Решение № 686 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2017 г.

Решение № 686 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. против решение № 329/27.02.2017 г. по адм. д. № 2421/2016 г. на Административен съд В., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-18-1305551-091-001/14.05.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП- В., потвърден с решение № 225/04.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 4355, 62 лв. Изложено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, което претендира да бъде редуцирано до минималния размер по Наредба № 1, съобразно материалния интерес по делото, в случай на оставяне без уважение на касационната жалба. Ответната страна - "Агро 1" ЕООД, гр. Р., чрез процесуален представител адвокат И. К. оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и писмени бележки, както и в осъществена защита в проведеното съдебно заседание. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, по представен списък и документи към същия в размер на 4500 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил издаден РА на ревизираното лице "Агро 1" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 10 416, 26 лв. и лихви в размер на 10 395, 73 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди м. март - м. август 2008 г., м. декември 2008 г., м. януари - м. декември 2009 г., м. април 2010 г. и м. октомври 2010 г. в общ размер на 20 343, 76 лв. и лихви в размер на 13 771,47 лв. Ревизионното производство е въз основа на ЗВР № 1203450/05.10.2012 г., изменена на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК със ЗВР № 1300160/11.01.2013 г., изменена със ЗВР № 1300535/11.02.2013 г. Първоначално издаден РА № 181300535/27.05.2013 г. е отменен с решение № 414/15.08.2013 г. директорът на Дирекция "ОДОП" - В. и преписката е върната на органа, възложил ревизията, със задължителни указания за издаването на нов ревизионен акт. При повторна ревизия, е издаден РА № 181305551/22.04.2014 г., потвърден с решение № 511/12.11.2014 г. на ДД"ОДОП"-В.. Ревизионният акт е бил предмет на оспорване пред АС- В. и с влязло в сила решение № 1316/10.06.2015 г. по адм. дело № 3768/2014 г. на Административен съд - В. е обявена нищожност на РА, поради липса на материална компетентност на издателите му, тъй като е била нарушена разпоредбата на § 35, ал. 1 ЗИД ДОПК /обн. ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. При повторно развилото се ревизионно производство след връщане на преписката с решение № 414/15.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. ревизията е следвало да се довърши по досегашния ред, поради което е следвало на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в редакцията на текста преди изменението, органът, възложил ревизията да издаде заповед за определяне на компетентен орган, на основание чл. 119, ал. 3 ДОПК. В развило се по същото дело производство по чл. 176 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК съдът е постановил решение № 2077/13.10.2015 г., с което е отхвърлил искането на директора на Дирекция "ОДОП" - В. за допълване на решение № 1316/10.06.2015 г. като на основание чл. 173, ал. 2 АПК изпрати преписката за ново произнасяне на съответния компетентен административен орган. Несъобразена с постановените от АС- В. решения е извършената ревизия, която е продължение на втората по ред ревизия и вместо порочната ЗОКО, която е основание за нищожност на издадения втори по ред РА, с новоиздадена ЗОКО № К-1305551/13.05.2016 г. органът, възложил ревизията, е определил длъжностно лице от отдел "Ревизии" при ТД на НАП - В., което да издаде ревизионен акт, във връзка с вече съставения ревизионен доклад № 1305551/10.02.2014 г. Така приключилото производство с процесния РА е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в ДОПК касаещи възможността за връщане на преписката за нова ревизия от горестоящия административен орган, но не и от съда. При несъобразяване с влезлите в сила решение по № 1316/10.06.2015 г. и решение по чл. 176 № 277/13.10.2015 г., постановени по адм. д. № 3768/2014 г. на АС- В., органа по приходите е постановил нов, трети по ред РА в ревизионно производство, което не е било висящо, а е приключило във фазата на административното обжалване. В рамките на едно и също ревизионно производство е недопустимо да се извършат повече от две ревизии, съответно - да се издадат повече от два ревизионни акта. Като е нарушил процедурата и е приел за висящо ревизионното производство, в което е издал трети по ред РА, органът по приходите е излязъл извън предоставената му по закон компетентност, което обуславя извод за нищожност на оспорения пред първоинстанционния съд РА. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответната страна се дължат разноски. Видно от представения списък на разноски и Договор за правна защита и съдействие на адв. К. договореното и платено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция е в размер на 4500 лева. Съобразно направеното изрично възражение от страна на ДД"ОДОП" в представената писмена защита за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и минималните възнаграждения по Наредба № 1, настоящата инстанция счита, че същото следва да се присъди до размер 2200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение