Решение № 11021 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16034/2010 г.

Решение № 11021 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16034/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Българска национална телевизия", гр. София, чрез процесуален представител адв. Илонка Райчинова срещу решение № 3371 от 01.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6712 по описа за 2010 г. на Административен съд, София-град, I отделение, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1002177 от 04.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1080 от 26.07.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Развиват се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му като се постанови решение по същество, с което се отмени атакуваният акт и му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Мутева взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, ОСМО отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № 1002177 от 04.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1080 от 26.07.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София по подадено искане от дружеството. За да отхвърли жалбата съдът е възприел изводите на данъчните органи, че задължението за лихви по надвнесени от задължения субект данъци представлява претендирана лихва за забава, което е частно вземане и се погасява с краткия тригодишен давностен срок, предвиден в чл. 111, б"в" от ЗЗД. Поради това е счел за неприложими разпоредбите на ДОПК, в частност чл. 129, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Приел е, че тази разпоредба касае единствено подаване на искането, а самото вземане се погасява в сроковете предвидени в гражданския закон ЗЗД, като е посочил, че давностния срок за претендираното вземане е започнал да тече от 04.05.2007 г. и е изтекъл на 04.05.2010 г.. Обосновал е тези изводи на писмо с изх. № 24-00-1613/06.08.2004 г. на Министерство на финансите, чиито разпоредби е счел за приложими в процесния случай. Решението е неправилно. С АПВ № 1453/24.04.2007 г. на БНТ е възстановена сумата в размер на 21 015969,30 лева, от които недължимо внесени 14 333 527,49 лв. и лихви 6 682 441,81 лева във връзка с Решение № 1200/05.02.2007 г. на ВАС, с което частично е отменен ДРА № 26/20.03.2003 г.. Лихвите са изчислени към 24.04.2007 г.. С Искане за прихващане или възстановяване вх. № 26-Б-6292/17.05.2010 г., БНТ е поискала да и бъде възстановена сума в размер на 49 175,46 лева с пояснението, че претендираната сума представлява лихви за периода от 25.04.2007 г. до 03.05.2007 г., на която дата със сумата по АПВ№ 1453/24.04.2007 г. е възстановена ефективно на БНТ. С АПВ АПВ) № 1002177 от 04.06.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1080 от 26.07.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София., на основание чл. 129, ал. 7 и чл. 152, ал. 1 от ДОПК е отказано възстановяване на исканата сума По делото няма спор по фактите, че недължимо внесените суми по реда и при условията на чл. 129 и сл. от ДОПК подлежат на възстановяване и то ведно с лихвите, до датата на ефективното им възстановяване. По същество възникналия спор се свежда до това кой е приложимия закон и коя е приложимата правна норма в случаите, когато следва недължимо внесени суми и лихви за тях да се възстановят на данъчен субект, който е внесъл такива на основание РА, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Това е специален текст в ДОПК, който дерогира разпоредбите на ЗЗД, относно по-кратък давностен срок за погасяване на вземания за лихви, установен в ЗЗД. Текста на ДОПК не прави разлика между срока, в който може да се направи искане за възстановяване на главница и този за подаване на искане за възстановяване на лихви. При липса на такава разлика, за частното вземане за лихви от надвнесени публични задължения е установен същия петгодишен срок както и за събирането на тези публични вземания. Това тълкуване зачита Конституционния принцип за равенство на субектите. В чл. 162, ал. 2, т. 1-8 от ДОПК е налице изчерпателно изброяване на публичните вземания, като в т. 9 от същия текст е посочено изрично, че към тях са приравнени лихвите за вземания по т. 1- т. 8. Ето защо независимо от характера на вземането - публично или частно правно, доколкото касае лихви върху надвнесени публични задължения, то приложим за срока на погасителна давност е специалният закон ДОПК, а не разпоредбите на чл. 111 от ЗЗД. В данъчното правоотношение, макар по презумпция задълженото лице да е данъчния субект, могат да възникнат и особени производства, при които държавата дължи връщане или възстановяване на недължимо платени или събрани данъчни задължения. Тези случаи са изрично уредени в специалния процесуален закон - ДОПК, където в глава шестнадесета "Особени производства", раздел 1, изчерпателно са регламентирани подлежащите на прихващане и/или възстановяване суми, както и процедурата за извършване на възстановяване или прихващане. В този смисъл, когато данъчният субект прави искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми по реда на чл. 129 от ДОПК, той подава искане за реализиране на едно обратно по проявление право за възстановяване на недължимо внесени публични вземания, за което са приложими специалните ред, процедура и срокове по ДОПК, а не разпоредбите на ЗЗД. Недопустимо е с писмо на Министерство на финансите, което няма характер на нормативен акт, а е само указание, касаещо органите на НАП и няма задължителна сила за съда и за страните да може да се въвеждат правила в противоречие с нормите на приложимия в случая закон - ДОПК. Предвид на изложените съображения, настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено. Следва да се отмени е акта на данъчната администрация като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на данъчния орган за ново произнасяне. С оглед изхода от процеса, на жалбоподателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1825 лв. и за производството пред Административен съд - София - град в размер на 1850 лв. или общо за двете инстанции - 3675 лв. Воден от горното, Върховен административен съд, ОСМО отделение