Решение № 11374 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Митев, чрез процесуалния представител адв. С. Лазов, срещу Решение 443 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 155/2022 г. от Административен съд Бургас в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, изразяващи се в унижение, психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на потиснатост и нервност, претърпени от ищеца в периода от 15.03.2021 г. до 26.03.2021 г., вследствие на незаконосъобразен акт на ответника, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на посочената сума с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, като се уважи претенцията му. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния му представител юрк. Р. Йовчев. Обжалва го в частта, с която е уважена претенцията на Г. Митев за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 347 лева, произтичащи от неполучаване на трудово възнаграждение за периода от 12.03.2021 г. до 26.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на посочената сума с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли изцяло като неоснователен. С Определение от 20.09.2022 г., постановено по настоящото дело така подадената касационна жалба от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е оставена без разглеждане, а производството в тази част е прекратено, тъй като е подадена от правен субект, който не е бил страна в първоинстанционния процес. Ответната страна Българска агенция по безопасност на храните, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Г. Митев сума в размер на 1 347 лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от неполучаване на трудово възнаграждение за периода от 12.03.2021 г. до 26.03.2021 г., вследствие на отменената, с влязло в сила решение, Заповед ОТМ-3/15.03.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е била отменена Заповед ВР-1/15.03.2021 г. за възстановяването на Митев на длъжността директор на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, до приключване на дисциплинарното производство по Дисциплинарно дело 4 от 2019 г. по описа на БАБХ, считано от 12.03.2021 г. и е отхвърлил исковата претенция в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на потиснатост и нервност, като неоснователна и недоказана. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил категорични и убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за това, че твърдените вреди унижение, психически и физически дискомфорт, тормоз, страдание, притеснение, чувство на потиснатост и нервност - са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Въз основа на това е направил извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Държавата. Правните си изводи съдът е обосновал с анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните и е приел така предявеният иск, в частта относно претърпените неимуществени вреди, за недоказан, респ. неоснователен, и го е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен от решаващия съд. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение