Решение № 2570 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2009 г.

Решение № 2570 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ИРД" ЕООД - гр. София чрез процесуалните си представители адв. Емилия Андонова и адв. Донка Цолова срещу решение № 59/9.07.2009 г., постановено по адм. дело № 5746/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800370/12.03.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта, в която е потвърден с решение № 1279/25.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за определени данъчни задължения - ДДС за довнасяне, вследствие непризнато право на признаване на данъчен кредит по фактури, издадени от "Про Консулт Р" ЕООД за данъчни периоди месеците февруари, март, май, юли, август, ноември и декември 2002 г., март, април, май, юни, август 2003 г., юли и октомври 2004 г.; от "Атия 03" ЕООД - месец декември 2006 г., от"Интерхотел България" АД - месец август 2002 г., от "Тримонциум Хотел" - месец март 2003 г., от "Интерхотел България Бургас" - месец април 2003 г., от "Хотел Роял" - месец април 2003 г. и от "Хотел Казанлък" - месец април 2003 г. Релевират се оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда относно правото на приспадане на данъчен кредит са в противоречие с практиката на ВАС и Европейския съд по правата на човека в Страсбург - решение от 22.01.2009 г. "Булвес" АД срещу България. Основното оплакване е свързано с това, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и че съдопроизводствените правила са нарушени с отказа на съда да разпита свидетел относно реалността на доставките от "Про Консулт Р" ЕООД. Неправилно според касатора е прието в обжалваното решение, че е осъществен фактическия състав на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Касаторът се оплаква, че съдът е игнорирал допуснатите по време на ревизията нарушения на процедурата по започване на ревизията и извършване на насрещните проверки и неправилно е приел, че допуснатите нарушения не са съществени. Необосновано съдът е отказал да кредитира представените договори с доставчиците и веществените доказателства. Относно фактурите за нощувки касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че те са за представителни мероприятия, а не са свързани с икономическата му дейност, като по този начин съдът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 3, т. 7 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Андонова, която е представила писмени бележки. Иска се присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Михайлова я оспорва по съображения, подробно изложени в представените писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено след преценка на доказателствения материал по делото, включително и заключенията на вещото лице. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата в посочената по-горе част, Административен съд, София-град е приел, че относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Про Консулт Р" ЕООД не е установено по несъмнен начин начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), поради ненамирането му на деклариран данъчен адрес и от ревизията и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Относно договорът за реклама - изработване и разпространение на рекламни материали съдът е приел, че в него са включени няколко по обем и вид престации, както и "имиджова реклама" за и по време на концерт "Звездна нощ", сценографен план, подготовка на сцената, изработка на детайли за под и изработване на различни рекламни материали. Съдът е отчел, че нито в договора, нито в други документи е посочена единична цена на рекламните и другите материали, което не позволява на съда да прецени каква част от договора е изпълнена. Съдът е приел, че наличието на рекламен бележник за 2002 г. и приемателно-предавателни протоколи от 26.11.2002 г. и 21.12.2002 г. са само индиция за изпълнение на част от договореностите, но при липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на договорените услуги, съответно данни за подизпълнители, ако е ползвал такива, не доказва реалността на доставките. Относно веществените доказателства, за тях съдът е приел, че те сами по себе си не могат да бъдат ценени като установяващи по несъмнен начин, че са изработени именно в изпълнение на упоменатия договор, тъй като представените плакати не са датирани, а програмите за представленията на театър "Искри и сезони" се отнасят за сезони 2006/2007 г. (за постановката "Депутатите не лъжат"), за сезон 2004/2005 г. (за постановката "Втори меден месец"), за сезон 2005/2006 г. (за постановката "Фалшива бременност") и съдът е установил, че те са извън периода на действие на договора. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Атия 03" ЕООД съдът е установил, че този доставчик е издал фактури № 121/4.12.2006 г. и № 123/9.12.2006 г., но и този доставчик, както и предходния не е намерен на декларирания от него данъчен адрес. И за двете фактури съдът е установил, че доставчикът не е подал справка-декларация за месец декември 2006 г., поради което е останало недоказано начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което е установено и от съдебно-счетоводната експертиза. Относно фактурите, издадени от "Интерхотел България" АД - месец август 2002 г., "Тримонциум Хотел" - месец март 2003 г., "Интерхотел България Бургас" - месец април 2003 г., "Хотел Роял" - месец април 2003 г. и "Хотел Казанлък" - месец април 2003 г., съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), че издадените фактури са за представителни разходи, а не са свързани с икономическата дейност на жалбоподателя, каквито са твърденията му. За да направи тези изводи съдът е приел, че макар предмета на дружеството да е организиране на театрални постановки, шоу-програми и концерти в страната и чужбина и макар, че са представени в съдебно заседание граждански договори на физически лица за участие в постановки, не може да се извлече от тях, че фактурираните нощувки са във връзка със спектакли и шоу-програми, тъй като от страна на оспорващия не са посочени времето и мястото на провеждането им и участието на посочените в гражданските договори лица. Обжалваното решение е правилно постановено. По фактурите, издадени от "Про Консулт Р" ЕООД и "Атия-03" ЕООД. Нееднократно в свои решения Върховният административен съд, I отделение е приемал, че за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставки (на стоки или услуги) следва по безспорен начин да се установи начисляването на ДДС от неговия доставчик, както и да се установи реалността на съответната доставка. В процесния случай, както правилно е приел първоинстанционният съд начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не е доказано. То представлява сложен фактически състав, според който се изисква не само отразяване на фактурата в дневника за продажба на доставчика и в подадената от него справка-декларация, където отразява ДДС по фактурите, но и счетоводното отразяване на последния в счетоводството му, което означава вписването му по счетоводните сметки - 453/2, както и кореспондиращите сметки 411 и 701. Освен това в разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК (аналогична беше и разпоредбата на чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.) изрично е прието, че данни от технически носители или компютърни данни могат да бъдат годни доказателства, само ако се установи по несъмнен начин, че са били създадени от посочения субект и се намират в компютрите му, където осъществява търговската си дейност. Тази разпоредба е в подкрепа с разбирането на ВАС, I отделение и константната му практика по ЗДДС (отм.), че е необходимо извършването на проверка в счетоводството но доставчика, когато начисляването се установява в съдебното производство с помощта на вещо лице. Последното изрично е отразило и в основното и в допълнителното си заключения, че не е могъл да осъществи връзка с доставчика на декларирания от него данъчен адрес, поради което не може да се приеме, че по делото е установено по несъмнен начин една от предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен - начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Наред с това за доставчика "Атия-03" ЕООД е установено, че и за двете издадени от него фактури данъкът по тях не е отразен в справка-декларация, т. е. няма данни такава да е подавана за данъчен период - месец декември 2006 г., поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказан целия фактически състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), поради което е прието, че ДДС по издадените фактури не е начислен. Не е доказана и другата предпоставка за признаване на посоченото материално право - реалността на процесните доставки от посочените доставчици - чл. 6 във връзка с чл. 64 ЗДДС (отм.). Представените договори за реклами само показват наличието на възникнало облигационно правоотношение между сключилите ги страни, но не са доказателство за реалното осъществяване на доставките, посочени в процесните фактури. Представените приемателно-предавателни протоколи едва при административното обжалване на ревизионния акт, не доказват, че те са съществували на датите, посочени в тях, поради което не може да се приеме, че съдържат достоверни дати. Наред с това следва да се отбележи, че законосъобразни са изводите на административния съд, че по делото няма доказателства, че именно посочения във фактурите доставчик е изпълнител на доставките, тъй като доказателства за неговата обезпеченост - кадрова, материални и техническа няма приложени по делото. Правилно са преценени от съда и т. нар. веществени доказателства - програми и рекламни плакати, от които по никакъв начин не става ясно, че са изработени от "Про Консулт Р" ЕООД, както и съдът правилно е установил несъответствието им с данъчните периоди, за които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Позоваването от касатора на решението по делото "Булвес" АД срещу България на Съда за правата на човека в Страсбург не води до промяна в изводите на съда, тъй като то касае различна от спорния казус фактическа и правна обстановка. В цитираното решение спорът между страните не е бил нито за реалността на доставката, нито за начисляването като юридически факт, а само относно късното начисляване на ДДС от доставчика и отразяването на това късно начисляване върху правото на получателя да приспадане като данъчен кредит начисления ДДС. Относно фактурите, издадени от "Интерхотел България" АД - месец август 2002 г., "Тримонциум Хотел" - месец март 2003 г., "Интерхотел България Бургас" - месец април 2003 г., "Хотел Роял" - месец април 2003 г. и "Хотел Казанлък" - месец април 2003 г. За тези фактури спорът се свежда до приложението на чл. 65, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) - дали фактурираните услуги са за представителни мероприятия, по които не се приспада правото на данъчен кредит или са свързани със стопанската дейност на ревизираното дружество. Дейността на дружеството, така както е регистрирано по ТЗ е организиране на театрални представления и шоу-програми и концерти в страна и чужбина, но законосъобразни са изводите на съда, че за да се приеме, че процесните фактури са за икономическата дейност на дружеството, е следвало да се ангажират доказателства по кое време и какви представления са били организирани, за да може тези фактури да се свържат с конкретните представления. Само от фактурите такъв извод не може да бъде направен. Освен това правилно съдът е обсъдил представените граждански договори с актьори или членове на режисьорски екипи и от тях правилно е прието, че не може да се направи връзка с процесните фактури. Позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 ЗДДС, действащ считано от 1.10.2007 г. е неправилно. Тази правна норма е неотносима за ревизираните данъчни периоди, за които приложимите материалноправни разпоредби са тези на ЗДДС (отм.), а не на ЗДДС, действащ понастоящем. В касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът неправилно и е обосновано е игнорирал обстоятелството за допуснати нарушения по чл. 50 ДОПК относно протоколите за извършени насрещни проверки на доставчиците. Дори да се приеме, че са налице пропуски от органа по приходите, това само по себе си не може да формира извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. В тежест на ревизираното лице е да докаже твърдените от него положителни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в ревизионния акт се сочат отрицателни факти - неначисляване на ДДС по спорните фактури и нереалност на процесните доставки, което предвид общите правила на доказването в процеса, този който твърди отрицателни факти не е длъжен да ги доказва. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени правните изводи по делото, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответника по касационната жалба също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като то вече е присъдено с обжалваното решение и на основание чл. 161, ал. ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,