Решение № 5341 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4123/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Караиванова, срещу Решение 1429 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело 73/2021 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед Г-327/23.10.2020 г. на заместник - кмета на Община Варна и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че извода на първоинстанционния съд за спазване на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед е неправилен. Според касатора съдът не е обсъдил в мотивите си правилно ли е въведена с подробния устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ нова зона на застрояване в съответствие с Общия устройствен план /ОУП/ от 2012 г. Възразява се също така, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай са спазени изискуемите по Закона за устройство на територията /ЗУТ/ отстояния. Твърди се още, че неправилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът заместник кмет на Община Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците И. Прокопиев, Е. Пущиев, Е. Йорданова, Р. Хубанова Овчарова и Д. Овчаров, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Гонов, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответниците А. Сотиров и Е. Гешев, редовно призовани, чрез особения представител адв. Йосева, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност. Ответникът Община Варна, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. Цветанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - В. Янкова Ганова, А. Табакова, В. Тончева, З. Грегори, С. Веков, В. Евстатиева, В. Костадинов, Е. Костадинова, В. Николова, Д. Димитров, Е. Димитрова, С. Николова, И. Дюлгерова, В. Илчев, Л. Тодорова, Ж. Бъчварова, Д. Атанасов, Е. Зонис, З. Буйнов, А. Буйнов, М. Дараджов, З. Дараджова, С. Терзиева, В. Киров, С. Кирякова, "Еко Енерджи Строй" ЕООД и ДП "Български спортен тотализатор" - София, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалби на А. Александров, В. Янкова Ганова, А. Табакова, В. Тончева, А. Сотиров и З. Грегори срещу заповед Г-327/23.10.2020 г. на зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във вр. чл. 113 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е одобрен ПУП ПРЗ и Работен устройствен план /РУП/ за УПИ II 280, кв. 15 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, представляващ изменение на ПУП ПРЗ, одобрен със заповед Г-421/08.12.1994 г. на кмета на Община Варна, така както е показано в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. За отхвърли жалбите първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че заповедта не е нищожна, доколкото на зам. кмета са делегирани правомощия със заповед 5513/31.12.2019 г. на кмета на Община Варна и новите наименования след влизането на ЗУТ на плановете представляват ПУП ПРЗ , а КЗСП е РУП, който също е вид ПУП. Според съда административният акт е издаден при спазване на специфичните административно-производствени правила, в хода на които не са допуснати съществени процесуални нарушения - изработването на ПУП е започнало по инициатива на заинтересовани лица, собственици на имот с идентификатор 10135.1507.280 /УПИ ІІ-7, кв. 15/; изготвен е проект за ПУП ПРЗ и РУП, към който са приложени необходимите документи; проектът е разгласен, като е дадена възможност за възражения; проектът не е върнат за преработка с решение на ОЕСУТ, като е одобрен с процесната заповед. Независимо от обстоятелството, че оспорващите не са уведомени за процесната заповед по установения ред, съдът намира, че същите са узнали за издаването й, упражнили са правото си на защита, подавайки жалби срещу административния акт, в резултат на което е инициирано настоящото съдебно производство, съответно не са лишени от право на защита. Съдът приема за неоснователни твърденията на оспорващите, че височината на сградата в УПИ II 280 е неправилно определена, което води до неправилно определяне на отстоянието на новата сграда до границата с УПИ I 6, както и разстоянията между сградите в УПИ I 6 и УПИ II 280, доколкото се установява по делото, че височината на на сградата в УПИ II-280 по нейната западна фасада /прав и наклонен участък 1/3/ е 19.88 м. корниз /при абсолютна средна кота прилежащ терен 25.55 м. и кота корниз 45.38 м./ и е спазено правилото на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Прието е от съда още, че в случая не се надвишават параметрите за максимална плътност и интензивност на основното застрояването в УПИ-то, предмет на плана, като предвиденото застрояване съответства на нормативите по Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./ за параметри на застрояване, както и относно изискванията за свързано застрояване, а височината на новопредвиденото застрояване в УПИ II - 280 е съобразена с височината на съществуващото застрояване, с което са изпълнени и изискванията на чл. 71, ал. 2 от Наредба 7/2003 г. Позовавайки се на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, съдът приема за неоснователни и твърденията на жалбоподателите за допуснато намалено отстояния от сградата в УПИ II 280 към страничната регулация с УПИ I 6, тъй като сборът на разстоянията на всяка една от сградите до страничната им обща регулационна граница за УПИ I-6 е 2.60 метра, а за УПИ II-280 6.61 метра, т. е. разстоянието между сградите в процесния ПУП е 9.21 метра, а по смисъла на чл. 36 от ЗУТ нормативното разстояние между сградите, което в случая е 11.74 метра, може да бъде намалено до 1/3, което е равно на 7.83 метра. Доколкото по делото се установява от приетата тройна съдебно-техническа експертиза, че предвидената максимална дълбочина на застрояване по процесния ПУП е 16.00 м., като от посочената линия на застрояване на бъдещата сграда до дъното на имота е предвидено отстояние от 6 м., то съдът приема, че одобреният проект отговаря на нормата на чл. 30 и чл. 31 от ЗУТ и не нарушава нормата за отстояние от дъното на имота - чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Въз основа на представената графична част на РУП и от заключенията на вещите лица по двете съдебно-технически експертизи, съдът е обосновал извод, че параметрите на застрояване съответстват на тези в жилищната зона, установени с действащия ОУП, както и че с одобрения РУП не се изменя начина на застрояване, не се изменя конфигурацията на сградата спрямо действащия ПУП, а се покрива само калкана на сградата в УПИ III-281, на страничната регулационна граница и няма намалени отстояния, без също така с процесния РУП да се намалява височината на сградата в имота на оспорващите, а се конкретизира височината на сградите в абсолютни коти, тъй като по действащия ПУП такава не е указана. Прието е от съда още, че не се установява по делото одобряването на изготвения ПУП - ПРЗ да е извършено в нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 7/2003 г. Позовавайки се на заключението на вещите лица по приетата тройна съдебно-техническа експертиза, съдът приема също така, че процесният УПИ II-280 попада в обхвата на защитена територия за опазване на културното наследство, но сградата в това УПИ не е деклариран паметник на културата, не е включена в списъка на същите и не е означена с тъмно кафяв цвят архитектурно-строителни културни ценности в частта културно наследство концепция за опазване и развитие към ОУП от 2012г. на гр. Варна, респ. това обстоятелство не е пречка за допускане на изменение на ПУП ПРЗ за процесния имот. Така постановеното решение е неправилно и необоснована, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснени относими към спора факти и липса на мотиви по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да е установил по безспорен начин и изяснил правно релевантните факти, относими към спорните по делото въпроси, касаещи законосъобразността на оспорения акт, а именно - определянето с процесния ПУП ИПРЗ на нова устройствена зона Ц1 и спазване изискването по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. Общото правило по чл. 103, ал. 4 от ЗУТ предвижда съобразяването на всеки устройствен план с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, частен случай на което е дължимото съответствие на ПУП с ОУП, който и план определя общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, както и общият режим на устройство на всяка от териториите със съответните правила и нормативи. В случая съдът приема, позовавайки се на заключението на вещите лица по приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, че УПИ II 280 попада в обхвата на защитената територия за опазване на културното наследство, без обаче да изложи каквито и да било мотиви по един от основните доводи на жалбоподателите за неправилно определена устройствена зона предвид именно попадането на процесния имот в охранната зона на архелогическия резерват Античен град Одесос Варна. Следва да се има предвид, че в заключението по приетата тройна съдебно-техническа експертиза, както и при разпита на вещите лица в откритото съдебно заседание, се сочи категорично, че процесният имот попада в охранната зона на резерват Одесос и правилно е определена устройствената зона Ц1, без обаче становището на вещите лица за устройствена зона да е обосновано от същите и подкрепено със съответните установявания. В тази връзка съдът също не излага каквито и да било мотиви с оглед на установеното от вещите лица, както и не сочи защо кредитира приета по делото съдебно-техническа експертиза в тази й част, независимо от направените възражения на жалбоподателите по отношение на предвидената устройствена зона Ц1, а не Ц2. С оглед на това преди всичко съдът е следвало да изясни каква е устройствената зона по одобрения ОУП на гр. Варна за територията, съставляваща охранна зона на резерват Одесос, в която безспорно се установява, че попада процесното УПИ и по нея какви са устройствените показатели за застрояване, характерът и начина на застрояване, и едва след това да се произнесе по законосъобразното определяне на устройствената зона, както и по отношение спазването на останалите нормативни изисквания. При тази си преценка съдът е следвало да съобрази също така и установеното в Приложение 1 Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на плана към одобрения ОУП на гр. Варна по отношение на устройствени зони Ц1 и Ц2, както и в Проложение 3 Специфични изисквания към подробните устройствени планове към чл. 4, ал. 2 от Специфичните правила и нормативи към ОУП на гр. Варна. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е извел и извод за спазване изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 36 от ЗУТ, без да е изяснил релевантни факти в тази връзка и позовавайки се изцяло само на приетата тройна съдебно-техническа експертиза. В процесния случай одобреният РУП с процесната заповед е изработен на основание чл. 113, ал. 2 от ЗУТ за конкретизиране на подробния устройствен план при условията на чл. 36 от ЗУТ. Съгласно приложимата в случая алинея 1 на чл. 36 от ЗУТ, за запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство, като в тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Видно от заключението на приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица са извършили конкретни изчисления с цел доказване спазване на нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ при съобразяване на височината на заварената сградата в УПИ I 6 /кота стреха 15.35 м./ и на новопредвидената сграда в УПИ II 280 /кота корниз 19.88 м./, както и на разстоянието на съществуващата сграда до страничната регулационна граница - 2.60 м., и разстоянието до тази странична граница на новопредвидената сграда 3.00 м. При съобразяване на предвидените по плана разстояния и приложимите норми, посочените от вещите лица разстояния са правилно изчислени, но същите обаче не обосновават техният лаконичен краен извод, че процесния ПУП РУП е спазил изискването на чл. 36 от ЗУТ. Този преповторен извод от съда също не е мотивиран от него в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, а и не се подкрепя от направените по делото установявания, доколкото нито едно от посочените разстояния не съответства на изискването по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ и установеното в плана отстояние от 3.00 м. до страничната регулационна граница с УПИ I 6. Нито вещите лица, нито съдът са обосновали защо приемат при така направените от тях изчисления спазване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това при липсата на безспорни установявания по делото на релевантните въпроси по спора, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да събере допълнителни доказателства, възлагайки и допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел установяване на тези обстоятелства. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва тези въпроси служебно, дори и при процесуалното бездействие на страните, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Съдът е следвало да изясни факти и обстоятелства относими към одобрения проект на ПУП-ИПРЗ и РУП, свързани с това спазени ли са действително разпоредбите на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 36, ал. 1 от ЗУТ при предвиденото в процесния проект на ПУП отстояние 3.00 м. от линията на застрояване в УПИ II 280 към страничната регулационна граница с УПИ I 6, както и правилно ли е определена за процесната територия устройствена зона Ц1, като тук се съобрази не само с установявания на вещи лица, но и с приетите специфични правила и нормативи за прилагане на ОУП на гр. Варна, и едва след това да се произнесе по законосъобразноста на оспорената заповед. В мотивите си също така съдът не следва да преповтаря само обстоятелствената част на приетата съдебно-техническата експертиза, а да изложи, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, своите правни изводи, които и не винаги следва да почиват само и единствено на експертното становище на вещото лице. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,