Решение № 6004 от 6.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "К. Миленкова", чрез пълномощник адв. Г. Трайков, против решение 38 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело 881/2022 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният акт за налагане на финансова корекция е нищожен, тъй като е постановен в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Твърди се също, че съдът, вместо да постанови решение, с което да отмени оспорвания акт поради липса на надлежни доказателства за твърдените нарушения, е приел, че фактите, съдържащи се в решението за налагане на финансова корекция, били доказани. В тази връзка се отрича извода на първостепенния съд, че жалбоподателят не бил оспорил фактическите констатации в административния акт, доколкото такова оспорване било направено, както в подаденото от него възражение, така и в жалбата и в проведеното съдебно заседание. Развити са и подробни аргументи, че актът е издаден след изтичане на петгодишния законов срок за мониторинг, както и че не е налице нарушение, водещо до необходимост от издаване на решение за налагане на финансова корекция. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение 23/311/00720/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8438 от 30.06.2022 год. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Б. Митев, в молба от 05.05.2023 г. взема становище за неоснователност на касационната жалба. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 23/311/00720/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8438 от 30.06.2022 год. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което му е определена финансова корекция в размер на 204 029.38 лева за установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. във връзка със сключен Договор 23/311/00720 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. За безспорно установени, като неоспорени от жалбоподателя, са приети фактическите констатации от извършената извънредна проверка на място в периода 21.06.2019 г.- 27.06.2019 г. и последващите допълнителни административни проверки, обусловили наличието на две основания за възстановяване на предоставената на бенефициера безвъзмездна финансова помощ, а именно неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и неизпълнение на заложените параметри за устойчива заетост. Прието е нарушение на т. 4.12. и 4.18 от договора, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности (Наредба 30/2008г.). Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган, че от представените при проверката на място документи за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018 год.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 11,54% от заложените приходи за посочените три финансови години, което е под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. За финансовата 2016 г. в бизнес плана са залегнали приходи от нощувки - 65 000 лева, а реализираните приходи са 4 412,84 лева, което представлява 6,79% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2017 г. в бизнес плана са залегнали приходи от нощувки - 65 000 лева, а реализираните приходи са 14 009,17 лева, което представлява 21,55% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2018 г. в бизнес плана са залегнали приходи от нощувки - 65 000 лв., а реализираните приходи са 4 073,79 лева, което представлява 6,27% изпълнение на одобрения БП за годината. Изцяло са споделени и констатациите на административния орган, че средно за три последователни години (2016, 2017 и 2018 год.) поддържаната от едноличния търговец заетост е 1,92 броя средно годишно заети лица. Съдът е приел също така, че определената за нарушенията финансова корекция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата). При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото се установява, че ЕТ "К. Миленкова" е подал заявление за подпомагане по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с предмет на инвестицията Къща за гости Р., в УПИ Х-504, кв. 54 по плана на [населено място], община Антон. Според сключения между едноличния търговец и ДФЗ договор 23/311/00720 от 15.10.2014 г. първоначално одобрената помощ е в размер на 204307,73 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи (приложение 1), като с Анекс I от 03.07.2015 г. е договорено, че първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените документи възлиза на 204034,28 лева. По договора на 07.12.2015г. е била изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 204 029,38 лева. Установява се също така, че по заявлението е извършена извънредна проверка на място в периода 21.06.2019 г.-27.06.2019 г., последвана от допълнителни административни проверки и изискване на документи. Вследствие на тях е констатирано неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Конкретните констатации са, че не са постигнати заложените в бизнес плана на търговеца приходи от нощувки за проверените три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), както и че не са разкрити и запазени заложените в бизнес плана брой работни места. С писмо 01-6500/8438#4 от 04.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ ЕТ "К. Миленкова" е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция. Като последица от осъществената проверка е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция, в което са описани констатациите от проверката и мотивите на административния орган да отхвърли подаденото от едноличния търговец възражение. Решаващият съд, като е приел за доказани и неоспорени от настоящия касационен жалбоподател данните за процентното изпълнение, е изложил съображения, че бизнес планът е относим към преценка, свързана с постигане на целите на мярка 311, и с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. В тази връзка е направил извод, че е налице допуснато нарушение на поетия ангажимент, изразяващо се в непостигане на предвидените финансовите показатели, като основание за налагане на финансовата корекция. Този извод обаче е формиран единствено въз основа на данните от документите, съдържащи се в представената от органа административна преписка, приети като доказателства в първото и единствено открито заседание по делото, проведено на 28.11.2022 г. С оглед на дължимия съдебен контрол за законосъобразност на административния акт по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е следвало, след като е установил приложимото материално право, да извърши проверка налице ли са условията по Наредба 30/2008 г. за връщане на вече изплатени суми чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от нея, както и относно изпълнение на договорните задължения по сключения договор 23/311/00720 от 15.10.2014 г. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е приел за неоспорени фактическите констатации на органа за твърдените нарушения на нормативни или договорни задължения. Предмет на спора в настоящото производство са, както конкретните стойности на изпълнение/неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, така и дали тези стойности са основание за налагане на финансова корекция в определения от ДФЗ размер. В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна, като не е проверено какви са били заложените в бизнес плана на жалбоподателя приходи от нощувки за трите проверявани години, какви са действително реализираните приходи за същия период и във връзка с това какво е средноаритметичното изпълнение на тези показатели; какъв е бил броят работни места, заложени за разкриване и запазване за проверявания период, съответно каква е била поддържаната заетост и нейната средноаритметична стойност за този период. По този начин съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 9, ал. 3 АПК, въвеждаща принципа на служебното начало, задължаващ го да извърши необходимите процесуални действия и да изясни в случая въпросите относно степента на изпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на касационния жалбоподател. В тази връзка, за изясняване на спора от фактическа страна се изискват и специални знания, каквито съдът не притежава. Независимо че страните в производството не са поискали да бъде изготвена съдебно-икономическа експертиза, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, както и цитираната разпоредба на чл. 9, ал. 3 АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Алинея 4 на последната норма изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос предмет на производството. Макар с разпореждане 1693 от 04.10.2022 г. първостепенният съд да е разпределил доказателствената тежест в процеса, то това е направено по-скоро формално. Без съдебно-икономическа/съдебно-счетоводна експертиза съдът е предопределил изхода по спора и не е сторил нужното за назначаването ѝ. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. второ АПК, според която вещи лица съдът може да назначава и служебно. Предвид изложеното, като не е изяснил спора от фактическа страна и не е оказал процесуално съдействие на страните, при което е осуетил възможността на административния орган по чл. 170, ал. 1 АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта, и тази на едноличния търговец да докаже възраженията си срещу наложената му финансова корекция, административният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените съображения решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд-София област за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни делото от фактическа страна с оглед изложените по-горе мотиви и указания, като назначи съдебно-икономическа/съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да бъдат проверени фактическите констатации на органа, послужили като основание за налагане на финансова корекция в определения размер. При новото разглеждане на делото Административен съд София област следва да се произнесе и по въпроса за разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,