Решение № 1464 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2014 г.

Решение № 1464 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Гергинов Веселинов, от гр. София, против Решение № 1570/12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4521/2012 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № РД-18-15/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта й за имот с идентификатор 48393.4989.94, с. Мировяне. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът е направил неправилна преценка на наличието на критериите по Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР; също не е съобразил, че при практически осъщественото нанасяне на имота в настоящия вид по кадастрална карта, до имота на жалбоподателя няма нито осъществен достъп, нито самостоятелно съществуване, каквото е имал в границите, владени от жалбоподателя, в резултат на което е допуснато засягане правото на собственост на жалбоподателя в степен, сериозно ограничаваща упражняването му. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Ответниците - Николай Георгиев Паунов, Мая Иванова Боюклиева, Любен Николов Станев, Виктория Асенова Георгиева-Чекеланова, Евгений Гергинов Веселинов, Юлияна Евгениева Веселинова, Петър Николов Чекелов, Елена Кръстанова Димитрова, Веселина Кръстанова Паунова, Илияна Николаева Николова, Мая Николова Асенова, изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кметът на Столична община, не вземат становище по касационната жалба. Ответникът - Владимир Величков Владимиров, представляван от адв. Григоров, оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба срещу Заповед № РД-18-15/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 29 от 2006 г.) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Мировяне, район "Нови Искър", Столична община, област София (столица). Заповедта е оспорена в ЧАСТТА й за имот с идентификатор 48393.4989.94, с. Мировяне, в частност относно ненанасянето на собствения на жалбоподателя имот, представляващ част от процесния, като обособен имот и неотразяването на съществуваща на място улица-тупик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор Валентин Гергинов Веселинов срещу заповедта. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като постановена в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. По отношение на необособяването на самостоятелни имоти в имот с идентификатор 48393.4989.94 съдът е приел, че административният орган е съобразил приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. Установил е, че в 30-дневния срок от откриване на производството по създаване на КК жалбоподателят не е посочил и не е маркирал граничните точки на имота си като част от ПИ с идентификатор 48393.4989.94 в съответствие с документа си за собственост, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съответно не е осигурил достъп до имота си. При липса на приоритета по т. 1 органът правилно е приложил приоритета по т. 3 относно актуалните отбелязвания на кадастралния план от 1981 г., според които отбелязвания парцели ХVI-118, ХХ-118, ХХI-118 и ХIХ-118 по РП от 1966 г., последният от които е собственост на жалбоподателя, не съществуват, а са заснети като един ПИ. По отношение на неотразяването на улица-тупик съдът е приел, че в КП от 1981 г. няма нанесена улица-тупик; не са налице приключили процедури по нанасянето на такава (имало е заповед на кмета на Район "Нови Искър" за изменение на КП от 1981 г. с нанасяне на улица-тупик, но тя е отменена с влязло в сила съд. решение); по РП от 1966 г. е била предвидена такава, но регулацията не е приложена, а в действащия ПУП такава не съществува. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че при нанасянето на процесния имот в КККР са съобразени приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Установено е, че процесният имот е нанесен в кадастралната карта съгласно актуалните отбелязвания на кадастралния план от 1981 г. Жалбоподателят не е означил на място с регламентирани трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, който установява правото му на собственост, съгласно задължението му по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Имотът е нанесен съобразно правилата на чл. 41 ЗКИР и приоритетите по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г., в редакцията й към момента на издаване на заповедта. По тази редакция при липса на означаване по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР имотът се нанася съгласно актуалните отбелязвания на кадастралния план. По отношение на процесния имот изискванията на закона и подзаконовия нормативен акт са спазени. Правилно е прието от съда, че заповедта е законосъобразна. Решението на Административен съд София-град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,