Решение № 2696 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител К. Керенска - Гелова против решение 517/18.05.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1645/2022 г., с което е отменено решение 32-235682/14.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към MRN 19BG001007013734R2 от 30.12.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага подробни съображения, че митническият орган е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока с данните от интернет адрес https://en.bidfax.info/ и законосъобразно е определил, че продажната цена, посочена в този сайт в размер на 6 000 щатски долара, е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на ЕС, която служи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71 § 1, б. д, подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013, МКС/. В подкрепа на горното е и информацията, установена след извършена по линията на международно сътрудничество проверка. В тази връзка оспорва изводите на съда за нарушено право на защита на задълженото лице, като развива съображения, че получената информация не е била известна на административния орган към момента на издаването на процесното решение. По отношение на вторичните методи по чл. 74 § 2 и чл. 74 § 3 от МКС касаторът сочи, че са приложими, само когато митническата стойност на стоката не може да бъде определена съгласно чл. 70 от МКС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Непал ЕООД, град Бургас, чрез адв. Р. Василева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по подробни съображения, изложени в писмено становище и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е било решение рег. 32-235682/14.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към MRN 19BG001007013734R2 от 30.12.2019 г. с което на основание чл. 70, § 1 и 2 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, i от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение - употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: Форд, модел Транзит с шаси NM0GE9G79E1154289, държава на изпращане/износ САЩ, условие на доставка EXW Франко завод в размер на 11 495.51 лева и на вносителя Непал ЕООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 1 369.56 лева. От фактическа страна съдът е установил, че Непал ЕООД с митническа декларация с MRN 19BG001007013734R2/30.12.2019 г. е декларирал при режим допускане до свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка Форд; модел: Транзит с митническа стойност в размер на 3 580 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и разходи за международен транспорт от 500 USD съгласно фактура от 17.08.2019 г. издадена от EXPORT AUTO USA CORP, САЩ. Към декларацията лицето е приложило фактура за продажба от 20.10.2019 г., издадена от Global Auto Exchange, товарителница, удостоверение за собственост 102596615 и фактури за международен превоз (лист 173 - 187). Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, като в отговор на изисканите документи и доказателства в потвърждение на декларираната цена, с писмо рeг. 32-383435/30.11.2021 г. от дружеството са представени допълнителни документи, в това число сертификат за собственост на автомобила, фактура 34380/20.10.2019 г., платежно нареждане и извлечения от банкова сметка за извършен банков превод, както и извлечения от счетоводните регистри на Непал ЕООД (лист 63 - 79). В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, публикувани на електронен адрес https://en.bidfax.info/, въз основа на които митническият орган е приел, че автомобил със същите характеристики, в това число идентичен VIN (номер на шаси) и пробег в мили, е обект на покупко продажба, осъществена на аукцион от дата 24.10.2019 г., с продавач Dealer-Ins Direct и продажна цена в размер на 6 000 USD. От проверката на данните в представените документи и доказателства, митническите органи установяват, че според представеното удостоверение за собственост на МПС собственик на автомобила е Metropolitan Р&С, на 19.09.2019 г. като купувач е било посочено INSURANCE DILER, а на 24.10.2019 г. е отразена продажба с купувач Global Auto Exchange, дата, съвпадаща с датата на проведения аукцион. На следващо място е констатирано, че представената от Непал ЕООД фактура 34380/20.10.2019 г. предхожда датата на покупката от Global Auto Exchange, т.е. същата е издадена в момент, когато МПС все още е било собственост на трето лице, което, наред с обстоятелството, че посоченият в МД пробег на машината не е променен, според митническите органи обуславя съмнение в реалната цена на автомобила. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че продажната цена в размер на 6 000 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, към която на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. следва да се прибавят и декларираните транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. По този начин е формирана нова митническа стойност на стоката в размер на 11 495.51 лева - 6 000 USD при курс 1.76854 лв./ USD продажна цена и транспортни разходи 500 USD при същия курс в размер на 884.27 лева съгласно приложената към МД фактура (Invoice) 587192766/17.08.2019 г. и са установени за досъбиране задължения за вносно мито и ДДС в общ размер от 1 369.56 лева. В хода на съдебното производство са представени в превод интернет - страницата www.en.bidfax.info, морска товарителница, талон за собственост на автомобила и фактура за продажба, както и отговор от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, получен чрез митническото аташе на посолството на САЩ в България, относно предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Р. България, за които има подозрения, че са декларирани на занижена митническа стойност. От американските митнически власти е представено сканирано копие от Електронна информация за износ от системата на служба Митници и гранична охрана, еквивалент на европейска митническа декларация за износ, съдържаща данни за декларираната стойност на превозното средство при износ от САЩ към местоназначението му. По делото са назначени и извършени две съдебно - счетоводни експертизи, основна и допълнителна, от заключенията, по които е установено, че на 30.10.2019 г. Непал ЕООД е наредило паричен превод на 3580 щатски долара, по банков път с платежно нареждане, от собствената си сметка в Първа инвестиционна банка АД по сметка на EMIL S. STOEV в банка Морган чейз - САЩ с посочено основание фактура 34380 от 20.10.2019 година, а допълнително е заплатило и сумата от 1121.18 лева, представляваща транспортните разходи по вноса на автомобила. Констатирано е, че дружеството не е превеждало други парични суми на същото основание и на същия получател един месец преди и един месец след процесния внос. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В конкретния случай според съда митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дали договорната стойност, посочена в митническата декларация, представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. В мотивите си съдът е посочил, че в използваните от митническите органи данни на интернет адрес https://en.bidfax.info/ за автомобил със същите характеристики, идентичен номер на шаси и същите данни за изминат пробег в страната на износа, не се съдържа информация, че вносителят е закупил автомобила за същата цена. Според съда тези данни биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на автомобила, но не са достатъчни да послужат за нейното определяне. Информацията от посочения интернет сайт не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за съпоставка. Освен това съставът е изложил мотиви, че както и самият административен орган посочва, в удостоверението за собственост на превозното средство, в полето, което удостоверява собствеността (купувач) е вписан продавача по фактурата, издадена на Непал ЕООД и същият е с по - късна дата от датата на фактурата, представена от жалбоподателя като доказателство за заплатената от него цена за автомобила. С оглед на изложеното и предвид липсата на оспорване от страна на административния орган на автентичността на документите, представени от задълженото лице за процесния внос, съдът е приел, че митническият орган не е обосновал съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. От изготвените заключения по съдебно счетоводните експертизи първоинстанционният съд е установил, че цената, заплатена за автомобила, е осчетоводена от Непал ЕООД два пъти - веднъж по фактурата, издадена от американското търговско дружество и представена пред българската митническа администрация и втори път - като банков превод към лицето Е. Стоев, за което не са налице данни да се намира в правоотношение с издателя на фактурата и в тази връзка необоснован според съда е изводът на експерта, че по извлечението от движението по банковата сметка на Непал ЕООД се установява, че паричният превод към Е. Стоев е на основание фактурата, издадена от Глобал Ауто Ексчейндж. В този случай, когато не може да бъде установена действителната договорна стойност на стоката, е налице основание за приложение на вторичните методи по чл. 74, § 2, респективно чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Относно допълнително представената от американските митнически власти в превод електронна експортна информация (EEI) са изложени мотиви, че не е част от преписката и не е използвана за фактическото мотивиране на издадения административния акт. В тази връзка и по аргумент от чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид непредставянето ѝ на задълженото лице в хода на административното производство, съдът е обосновал извод, че представянето ѝ едва в хода на съдебното производство не може да санира пропуска на административния орган да изпълни задължението си да събере всички относими доказателства в хода на извършената проверка. С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че решението, с което не е приета декларираната митническа стойност на процесната стока и е определена нова митническа стойност и задължения за мито и ДДС е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на декларираната от Непал ЕООД - употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Форд, внос от САЩ по MRN 19BG001007013734R2 от 30.12.2019 г. Съдът е установил релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В конкретния случай, по делото е установено, че дружеството е декларирало митническата стойност на внесения от него употребяван пътнически автомобил въз основа на цената на автомобила от 3 580 USD, посочена във фактура/Invoice 34380/20.10.2019 г., издадена му от GLOBAL AUTO EXCHANGE и разходите за транспорт в размер на 500 USD по фактура/Invoice 587192766/17.08.2019 г. съгласно чл. 71, § 1, б. д, i от Регламент (ЕС) 952/2013. Според мотивите на оспорения административен акт предпоставката за неприемането на така декларирана митническа стойност, е наличието на данни в интернет сайт www.en.bidfax.info, според които за автомобил с идентичен номер на шаси и пробег, е проведен аукцион, с продажна цена от 6 000 USD, с продавач Dealer-Ins Direct и купувач GLOBAL AUTO EXCHANGE. Правилно съдът е приел, че тези данни не са достатъчни да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната от Непал ЕООД митническа стойност на автомобила, нито доказват, че действително платената или подлежаща на плащане цена на този автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в размер на 6 000 USD. От друга страна, в случай, че при извършения последващ митнически контрол основателните съмнения за достоверността на декларираните данни не са отпаднали и договорната стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническите органи на основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е следвало да пристъпят към определяне на митническата стойност чрез последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74, § 2 и § 3 от същия регламент, както е приел и първоинстанционният съд. Дадените в хода на производството заключения по назначените експертизи не променят изводите за незаконосъобразност на акта, тъй като нормата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 определя договорната стойност на стоките като платената или подлежаща на плащане цена на стоките, при условията на алтернативност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно представената в хода на съдебното производство информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, по линия на международното сътрудничество, се споделят от настоящия касационен състав. В допълнение следва да се посочи, че макар от ангажираните доказателства да се установяват противоречиви данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, обосноваващи съмненията относно декларираната митническа стойност, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не би могла да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и на основание чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 9528/2013 остойностяването на внесените стоки следва да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен като издаден в нарушение на материалния закон, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация Непал ЕООД - в размер на 480 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.07.2023 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,