Решение № 8010 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Чифудов срещу решение 379 от 12.02.2020г., постановено по адм. д. 530 от 2018г. от Административен съд Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ иск за обезщетение на неимуществени вреди, дължащи се на нищожен административен акт- ЕР 0924/157 от 21.11.2017 г. на НЕЛК за разликата над 1000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв и срещу Национален осигурителен институт за обезщетение в размер на 50000.00 лева, от които за претърпени неимуществени вреди в размер на 38000.00 лева и за имуществени вреди в размер на 12000.00 лева. Касаторът А. Чифудов чрез процесуалните си представители твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение по подробно мотивирани в жалбата и допълнително развити в съдебно заседание доводи. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответникът Национален осигурителен институт, чрез процесуалния представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Агенция за хора с увреждания на взема становище. Ответникът Териториално поведение на НОИ Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответникът Регионална дирекция Социално подпомагане Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С решението в обжалваната му част Административен съд Пловдив е отхвърлил предявените срещу Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ иск за обезщетение на неимуществени вреди, дължащи се на нищожен административен акт- ЕР 0924/157 от 21.11.2017 г. на НЕЛК за разликата над 1000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв и срещу Национален осигурителен институт за обезщетение в размер на 50000.00 лева, от които за претърпени неимуществени вреди в размер на 38000.00 лева и за имуществени вреди в размер на 12000.00 лева. Съдът, в производството пред който е било предявено и оспорване срещу ЕР 0924/157 от 21.11.2017 г. на НЕЛК, е приел за установено, че по жалба на Председателя на Медицинска комисия при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отменено от НЕЛК ЕР 1124/22.05.2015г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ Св.Панталеймон ЕООД- гр. Пловдив, с което на жалбоподателят е била определена 63% намалена трудоспособност след състояние мозъчен инсулт с левостенна централна хемипареза- латентна. По това обжалване, с Експертно решение 0109/015/ от 01.02.2016г. на НЕЛК София преписката е била върната за ново разглеждане и освидетелстване на лицето, след подробен преглед. Това решение на НЕЛК е оспорено от касатора по съдебен ред, при което с влязъл в сила съдебен акт то е обявено за нищожно и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение 1301/22.06.2016г., постановено по адм.дело 418/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив с ЕР 0924/015/21.11.2017г., НЕЛК отново е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал преписката за ново освидетелстване. Това решение е оспорено по адм. дело 530/2018г. на Административен съд Пловдив, като с неоспореното в тази част съдебно решение 379 от 12.02.2020г. експертното решение на НЕЛК е обявено нищожно. В тази част решението на административния съд е влязло в сила. Във връзка с иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ срещу НОИ, съдът е установил, че с Решение 15029/07.12.2017г., постановено по адм. дело 12904/2016 на ВАС, е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Решение 2153-15-91/07.04.2016г. на Директор на ТП НОИ-Пловдив, с което е спряна получавана пенсия за инвалидност. С Разпореждане от 17.07.2015 г. във връзка с ЕР 1124/22.05.2015 г., на основание чл.98 ал.7 от КСО, на А. Чифудов е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.05.2014 година. С Решение 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е оставена без уважение подадената по административен ред жалба против Разпореждане от 24.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което считано от 15.02.2016 г. е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Оспорването срещу това разпореждане е отхвърлено с Решение 15029/07.12.2017г. по адм. дело 12904/2016г. по описа на Върховен административен съд. Поради това по иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ срещу НОИ, съдът е приел, че липсват отменени по надлежен ред административни актове, поради което не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. По иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ срещу НЕЛК, съдът е приел, че е частично основателен, тъй като са налице вредоносни противоправни действия, дължащи се на нищожността на обжалваното ЕР 0924/157/21.11.2017 година на НЕЛК. Счетено е, че А. Чифудов е претърпял негативни състояния, страдания и промени в психологическо и физиологично естество, за което са приложени психологична справка и заключение на съдебно-медицинска експертиза. Размерът на обезщетението е определен на 1000 лв, при което съдът отчел и съпричиняване, поради неоснователно и неправомерно забавяне на административното производство, свързано с неявяването на касатора пред НЕЛК, при направеното от тяхна страна искане. Срещу решението е подадена жалба само от А. Чифудов в частта, в която исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ са отхвърлени. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Крайните правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Въпреки обявената нищожност на ЕР 0924/157 от 21.11.2017 г. на НЕЛК, административното производство, в което следва да бъде определен процентът трайно намалена работоспособност на касатора не е приключило. Едва когато това производство приключи, ще са налице достатъчно основания за преценка налице ли е причинна връзка между отменения/обявен за нищожен административен акт и твърдяните вреди. Предявен преди окончателното приключване на административното производство с влязъл в сила административен акт иск е по принцип неоснователен, тъй като е преждевременно заведен. Исковете за вреди, основани на отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната за решаване на административния орган, са действително допустими и е налице първата предпоставка на чл.1 ЗОДОВ, но при неразрешен административноправен спор относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, не може да се формира извод за наличие на причинно-следствена връзка между вредите и отменения акт. Във връзка с производствата пред ТЕЛК е налице специфика, изразяваща се в това, че правото на пенсия за инвалидност възниква по силата на закона, но въз основа на установените с решението на ТЕЛК факти с правно значение, а именно трайна неработоспособност, нейният процент и датата на инвалидизиране, с която именно е свързано отпускането на пенсията. Всички тези факти с правно значение към момента на са установени, поради липсата на влязло в сила решение на ТЕЛК. Едва когато бъдат установени по предвидения в закона ред, за касатора ще възникне правото на пенсия, която по силата на КСО се отпуска от датата на инвалидизирането. Тогава за касатора ще възникне и евентуалното право на обезщетение за вреди от актовете на органите на медицинската експертиза, било то имуществени или неимуществени. Ето защо искът срещу НЕЛК е преждевременно предявен. Доколкото няма жалба срещу осъдителната част на решението, настоящият състав не се произнася по нея. Правилни са изводите на АС Пловдив, че по отношение на ответника НОИ не е налице първата предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност няма отменени актове на органи и длъжностни лица на този ответник. По отношение на подробно изложените в исковата молба и в писмените защити твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия, както на органите и длъжностните лица на медицинската експертиза, така и на тези на НОИ, следва да се посочи, че всички тези действия и бездействия са осъществени в рамките и са част от съответните административни производства, като актовете, с които те приключват, са подлежали на съдебен контрол. Всички действия и бездействия, осъществени в рамките на административни производства, се контролират от съда по повод обжалване на съответните административни актове, слагащи край на тези производства. А. Чифудов активно се е възползвал от правото си да обжалва тези актове и те са били обект на съдебен контрол. Поради това тези действия и бездействия не могат да бъдат самостоятелно основание на искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ. Следва изрично да се отбележи, че правомощието на органите на НОИ да оспорват пред съд експертните решения на медицинската експертиза не представлява незаконосъобразно действие, дори когато оспорването е било отхвърлено. Касае се за изпълнение на предвидени в закон правомощия, при това свързани с гарантиране на законосъобразността на решенията на органите на медицинската експертиза, които принципно не могат да породят твърдяните от касатора вреди. Въпросът дали е било просрочено конкретното оспорване не подлежи на преценка в производството по ЗОДОВ, а в конкретното съдебно производства по това оспорване. По тези съображения решението е правилно в основната си част и следва да бъде оставено в сила. Решението обаче е неправилно в частта, в която са присъдени разноски в размер на 100 лв на НОИ. В производството по разглеждане на иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ към момента на предявяване на исковата молба не е действала разпоредбата на чл. 10, ал.4 ЗОДОВ. Административното дело 530/2018г. на Административен съд Пловдив е образувано на 12.02.2018г. След това, със Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, Обн. ДВ. бр.94 от 29 ноември 2019г., е приета новата разпоредба на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, съгласно която ищецът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата е влязла в сила на 29.11.2019 г., след предявяване на исковата молба. Съгласно § 6, ал.1 ЗИД ЗОДОВ, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. По отношение на заварените искови молби новата чл.10, ал.4 ЗОДОВ няма приложение. Липсата на нормативна уредба относно присъждане на юрисконсултско възнаграждение в ЗОДОВ до последното му изменение не означава празнота на закона, поради което ГПК не се прилага субсидиарно. Мълчанието на законодателя се дължи на практиката на Европейския съд по правата на човека, че не е допустимо голяма част от присъденото по реда на ЗОДОВ обезщетение да се връща на ответника под формата на юрисконсултско възнаграждение. В т. 59. от решението си по делото Станков с/у България от 12.07.2007г., Европейският съд по правата на човека сочи следното: Сезиран по дело относно иск за обезщетение за вреди от неразумна продължителност на производство, причинени от публичните власти, Съдът е казал, че приложимите правила по отношение на разходите, трябва в подобни случай да позволят на лицето да не понася прекалени тежести, когато исковете му са основателни, тъй като може да изглежда парадоксално държавата, чрез различни такси, преди образуването на жалбата или след решението, да вземе с едната ръка, това което е дала с другата, за да поправи едно нарушение на Конвенцията. Не бива също така тези разходи да бъдат прекалени и създаващи неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд (виж Scordino с/у Италия). По тези съображения в конкретния случай не е следвало да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски. Искането на ответника Национален осигурителен институт за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, предвид действащите към момента на предявяване на иска норми на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ и изложените в тази връзка съображения по-горе. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,