Решение № 6015 от 17.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 год. (РУО на ОПТТИ), чрез представители по пълномощие И. Йорданов и А. Георгиева, държавни експерти в отдел Международни правни норми, дирекция Правна в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (настоящо Министерство на транспорта и съобщенията), против Решение 7040/26.11.2021 год. по адм. дело 3788/2021 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и нарушение на материалния закон. В подкрепа на тези си твърдения сочи, че определената с Решение ФК-2/14.01.2020 год. на РУО на ОПТТИ финансова корекция е за нарушение на чл. 21, ал. 17 във вр. чл. 3, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и представлява незаконосъобразно включване на доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство, а не както неправилно е приел съдът, че органът е посочил нарушение на чл. 21, ал. 7 от ЗОП, което се дължало на допусната техническа грешка. Последното било видно от текстовата част на нарушението, която следвала непосредствено след цифровото посочване на нормата, а именно включена доставка на резервни части в обществена поръчка за строителство. Според касатора, предимство следва да се даде на изписаното с думи нарушение, което било в съответствие с трайната съдебна практика. Допълва, че в представеното от бенефициера възражение не се твърди противоречие между описаното нарушение и сочената за нарушена правна норма, а се оспорва по същество извършването му, което сочи, че бенефициерът правилно е разбрал констатацията на управляващия орган и правото му на защита не е нарушено. Тези факти не са взети предвид от съда, което правело решението му необосновано. За неправилен счита и извода на съда, че соченото от органа основание за определяне на финансовата корекция е чл. 70, ал. 1, т. 11 от ЗУСЕСИФ, каквато норма не съществува, тъй като още в началото на административния акт ясно било посочено, че същият се издава на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.