Решение № 8537 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с ЕИК 205756975 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. Княз Александър I 12, против решение 5947 от 11.10.2023 г., постановено по адм. д. 6278 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Tвърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни инж. М. С. И., на длъжност началник на Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и инж. Е. К. М., на длъжност главен инспектор в РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорват касационната жалба, като неоснователна. Искат атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу предписания по т. 2 от Раздел V на Констативен протокол (КП) 09-01-45/29.03.2023 г., съставен от инж. М. С. И., на длъжност началник на РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН и инж. Е. К. М., на длъжност главен инспектор в РО НЯСС Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 28.03.2023 г. представители на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, в присъствието на представител на ДПУСЯ, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир ПИ 43459.48.187, находящ се в землището на [населено място], Община Елхово, област Ямбол, предоставен за управление на ДПУСЯ. За проверката е съставен КП 09-01-45/29.03.2023 г. (л. 21-22 от първоинстанционното дело), в който са направени следните констатации за въздушния откос: Въздушен откос почистен. Има деформиран (вдлъбнат) участък в средната част на откоса над изходната шахта на ОИ. Затихнало свлачище над ОИ около 10, 0 м., съгласно протокол от технически преглед 06-Я-43/02.09.2022 г. Има оводнен участък в петата, източно от изходна шахта ОИ. Въз основа на тези констатации в Раздел V са дадени две преписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, както следва: 2. Да се възстанови профила на въздушния откос в деформирания (вдлъбнат) участък над ОИ. Срок за изпълнение: 02.10.2023 г.; Да се предприемат мерки и действия за отводняване на мокрия участък в петата на въздушния откос, източно от изходна шахта на ОИ. Срок за изпълнение: 02.10.2023 г.. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, както и от И. Х. Т., на длъжност техник и механик в ДПУСЯ. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че подадената от ДПУСЯ жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Отчел е, че оспореният акт е издаден от оправомощени със заповед на председателя на ДАМТН за това лица. Преценил е, че издателите на акта са действали в съответствие с правомощията им по чл. 190а, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ). Като се позовал на относимата правна рамка чл. 10, ал. 4 ЗВ, чл. 116 и чл. 117 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та), е формирал извод, че за председателя на ДАМТН и за оправомощени от него длъжностни лица са налице уредени в ЗВ правомощия по извършване на контрол по техническото състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях. Допълнил е, че оспорените предписания по т. 2 от Раздел V на процесния КП са дадени именно в изпълнение на така предоставената им компетентност и с цел да се осигури безопасната техническа експлоатация на язовир ПИ 43459.48.187, находящ се в землището на [населено място], Община Елхово. На следващо място съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма и волята на административния орган е ясно изразена. Мотивирал се е, че обективираните в КП и оспорени предписания са в съответствие с материалния закон, като в хода на административното производство по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи, че липсва нарушаване на правото на защита на първоинстанционния и касационен жалбоподател в хода на административното производство. Взел е предвид, че КП е подписан от представител на ДПУСЯ, който не е възразил по установеното в него. Аргументирал се е, че дори да се приеме, че жалбоподателят не се е запознал с всички събрани по административната преписка доказателства, това процесуално право той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, оспорвайки писмените доказателства или представяйки нови такива. Съобразил е, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Приел е, че конкретните предписания следва да се приемат като едно обичайно поддържане на обекта, свързано със задълженията да се полага грижата на добър стопанин. Като обсъдил целта на ЗВ, направил извод, че те са дадени с оглед гарантирането на безопасната експлоатация на язовир ПИ 43459.48.187 и предотвратяването на инциденти, засягащи хора и/или имущество. Според съда, след като процесният язовир е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Извършената от първоинстанционния съд преценка за законосъобразност на предписанията по т. 2 от Раздел V на КП 09-01-45/29.03.2023 г., съставен от длъжностни лица в РО НЯСС Югоизточна България, е в съответствие с материалния закон и обективно изяснената по делото фактическа обстановка. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 09-01-45/29.03.2023 г. е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ длъжностни лица. Със Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т.ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Не се спори по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление на язовир ПИ 43459.48.187, находящ се в землището на [населено място], Община Елхово Акт за публична държавна собственост 3934/02.12.2019 г. Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото, че язовир ПИ 43459.48.187 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност л. 40 от първоинстанционното дело. Част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Оспорените предписания по т. 2 от Раздел V на КП 09-01-45/29.03.2023 г. са издадени във връзка с техническото и експлоатационно състояние на язовирната стена на язовир ПИ 43459.48.187, стопанисван от ДПУСЯ. Неизправното техническо състояние на елементите на язовирната стена, сред които и въздушният откос, намалява нейната конструктивна сигурност. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, безопасната екслоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с.з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. От своя страна собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на задължението на компетентния административен орган по чл. 26 АПК и за неучастие на ДПУСЯ, чрез представител, в производството по издаване на процесните предписания. Видно от КП, проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир ПИ 43459.48.187 на 28.03.2023 г. е реализирана в присъствието на И. Х. Т., на длъжност техник и механик в ДПУСЯ. Това лице се е запознало с оспорените предписания и не е направило възражения по установеното от проверяващите. След като процесният КП е подписан от лице-служител на собственика на язовира, това означава, че ДПУСЯ е била уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно е да се твърди, че касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката и да направи преценка относно квалификацията на това лице, която ще му позволи да участва компетентно в нея. Не е налице нарушение на формата при издаване на административния акт, каквото е другото възражение в касационната жалба. Същият е издаден в предписаната от закона форма и съдържа установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити за индивидуален административен акт в писмена форма. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като, на основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за съдебно обжалване се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок. Несъстоятелни са и възраженията на касационния жалбоподател, че оспорените предписания не са издадени в съответствие с целта на ЗВ. Общественият интерес изисква язовирите да се поддържат в техническа изправност. Осъществената проверка и оспорените предписания са в израз именно на осъществявания от ДАМТН контрол за осигуряване на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поради което е изпълнена и целта на закона. Предвид изложените съображения, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), са изготвили и дали законосъобразни предписания по т. 2 от Раздел V на КП 09-01-45/29.03.2023 г. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. На ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия