на 25.11.2017 г., а не на 26.11.2017 г., както е посочено в заповедта, без да са налице каквито и да е данни, че лицето ще извърши друго престъпление, което прилагането на тази ПАМ би предотвратило. С разпореждане от 08.01.2018 г. съдът е дал указания на издателя на акта да представи копие от ЗМ № 710/2017 г. В изпълнение на дадените указания в хода на съдебното обжалване пред първата инстанция от РУ – Кърджали със съпроводително писмо е представена единствено справка от 14.12.2017 г. относно извършена проверка по преписка с вх. № 19473 М-710/27.11.2017 г. по описа на РУ – Кърджали. От тази справка се установява, че преписката е образувана въз основа на докладна записка от Й. Боюклиев, в която било докладвано, че по време на изпълнение на служебните задължения, спрямо него били извършени действия от лицето С. Валджев, с които действия му причинил болка. В справката е описана фактическа обстановка, която е от 25.11.2017 г., а не от 26.11.2017 г., както е посочено в оспорената заповед. Касационният съд намира изводите на АС – Кърджали за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Кърджали. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че заповедта за задържане на С. Валджев е постановена и в нарушение на целта на закона. Задържането до 24 часа по ЗМВР съставлява административна принуда, предвидена от закона с цел обезпечаване дейността на тези органи по разкриване и разследване на престъпленията. По-конкретно мярката е установена с оглед улесняване действията на компетентните органи по установяване самоличността на лицата, за които са налице данни за съпричастност към деянието, както и с оглед предотвратяване на възможността същите да се укрият и възпрепятстват действията по разследване. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на НПК, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. Установено е по делото, че лицето е задържан само за няколко часа на 27.11.2017 г., като при задържането му не са били снети писмени обяснения от него във връзка с цитираната в заповедта ЗМ № 710/2017 г., за деяние извършено на 25.11.2017 г. (според заповедта на 26.11.2017 г.), като няма данни лицето да е правило опит да се укрие и е имало яснота за самоличността му, адреса и местоработата му. Видно от представената по делото карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане, в раздел "диагноза" е вписано, че освидетелстваният "не е годен за задържане". С. Валджев е бил задържан въпреки наличието на медицинските документи и заключението от извършения преглед, че лицето не е годно за задържане и че задържането може да влоши заболяванията, които същият има. Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски по производството не се дължат, тъй като няма данни ответника по касационната жалба да е сторил такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение