Решение № 6987 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2015 г.
ВАСIII отделение05.06.2017 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1688 от 12.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1416/2015 г. от Административен съд П.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6987 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14477/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Векта" ООД, чрез пълномощника му адв. Р. И. - АК - П., против Решение № 1688 от 12.09.2015 г., постановено по адм. дело № 1416/2015 г. от Административен съд П. с доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Кметът на община П., чрез пълномощника си гл. юрк. М. Д., депозира становище за неоснователност на касационната жалба, което се поддържа в съдебно заседание. Представя писмени доказателства - акт за публична общинска собственост, съставен на 14.07.2016 г. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 15ОА1482 от 05.06.2015 г. на Кмета на О. П., с която е наредено да се изземат части от недвижим имот - публична общинска собственост (АОбС № 125 от 16.07.1998 г.), находящ се в град П., за който е отреден парцел I - спортен комплекс в кв. 40 по регулационния план на кв. "Въстанически- юг", представляващ имот с идентификатор 56784.530.9709 по кадастралната карта на град П., с площ 82280 кв. м, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за спортна зала, а именно: терен с площ 21242 кв. м ведно с футболно игрище и съблекалня към него със застроена площ от 248 кв. м, масивна едноетажна сграда - съблекалня, абонатна станция с площ 101 кв. м, съблекалня - едноетажна сграда с площ 75 кв. м, едноетажна сграда, помпена станция с площ 44 кв. м, баскетболно игрище, игрище за тенис корт; терен с площ 39198 кв. м ведно със стадион и прилежащи към него сгради и съоръжения, паркинг и игрища, попадащи в югоизточната част от описаната част от терена. Съдът е приел оспорвания административен акт за законосъобразен - издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМСМА, в преписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че описания имот се държи на валидно правно основание, а именно вписан договор за наем от 28.04.2006 г., тъй като този договор има значение само за отношенията между двете търговски дружества - страни по договора, но не и по отношение на О. П. като собственик на процесния имот, от една страна. От друга - правото на ползване на "Векта" ООД, произтичащо от договора за наем, е акцесорно право и е обусловено от съществуването на договора за концесия, сключен между неговия наемодател - "Дайли" ООД и О. П. за срок от 15 години. Доколкото срокът на договора за концесия е изтекъл и той е прекратен на това основание, не е налице валидно правно основание за ползване на общинския имот, тъй като обектът на договора за наем не е собственост на наемодателя и той не може да извършва действия във връзка с неговото управление (каквото действие безспорно представлява договорът за наем) извън определения с договора за концесия срок. Изводът на съда е, че е налице една от предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът - публична общинска собственост да се ползва без правно основание. За неоснователно също е прието възражението, че оспорваният акт е издаде от некомпетентен административен орган. Съгласно текста на чл. 65, ал. 1 ЗОбС имот, който се държи без основание или на отпаднало такова се изземва въз основа на заповед на кмета. Следователно, именно кметът е този, който следва да издаде заповед за изземване. Това правомощието на кмета, като административен орган, произтича от закона и затова кметът не се нуждае от упълномощаване от общинския съвет, за да упражни законовото си правомощие при наличие на предпоставките на закона. Съдът не е установи и нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на акта. Търговското дружество е било надлежно уведомено за започване на административно производство - изрично е записано в т. 4 на заповед № 15ОА-329 от 10.02.2015 г., върху която управителят на дружеството е написал, че отказва да предаде имота поради наличие на висящо съдебно производство и се е подписал, както и е уведомено с нарочно писмо с изх. № 15Ф2292
от 10.03.2015 г. (л. 205 от делото), с което е изпълнена процедурата по чл. 26 АПК. Съставянето на констативен протокол не е изискване на процедурата по чл. 65 ЗОбС, поради което липсата на такъв констативен протокол не влияе по никакъв начин върху законосъобразността на оспорената заповед. За неоснователно е прието и възражението за нарушение на изискването за форма на оспорената заповед. Индивидуализацията на процесния имот, подлежащ на изземване, е достатъчно пълна и подробна, повторена неколкократно в договора за концесия, в договора за наем и в протоколите, предхождащи издаването на оспорената заповед, придружени със скици и схеми (включително скица от СГКК П. с посочване на имотния идентификатор), които онагледяват и в достатъчна степен конкретизират имота и сградите, които трябва да бъдат иззети. Налице е индивидуализация на имота, което прави възможно изпълнението на оспорената заповед. А възможните вреди за третите лица могат да бъдат репарирани чрез предвидения в закона способ. При тези съображения съдът е намерил жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението, преценено в рамките на правомощията на настоящата инстанция по чл. 218 и чл. 219 АПК, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. По делото не се спори, че процесният недвижим имот е публична общинска собственост. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая са налице предвидените от законодателя, в нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, материални предпоставки за издаване на заповед за принудително изземване, тъй като процесният имот се владее без правно основание. Обстоятелството, че касаторът е страна по договор за наем, обосноваващ ползването му, не променя този извод. Това е така, тъй като договорът е сключен между два равнопоставени субекта - "Дайли" ООД и "Векта" ООД, между които възниква облигационно отношение. Съгласно чл. 21 от Закона за задълженията и договорите, договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Такова "предвиждане" в случая не е налице. Затова кметът на О. П. - собственик на спортния комплекс, която не е страна по договора за наем, може да разпореди неговото изземване от всеки субект, който не може да противопостави годно правно основание да продължи да го владее и държи. Вписването на договор, по който общината не е страна, в Службата по вписванията не валидира отсъствието на правно основание. На следващо място, по силата на правната норма именно на кмета е предоставена материалната компетентност да издаде заповед за изземване. Законодателят не е предвидил опосредяващо решение на общинския съвет, предвид целения ефект на бързина и ефективност. Затова е правилно прието от съда, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган. В случая материалната компетентност е определена от законодателя и тя не може да се променя по целесъобразност, както твърди касатора. Неоснователно също се твърди наличие на нарушение по смисъла на чл. 26 АПК. За започване на административно производство концесионерът е бил надлежно уведомен от концедента. Управителят на "Векта" ООД - също, за което той лично е положил подпис с отказ да предаде "обекта". Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена от процесуалните представители на община П., с представен списък на разноските, би била основателна, ако бяха представени на съда доказателства за понесени такива. Принципът за равнопоставеност на страните в процеса задължава съда да изиска доказателства за направените в процеса разноски и от двете страни. Такива не са представени. Следва да се отбележи, че в списъка са включени и разноски, които първостепенния съд с решението си е присъдил на общината.