Решение № 13 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г.

Решение № 13 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т С. П. и Р С. П. и двамата от [населено място], приподписана от адв. М. срещу решение от 18.11.2010 г. по в. гр. д. № 311/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 150/08.03.2010 г. по гр. д. № 2730/2007 г. на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. С. П. и Р. С. П. и двамата от [населено място] срещу Г. В. Г., Д. Н. А., Н. Б. К. и Ж. И. Х. по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 8312/10.10.2001 г. поради липса на съгласие; по чл. 26, ал. 2 предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на НА № 81, том 2, рег. № 3164, н. д. № 193/2002 г., обективиращ покупко - продажба на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица] ет. 15, ап. 74 поради липса на съгласие и по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на НА № 63, том IV, рег. № 7171, н. д. № 509/2002 г. поради липса на съгласие и по чл. 108 от ЗС за установяване собствеността на ищците и осъждане на ответника Ж. Х. да им предаде владението на недвижимия имат като неоснователни и недоказани. С касационната жалба се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Според касатора въззивното решение е постановено при липса на мотиви. Освен това въззивната инстанция неправилно не е уважила направеното пред нея искане за назначаване на нова тройна експертиза. К. молят въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответницата по касационната жалба Ж. И. Х. чрез адв. Д. Р. оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор по делото. Останалите ответници - Г. В. Г., Д. Н. А. и Н. Б. К. не вземат становище. С определение № 1077/03.10.2011 г. по делото, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е при действието на ГПК (отм.) въззивната инстанция да не излага самостоятелни мотиви, които да отразяват собствената му правораздавателна дейност. Прието, е че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на поставения правен въпрос: Съгласно т. 19 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, при действието на ГПК (отм.) ред. ДВ бр. 124/23.12.1997 г./ мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба / преди ЗИДГПК / д. в. бр. 124/23.12.1997 г. - в сила от 01.04.1998 г./, която е контролно- отменителна и дейността и е проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. С оглед на това задължително тълкуване, в отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че неизлагането на самостоятелни мотиви при постановяване на въззивното решение при действието на ГПК (отм.) представлява процесуално нарушение, което обуславя неправилност на постановеното решение. По касационната жалба: С оглед отговора на поставения правен въпрос жалбата е основателна. Производството по делото пред първата инстанция е започнало при действието на ГПК (отм.) по искова молба, депозирана в съда на 08.10.2007 г. С оглед на това и съгл. § 2, ал. 1 ГПК /нов - в сила от 01.03.2008 г./ въззивната инстанция е следвало да разгледа делото по правилата на ГПК /отм. ред. ДВ. бр. 124/23.12.1997 г. и сл./. Съобразно тези правила въззивната инстанция действа като втора първа инстанция като осъществява самостоятелна решаваща дейност, изразяваща се в самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора като излага съответните мотиви за това. В случая с обжалваното решение въззивният съд не е извършил такава самостоятелна решаваща дейност. Същият е действал като контролно- отменителна инстанция, която е извършила проверка на направените от първата инстанция фактически и правни изводи, които е споделил напълно. С оглед на това, обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила и на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ГПК, подлежи на отмяна. Пред въззивната инстанция въззивниците - касатори в настоящото производство, са поискали съдът да допусне нова тройна експертиза с вещи лица от Списъка на СГС, които не работят в системата на МВР, както и да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените във въззивната жалба обстоятелства, които са относими към правния спор, предмет на делото. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е допуснал събирането на тези доказателства. Доколкото изслушаната пред първата инстанция тройна експертиза е изготвена при разногласие на вещите лица и съдът, предвид предмета на експертизата, не е могъл да вземе компетентно становище по разногласието, съгл. чл. 161 ГПК (отм.) е следвало да назначи нова тройна експертиза. Не е имало пречка за събиране на допълнителни гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като сочените от въззивниците обстоятелства не следва да се квалифицират като отрицателни факти. С оглед на горното, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да назначи исканата нова тройна експертиза и разпита на посочените свидетели като при формиране състава на тройната експертиза следва да се положат усилия за отстраняване на съмненията относно тяхната безпристрастност.