Решение № 13696 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2016 г.

Решение № 13696 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане срещу решение № 42 от 4.05.2016 г., постановено по адм. дело № 73/2016 г. по описа на Административен съд - Ш., с което е уважена исковата молба на С. Т. А. от с. Х. и агенцията е осъдена да й заплати сума в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 14.04.2015 г. до 13.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата оспорва жалбата с доводи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Посоченото от Акиф правно основание иска е чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 203 и сл. от АПК, а обезщетението е претендирано поради признато от съда с влязло в сила решение незаконно уволнение на ищцата по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, като е посочен конкретен период от шест месеца, през който тя не е заемала държавна служба. По същество, след доказване на релевантния факт, че в тези шест месеца ищцата С. Т. А. не е работила, правилно административният съд е осъдил касационния жалбоподател да й заплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 6000 лева. Този размер на обезщетението е определен с оглед на основната й месечна заплата от 1000 лева като директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Ш. към възможно най-близката дата спрямо момента на признаване на уволнението за незаконосъобразно и е установен от представената заповед и трудова книжка. Неоснователни са възраженията, че в случая следва да се приспадне получаваното от Акиф обезщетение за временна неработоспособност. От една страна, по принцип в чл. 104, ал. 1 ЗДСл такава възможност не съществува, а съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) това следва да стане по предвидения в този кодекс ред и на съответния орган, в случая Националния осигурителен институт. От друга страна, безспорно е, че в претендирания от ищцата период от шест месеца няма издадени болнични листове и такъв отпуск не е ползван, поради което обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО не е получавано. Твърдението на касатора, че ответницата следва преди присъждането на обезщетението да върне полученото обезщетение за безработица, също е неоснователно. Съгласно чл. 54е, ал. 2 от КСО това следва да стане в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, т. е. неговият размер не е поставен в зависимост от това обстоятелство. И на последно място, съдът правилно е определил датата, от която се дължи изплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение като главница - 19.01.2016 г., когато с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно. Това е началният момент на забавата от страна на администрацията съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2015 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски в това производство и АСП следва да се осъди да й заплати сумата 780 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,