Решение № 6392 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2010 г.

Решение № 6392 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Би Ем Билд" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Димитър Анчев, със съдебен аднрес гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. Илия Палев, срещу Решение № 1143/23.07.2010 г. по адм. дело № 748/2010 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 3-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 900487/04.01.2010 г., издаден от Галя Димитрова Славчева - инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 184 от 19.03.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Би Ем Билд" ЕООД, гр. Плевен са опнределени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в резулнтат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 41000,33 лева за даннъчни периоди месец Януари и месец Април на 2009 г., по фактури издадени от "Йори Ейван" ЕООД, гр. София и "Римогард" ЕООД, гр. София, ведно с прилежащинте лихви за забава в размер общо на 3583,50 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив, е приел за установено, че на жалбоподателя законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 41000,33 лева за даннъчни периоди месец Януари и месец Април на 2009 г., по фактури издадени от "Йори Ейван" ЕООД, гр. София и "Римогард" ЕООД, гр. София, ведно с прилежащинте лихви за забава в размер общо на 3583,50 лева. Фактическата обстановка по делото е безспорна, предвид на пасивното отношение на дружеството - жалбоподател. Същият не сочи и конкретни касационни основания, предвид на които настоящата инстанция на приеме, че оспорваното решение на ПАС е незаконосъобразно. Същият счита, че Съдът е длъжен да му укаже обстоятелствата, които следва да докаже с жалбата. Това пасивно поведение е довело до отхвърляне на жалбата. Доказателствената тежест е на страната на жалбоподателя и той е този който следва да докаже, че са изпълнени предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, а това не е направено. Въпреки това, Съдът е изследвал детайлно законовите предпоставки с оглед на наличната по делото документация. В хода на ревизията не е признато право на приепадане на данъчен крендит в размер общо на 15000,33 лева на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС, поради констатирана липса на доставка на стоки - ъглови вишни, найлон, рапиди, винтове, метални дюбели, пяна, силикон, гипс, армираща лента, гипсокартон, железа, вата и профили, по фактури № № 806/16.01.2009 г., № 807/18.01.2009 г., № 809/19.01.2009 г. и № 810/20.01.2009 г., издадени от "Йори Ейван" ЕООД, гр. София. На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, с която е установено, че дружеството е регистрирано по ДОПК от 18.06.2004 г., по ЗДДС от 28.05.2005 г. и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи от 02.04.2009 г. Входирани са били в Деловодството на Офис Младост на ТД на НАП - София документи по опис от този доставчик. Въз основа на същите и след направена служебна справка в информационната система на НАП е било устанновено, че фирмата е издала процесните фактури със съответни данъчни основи, начислен ДДС и предмет, същите са отразени в дневника за продажби и справката-декларация за съответния данъчен период, но не са били предоставени договори, протоколи и други съпровождащи документи, които да докажат реалността на пронцесните доставки, липсват и документи, доказващи извършено разплащане. Така прието е, че липсват извадки от хронологични дневници на с/ка 4532 за начислянване на дължимия ДДС по смисъла на чл. 86 от ЗДДС, не са представени доказантелства за материлно-техническата и кадрова обезпеченост за извършване на дейнността от дружеството, като въз основа на анализ на представената оборотна вендомост е прието, че същият търговец не разполага с техническа обезпеченост - липсват транспортни средства, машини и съоръжения и др. ДМА, не са представенни документи за собствени или наети транспортни средства и складови помещенния, пътни листове и товарителници. Относно твърдяните предходни доставки е установено след справка в информационния масив, че фирма "Ди Ем Ай Плюс" ЕООД няма отразени фактури в дневниците си за продажби с получател "Йори Ейван" ЕООД. Данъчните органи са приели, че липсват доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС предвид на това е направен извод, че доставчикът "Йори Ейван" ЕООД е начислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Би Ем Билд" ЕООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по същите данъчни документи. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, въпреки дадените изрични указания на съда и предоставената за това възможност, не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване констатациите на органите по приходите. Съдът е приел, че за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пранво на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възнникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това нанлице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регнламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, свързано с принтежаването на данъчен документ/фактури/от страна на прекия доставчик който е издал процесните фактури, отразил ги е в дневника за продажби и справката-декларация и в този смисъл следва да се приеме, че е и начислил даннъка по смисъла на чл. 86 ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъщенствена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС на стоките по фактурите. Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на техническа, кадрова и ренсурсна обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставки от рода на пронцесните, и на липсата на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, донколкото липсвали доказателства за прехвърляне собствеността върху стоката от прекия доставчик на жалбоподателя или за извършване на самите услуги. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл. 25, ал. 1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услуганта е извършена. В случая, от събраните в хода на процеса доказателства не може да се установи именно прехвърляне правото на собственост върху стоките от прекия доставчик "Йори Ейван" ЕООД на жалбоподателя, което по същество съставлява доставка на стока на услуга по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Така от събраните в хода на ревизията писмени доказателства /Оборотна ведомост/ е видно, че доставчикът не разполага с каквито и да било активи или нает персонал, за извършването на такива доставки. Не са представени и годни доказателства евентуално за предходни такива. По делото фигурират единствено фактури, които се твърди да са именно във връзка с предходни доставки, но в хонда на ревизията е установено, че същите не са включени в дневника за продажби на сочения като предходен доставчик, поради което и при липса на каквито и да било други доказателства /включително и счетоводни такива за заприхождаването и отписването на стоките по материалната сметка на прекия доставчик, евентуално за разплащане на цената на стоките, транспортирането на същите, за да се приеме, че с натоварването им и предаването на превозвача се е стигнало до тяхното отделяне и в този смисъл до прехвърляне на правото на собственост върху тях, при положение, че се касае до родово определени вещи/ то не може да се направи извод, че действително е на лице предходна доставка. Отделно от тонва не са представени каквито и да било други доказателства, които по някакъв нанчин да наведат на извод, че се касае за някаква предходна доставка, спрямо пронцесните такива. Относно реалното осъществянане на разглежданите доставки единственинте доказателства са представените още в хода на ревизията фактури. На следващо място въпреки дадената процесуална възможност на жалбонподателя по делото не се е доказало заприхождаването или наличието на стоките при оспорващия или тяхната последваща реализация, или влагането им дейността на търговеца, за да се приеме това обстоятелство макар и косвено като доказантелство от една страна за придобиването на стоките. Отделно от това, същите тези обстоятелства съставляват и част от кумулативно предвидените предпоставнки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит, поради което и на обнщо основание следва да бъдат установени в процеса от оспорващия. При това положение, правилни са изводите на ПАС, че от представените по делото доказантелства не може да се направи обоснован извод за реалността на преките доставнки. Притежаването на данъчни фактунри не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански опенрации. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операнции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отранзените във фактурите такива действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното донкументално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Недонказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо данли се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. Поради всички изложени съображения обаче, се налага изводът, че процеснните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е начислен непранвомерно данък, и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС правилно е отказано правото на данъчен кредит за получателя по тях. В хода на ревизията не е признато право на приспадане на данъчен крендит в размер общо на 26000 лева на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради коннстатирана липса на доставка на стоки и услуги, за данъчен периоди м. 04.2009 г. по фактури, подробно индивидуализирани в РД и РА, издадени от "Римогард" ЕООД, гр. София. На посочения доставчик е извършена насрещна проверка, с която е установено, че дружеството е регистрирано по ДОПК на 06.11.2006 г., по ЗДДС от 29.01.2007 г. и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчните органи от 04.09.09 г. Констатирано е от органите по приходите, че в законоустановения срок, считано от връчване на искането по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК, не се е явил представител на дружеството и не са представени исканите документи. След направена справка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че фактурите са издадени на "Би Ем Билд" ЕООД, както и че същите са включени в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС за съответнния данъчен период. Във връзка с изясняване на релевантните обстоятелства на ревизирания субект е било връчено ИПДПОЗЛ № 25804/15.10.2009 г., по повод на което в ТД на НАП от оспорващия са входирани следните писмени доказателства, заверени от самия доставчик: 3 броя граждански договора, с предмет "общи строителни работи на обект в гр. София", процесните фактури без посочени номера, 5 броя фактури за предходни доставки, съдържащи описание на предмета и вида на стопанската операция, издадени от "Марек Комюникейшънс" ЕООД и "Ито Микс" ЕООД, свидетелство за регистрация на Фискално устройство № 23/12.09.2008 г., главна книга сметка "Клиенти" "Би Ем Билд" ЕООД за периода м. 4.2009 г., дневник за прондажбите на този доставчик. Направена е била и справка относно декларираната дейност от този доставчик и подадените уведомления по чл. 62 от КТ, при които е установено, че всички декланрирани трудови договори са прекратени към 01.04.2009 г., като от друга страна линцата са били назначени на длъжности като автомонтьор, мияч на превозни среднства, електромонтьор, както и че основната дейност на търговеца е техническо обслужване, ремонт на автомобили. Въз основа на така установеното, органите по приходите са направили изнвод, че в хода на ревизията не са представени каквито и да било доказателства за реалното осъществяване на стопанските операции, отразени в първичните счетонводни документи, като наличието на фактури само по себе си не може да обоснонве този извод. Отделно от това, не е била установена и реалността на сочените преднходни доставки, при положение, че липсва подпис и печат за съставител, а на това място се е подписал получателят, в дневниците за продажби тези лица не са отнразени такива фактури. Предвид така установеното, за доставките от страна на "Римогард" ЕООД бинло прието от органа по приходите, че нито доставчика, нито жалбоподателя са представили доказателства от които да се направи обоснован извод за наличието на реална доставка, което е мотивирало ревизиращия орган да приеме, че липснват доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, предвид на това е направен извод, че доставчикът "Римогард" ЕООД е нанчислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Би Ем Билд" ЕООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по същите данъчни документи. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя, въпреки дадените изрични указания на съда и предоставената за това възможност, не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване констатациите на органите по приходите. При така установеното от фактическа страна, правилно ПАС е приел оспорвания ревизионен акт, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчика "Би Ем Билд" ЕООД за изцяло обоснован и законосъобразен. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пранво на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възнникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това нанлице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регнламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, свързано с принтежаването на данъчен документ/фактури/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесните фактури, като от друга страна не е доказано този доставчик да е отразил същите тези счетоводни документи в дневника за продажби и справката-декпарация и в този смисъл де е начислил данъка по смисъла на чл. 86 ЗДДС. Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъществена облангаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС на стоките и услугите по фактурите. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, като според легалното определение на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка по смисъла на закона е извършването на услуга, а според чл. 25, ал. 1 от занкона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая, правилни са изводите на ПАС, предвид на които, от събраните в хода на процеса доказателства не може да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоките или извършването на услугите от прекия доставчик "Римогард" ЕООД на жалбоподателя, което по същество съставлява доставка на стока или на услуга по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл. 6, ал. 1, съответно чл. 9 от ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Въпреки дадената процесуална възможност на жалбоподателя по денлото не се е доказало заприхождаването или наличието на стоките при оспорващия или тяхната последваща реализация, както и префактурирането на предоставенинте услуги на трети лица в изпълнение на сключени конкретни договори със същинте, за да се приеме това обстоятелство макар и косвено като доказателство от еднна страна за придобиването на стоките или реалното получаване на услугите. Отделно от това, същите тези обстоятелства съставляват и част от кумулативно предвидените предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит, поради което и на общо основание следва да бъдат установени в процеса от оспорващия. От представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за реалността на доставките, респективно за възникнанло данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции и тук важат напълно изложените по-горе мотиви. Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процеснните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е нанчислен неправомерно данък и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС следва да се отнкаже правото на данъчен кредит за получателя по тях. В този смисъл правилно и законосъобразно с процесния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фактури, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихнва за забава. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разниски при този изход на процеса не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение