Решение № 3181 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 500/2015 г.
ВАСVI отделение23.03.2015 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ева Димитрова Пелова - Трифонова, от гр. София срещу решение № 22 по протокол № 55 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2014 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - председател на Софийски районен съд, за повишаването й на място в ранг "съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд". ОСЪЖДА Ева Димитрова Пелова - Трифонова от гр. София да заплати на Висшия съдебен съвет сумата 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Мотиви
Решение № 3181 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 500/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Ева Димитрова Пелова - Трифонова, от гр. София срещу решение № 22 по протокол № 55 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.11.2014 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител - председател на Софийски районен съд, за повишаването й на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС". Поддържат се оплаквания, че оспореният акт е издаден при липса на мотиви и е в явно несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Топалова - Панова, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. Намира твърденията на жалбоподателката, че може да бъде повишена едновременно в два по-горни ранга като необосновани и несъстоятелни - ненамиращи опора в нормативната уредба и в частност при тълкуването на разпоредбите на чл. 234 във вр. с чл. 235 ЗСВ. Посочва, че за всяко последващо повишаване в ранг е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване на място в по-горен ранг. Позовава се на съдебна практика и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид оплакванията, становищата и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е в преклузивния срок на обжалване по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че с молба от 14.05.2014 г. Ева Димитрова Пелова - Трифонова, съдия от Софийски районен съд, командирована в Софийски градски съд, е поискала от председателя на Софийски районен съд на основание чл. 234 ЗСВ да внесе предложение във Висшия съдебен съвет за повишаването й на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС". Посочила е, че с решение по протокол № 19 от 24.04.2014 г., т. 21.1 на Висшия съдебен съвет има определена комплексна оценка от периодичното атестиране "много добра" (чл. 206 ЗСВ). С писмо вх. № 11-07-1069/03.06.2014 г. административният ръководител на Софийския районен съд е сезирал ВСС с искане за повишаване в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС" на Ева Димитрова Пелова - Трифонова. С решение по протокол № 42 от 15.07.2014 г. Комисията по предложенията и атестирането (КПА) е изискала от председателя на Софийски районен съд и от председателя на Софийски градски съд мотивирани становища относно повишаването в по-горен ранг на съдия Пелова - Трифонова. Със същото решение КПА е уведомила двамата административни ръководители, че Ева Димитрова Пелова-Трифонова е назначена на длъжност "съдия" в Софийски районен съд и съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 2, предл. второ ЗСВ притежава ранг "съдия в ОС", като (досега) не е повишавана в по-горен ранг "съдия в Апелативен съд". Според данните в преписката, представена по делото от Висшия съдебен съвет, към датата на предложението съдия Ева Димитрова Пелова-Трифонова е магистрат с доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, което е видно от становищата на административните ръководители на СРС и СГС, от извадката от официалния сайт на Инспектората към ВСС от 15.07.2009 г., съдържаща информация, че съдия Ева Димитрова Пелова-Трифонова е била предложена за отличие "служебна благодарност и грамота" за образцово изпълнение на служебните задължения и от комплексната "много добра" оценка от последното периодично атестиране. Висшият съдебен съвет е отговорил на искането за повишаване в ранг на съдия Ева Димитрова Пелова - Трифонова с две самостоятелни свои решения. С първото от тях, което е предмет на съдебно оспорване по настоящото дело - решение по т. 22 на протокол № 55 от заседанието, проведено на 27.11.2014 г., е оставил без уважение предложението на административния ръководител - председател на Софийски районен съд за повишаване на място на Ева Димитрова Пелова-Трифонова, съдия в Софийски районен съд с ранг "съдия в ОС", в по-горния ранг "съдия във ВКС и ВАС", а с второто решение - също по т. 22.1 на посочения протокол - Висшият съдебен съвет на основание чл. 234 ЗСВ е повишил на място Ева Димитрова Пелова - Трифонова, съдия в Софийски районен съд с ранг "съдия в ОС", в по-горния ранг "съдия в апелативен съд", считано от датата на вземане на решението. Двете решения са взети при проведено тайно гласуване с резултат 17 гласа "за", без гласове "против" и "въздържали се". Към решението, предмет на спора, не са изложени отделни мотиви, но в този случай по аргумент от чл. 34, ал. 3, изр. 2-ро ЗСВ за мотиви на решението следва да се смятат мотивите на Комисията по предложенията и атестирането към внесеното от нея предложение по протокол № 65 от 18.11.2014 г. (така и реш. № 8128 от 13.06.2014 г. по адм. д. № 15213/2013 г. на ВАС-VI отд.). Видно от съдържанието на извлечението от този протокол (на л. 38 от делото), Комисията по предложенията и атестирането е предложила на Висшия съдебен съвет да остави без уважение предложението на административния ръководител - председател на Софийски районен съд за повишаване на място на Ева Димитрова Пелова - Трифонова, съдия в Софийски районен съд с ранг "съдия в ОС", в по-горния ранг "съдия във ВКС и ВАС" и на основание чл. 234 ЗСВ да повиши на място съдия Ева Димитрова Пелова - Трифонова в по-горния ранг "съдия в АС", при следните мотиви: "Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение е допустимо при кумулативно наличие на предпоставките, визирани в чл. 234 от ЗСВ. Към датата на подаване на предложението, въпреки че е командирована в СГС, съдия Трифонова заема длъжността съдия в СРС и като такава, съобразно разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ЗСВ рангът й се счита "съдия в ОС". Член 235 от ЗСВ регламентира, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор или следовател и считано от ранга на заеманата длъжност, като съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ възходящият ранг за (съдия с ранг) "съдия в ОС" е "съдия в АС". Следователно спрямо съдия Трифонова, са налице предпоставките по чл. 234 ЗСВ за повишаване в ранг "съдия в АС"". Анализирайки фактите по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира оспореното решение на ВСС по т. 22 на протокол № 55 от заседанието, проведено на 27.11.2014 г., за взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за кворум и с необходимото мнозинство. При приемането на това решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително относно изискването за мотивиране на акта. Спорът между страните е по тълкуването и прилагането на чл. 235 ЗСВ, която разпоредба има следното съдържание: "Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност". Според жалбоподателката, когато за един магистрат са налице кумулативно зададените в чл. 234 ЗСВ предпоставки, той следва да бъде повишен на място до два по-горни ранга при депозирано по надлежния ред предложение за това. Поради това счита, че има правото да бъде предложена от своя адм. ръководител за повишаване в ранг с две позиции по-горен от този, който има в момента - съдия в ОС - по силата на закона (чл. 233, ал. 2, предл. последно, ЗСВ), а това е рангът "съдия във ВКС и ВАС", който Висшият съдебен съвет е отказал с оспореното решение, незаконосъобразно приемайки, че е необходимо съдия Ева Димитрова Пелова - Трифонова първо да прослужи установения с чл. 234 ЗСВ най-малко тригодишен срок при ранг "съдия в АС" и едва тогава да бъде обсъждан въпросът налице ли са предпоставките по чл. 234 ЗСВ тя да бъде повишена на място в следващия по-висок ранг "съдия във ВКС и ВАС". Според процесуалният представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет повишаването в ранг се извършва чрез последователно повишаване в следващ по-горен ранг, при който ранг, по силата на чл. 234 ЗСВ, магистратът следва да прослужи най-малко три години. Директното повишаване в най-високия, възможен за съответната длъжност ранг, за което настоява жалбоподателката, противоречи на изискването при следващо повишаване в ранг да са изминали най-малко три години от предходното повишаване на място. В подкрепа на това свое становище процесуалният представител на ВСС сочи Решение № 15470 от 23.11.2011 г. по адм. д. № 7067/2011 г. на ВАС-VII отд., оставено в сила с Решение № 4573 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 1521/2012 г. на ВАС, петчл. с-в. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде подкрепено становището, изразено от процесуалния представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет. С посочените от него решения Върховният административен съд в тричленен и след това в петчленен състав е изразил становище, че "според приложимата нормативна уредба повишаването на място в по-горен ранг следва да се извършва последователно, съобразно йерархията, разписана в чл. 233, ал. 1 ЗСВ, до два по-горни ранга". Изразът "до два по-горни ранга" очертава обхвата на възможността за повишаване на място в ранг. Така например, съдия в районен съд, различен от Софийския районен съд, може да бъде повишен на място в първия ранг по чл. 233, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "съдия в окръжен съд" и след като прослужи при този ранг нови, най-малко три години, може да бъде повишен в следващия по-висок, втори по смисъла на чл. 235 ЗСВ, ранг - "съдия в апелативен съд". С това възможността за повишаване на място в по-горен ранг по отношение на този съдия в районен съд е изчерпана и той не може да получи на същата длъжност следващия по-висок ранг в йерархията на чл. 233, ал. 1 ЗСВ - "съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд". Исканото от жалбоподателката повишаване направо в най-високия възможен ранг за изпълняваната от нея длъжност може да бъде обсъждано от Висшия съдебен съвет само при едновременно направени пред него а) искане за нейното повишаване в по-горен ранг и б) предложение за поощряването й с отличието по чл. 303, ал. 2, т. 3 ЗСВ - предсрочно повишаване в ранг. В случая обаче липсва предложение за поощрение, поради което Висшият съдебен съвет в изпълнение на правилото за последователно повишаване в ранг законосъобразно е повишил съдия Ева Димитрова Пелова - Трифонова в първия по-горен ранг за заеманата от нея длъжност съдия в Софийския районен съд - "съдия в апелативен съд" и също така законосъобразно е оставил без уважение предложението на председателя на Софийския районен съд тя да бъде повишена на място направо в най-високия за длъжността й ранг "съдия във ВКС и във ВАС". По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на съдия Ева Димитрова Пелова - Трифонова е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и тълк. реш. № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС следва да бъде присъдено в полза на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,