Решение № 5966 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2011 г.

Решение № 5966 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10950/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 3031 от 20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 9606 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо за отхвърляне на плащане с № 199/112/2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение при условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира недопустимост и алтернативно - необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените подробни съображения се моли, решението да се обезсили или алтернативно - да се отмени. Претендира се присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. От адвокат-пълномощника на ответната страна по касационната жалба е изпратен писмен отговор, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В нея се твърди, че уведомителното писмо по правната си същност е индивидуален административен акт според чл. 21, ал. 1 АПК. Изложени са твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактическата обстановка относно тегленето на банковия кредит от "Евро Дипи" ООД през 2007 г. за преустройството на кравефермата в гъбарник. Този кредит е бил използван само за строително-монтажни работи. Дейността на търговското дружество по отглеждането на гъби е от месец юни на 2008 г. Според прокурора търговското дружество, в което съдружник е и Делчо Димов Делчев и е собственик на дялове от капитала му, не е регистрирано като земеделски производител и дружеството не е извършвало земеделска дейност. Счита, че съдът правилно е приел, че Делчо Делчев не е стопанисвал земя с цел производството на животинска и земеделска продукция по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че с уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 199/112/2010, с изх. № 01-6500/23176 от 23.11.20101 г., изпълнителният директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, отдел "Прилагане на мерки за развитие на селските райони", сектор "Оторизация на плащанията", във връзка с договор № 26/112/05852 от 17.02.2010 г., уникален идентификационен номер на проекта 26/112/05852 и уникален регистрационен номер на бенефициента 438 742 - Делчо Делчев, който е уведомен, че в резултат на извършени проверки е установено фактическо несъответствие с представените документи при кандидатстване за подпомагане и представените документи при проверката на място в стопанството му, поради което няма да бъде извършено плащане. В уведомителното писмо е посочено освен това, че сключеният договор № 26/112/05852 от 17.02.2010 г. се прекратява на основание глава VI, т. 6, б. "д" от него. Това писмо е било обжалвано от Делчо Делчев, като съдът е приел жалбата му за процесуално допустима и я е разгледал по същество. От приложените писмени доказателства е установил, че заявлението за подпомагане по мярка 112 - създаване на стопанства на млади фермери е било подадено на 30.05.2009 г., като то е получило описания вече идентификационен номер. Предложеният от кандидата бизнес план е получил уникален идентификационен номер 438 742. Делчо Делчев е регистриран като земеделски производител на 23.02.2009 г. Със заповед № 01-РД/2315 от 29.12.2009 г., издадена на основание чл. 20, т. 2 ЗПЗП и чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г,. издадена от министъра на земеделието и храните (обн. в ДВ, бр. 42 от 2008 г., с последно изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 23 от 20.03.2012 г.), наричана само "Наредба № 9", изпълнителният директор на ДФЗ - Разплащателна агенция е одобрил за финансиране в рамките на наличните средства по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", посочените заявление за подпомагане. В заповедта под № 1011 е записано името на Делчо Димов Делчев с идентификационен номер на заявлението 26/112/05852 и със субсидия от 48 892 лв. За тази заповед за одобрение Делчо Делчев е уведомен и е поканен в срок от 15 дни да подпише договор за предоставяне на финансовата помощ. Последният се е явил в посочения срок и между него и заместник-изпълнителния директор, вероятно с делегирани права според заповед № 01-РД/1274 от 27.08.2009 г., е сключен договор № 26/112/05852 от 17.02.2010 г. лист 87-93 от делото, с приложена към него таблица. От приложените писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно извършената проверка на място на Делчо Делчев, резултатите от нея и пр. След това съдът е извършил пълен контрол за законосъобразност върху издаденото уведомително писмо, като е приел, че то е незаконосъобразно, поради което го е отменил, по изложените в решението мотиви. Постановеното решение е недопустимо. То е в нарушение на правилата на подсъдността на споровете, които разпределят делата между административните съдилища и гражданските. Безспорно е, че се касае за сключен договор. От анализа на първите три глави на Наредба № 9 се установява, че в тях се уреждат административните правила относно условията и реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, в които се включват финансовите условия, изискванията към кандидатите, изисквания към проектите, редът за кандидатстване, който урежда процедурата за това. Тя завършва със заповед на изпълнителния директор за одобрение или отхвърляне на заявлението за финансово подпомагане. С това приключва и административната част от Наредба № 9, преди сключването на договор. Тези три глави от наредбата са насочени към избор на кандидати, подали заявление за финансово подпомагане, които трябва да отговарят на определени изисквания, включително и представяните от тях проекти, условията и реда за тяхното подаване, отстраняване на нередовност при подадено заявление, съответно одобряване на заявлението или отхвърлянето му. Това е способ за формиране и представяне в писмен вид на волята на страните по сделката, едната от които е административният орган, а другата - съответния гражданско правен субект. Дори сключеният договор в клаузите си относно изпълнението на правата и задълженията на страните по него възпроизвежда до голяма степен нормите на глави четвърта и пета от Наредба № 9. Държавен фонд "Земеделие" е юридическо лице, държавно учреждение, което работи на извънбюджетна сметка и изпълнява функциите на държавата свързани с държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажбата и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитието на земеделието и селските райони, според чл. 2 УПДФЗ и чл. 1 ЗПЗП. Тази изпълнителско-разпоредителна дейност на държавата, уредена в първите три глави от Наредба № 9, е насочена към сключването на договор, чрез който конкретно се изпълняват функциите на държавата по финансовото подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. До сключването на договора е административната част от дейността на държавния орган ДФЗ. Отношенията между изпълнителния директор и съответния кандидат, подал заявление за финансово подпомагане и проект за бизнес-план по образец, са отношения на власт и подчинение, такива между неравнопоставени страни. С подаването на заявлението от съответния кандидат до изпълнителния директор и неговото приемане, възниква административното правоотношение. То се развива и завършва с издаването на заповед от административния орган за одобрение или за отхвърляне. Заповедта за одобрение е правопораждащият юридически факт за сключването на договора. Касае се за смесен фактически състав, който включва административна част завършваща със заповед и сключен договор - гражданско-правен елемент. Заповедта за отхвърляне на заявлението за подпомагане, другият възможен начин за завършване на производството, подлежи на контрол за законосъобразност, тъй като одобряващата не би могла да се оспорва от заявителя, поради липсата на правен интерес. Със сключването на договора за финансово подпомагане страните по него - ДФЗ, чрез заместник-изпълнителния си директор, с делегирани правомощия и одобрения кандидат, в случая Делчо Делчев са равнопоставени гражданско правни субекти, които не се намират в отношения на власт и подчинение. Това е така, защото административният орган е страна по сделката и не е в качеството си на орган на изпълнително-разпоредителната дейност на държавата, а в качеството си на юридическо лице, страна по договора. Отношенията между тях са на равнопоставени страни. Неизпълнението на клаузите по сключения договор и отговорността за това може да се търси по общия исков ред, а не по реда на съдебното административно производство. Погледнато от този аспект уведомяването за отхвърляне на плащанията, предмет на жалбата не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а волеизявление на едната страна по договора до другата, относно прекратяването на договора и отказване на плащането за първия етап. В същия смисъл е и определение № 13170 от 5.11.2010 г., постановено по адм. д. № 13214/2010 г. на Върховния административен съд. Жалбата е била процесуално недопустима, защото е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване и на основание чл. 159, т. 1 АПК е следвало да бъде оставена без разглеждане. Като е постановил решение по процесуално недопустима жалба, административният съд е постановил и недопустимо решение, което ще следва да се обезсили, а образуваното производство пред административния съд да се прекрати. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи, като ответната страна по касационната жалба ще следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение