Решение № 10651 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Минкова срещу Решение 13293 от 15.04.2025 г. по адм. дело 4668/2023 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение по жалба на В. М. с ЕТ М. В. С. е отменен Ревизионен акт Р-22002219006280-091-001 от 30.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, в която е изменен и потвърден с Решение 88 от 19.01.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в съдебното решение липсват фактически установявания по спорните пунктове на РА в изменената и потвърдената с решението на решаващия орган част, както и съответни на това правни изводи. Допълва, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата по ревизионната преписка по отделно и в тяхната съвкупност, а е формирал извод за незаконосъобразност на РА в съответните части, без излагане на самостоятелни мотиви. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна - В. М. с ЕТ М. В. С. , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22002219006280-091-001 от 30.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, в която е изменен и потвърден с Решение 88 от 19.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София. В хода на ревизията, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е установено, че ЕТ декларира в дневниците за продажби доставки търговия с цигари, тютюневи изделия, алкохол, бира, шоколадови, захарни изделия и други Посочените доставки са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Задълженията по РА за процесните данъчни периоди са определени във връзка с доставки от Болкан Едвъртайзинг енд Дистрибюшън ООД, като е констатирано, че от посочения доставчик са издадени 295 бр., които не са отчетени при ДЗЛ с ДО 49 216,48 лева и ДДС в размер на 9 843,36 лева. В резултат на извършената проверка и писмени обяснения, дадени от доставчика и приобщените доказателства фактури и касови бонове, приходните органи обосновават, че ЕТ не е осчетоводил спорните 295 бр. фактури, издадени от Болкан Едвъртайзинг енд Дистрибюшън ООД и съответно не е отчел приходи от продажбата на закупените стоки с тези неосчетоводени фактури. Доначислен е ДДС общо в размер на 12 468,53 лева, изчислен по приложената в РА 5 % надценка, по периоди, както следва: за м.08.2013 г. в размер на 13,62 лева; за м.09.2013 г. 9,08 лева, за м.02.2014 г. 27,10 лева; за м. 03.2014 г. - 18,16 лева, за м. 04.2014 г. 41,26 лева, за м.05.2014 г. 37,90 лева; за м. 06.2014 г. 36,54 лева; за м.07.2014 г. 76,11 лева; за м.08.2014 г. 35,77 лева; за м.09.2014 г. 99,72 лева; за м.10.2014 г. 9,48 лева; за м. 11.2014 г. 42,64 лева; за м.12.2014 г. -100,59 лева; за м.01.2015 г. 79,22 лева; за 02.2015 г. 40,71 лева; за м.04.2015 г. 9,98 лева; за м. 05.2015 г. 32,23 лева; за м.06.2015 г. 8,78 лева; за м. 07.2015 г. 469,82 лева ; за м.08.2015 г. 109,98 лева; за м.09.2015 г. 375,00 лева; за м. 10.2015 г. 13,23 лева; за м. 11.2015 г. 305,33 лева; за м. 12.2015 г. 1012,97 лева; за м. 01.2016 г. 766,81 лева; за м.02.2016 г. 686,21 лева; за м. 03.2016 г. 890,54 лева; за м. 04.2016 г. 770,28 лева; за м.05.2016 г. -703,88 лева; за м. 06.2016 г. 645,89 лева; за м. 07.2016 г. 983,55 лева; за м. 08.2016 г. 1 291,51 лева; за м. 09.2016 г. 637,69 лева; за м.10.2016 г. 77,15 лева; за м. 11.2016 г. 370,38 лева; за м.12.2016 г. 395,42 лева; за м. 01.2017 г. 334, 37 лева; за м.02.2017 г. 197,72 лева; за м.03.2017 г. 124,56 лева; за м. 04.2017 г. 78,32 лева; за м.05.2017 г. 195,23 лева; за м.06.2017 г. 31,66 лева; за м.07.2017 г. 204,38 лева и за м.08.2017 г. 77,73 лева. Във връзка с данъка върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ ревизиращите органи приемат, че са налице неотчетени от ЕТ приходи от продажби на стоки по неосчетоводените фактури, издадени от горепосочения доставчик, както следва: - за 2013 г. в размер на 5,41 лева; за 2015 г. в размер на 585,06 лева и за 2016 г. в размер на 1 956, 98 лева. В резултат на това са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 100,02 лева и лихви за забава в размер на 0,69 лева, за 2015 г. в размер на 143,02 лева и лихви за забава в размер на 56,39 лева и за 2016 г. в размер на 357,85 лева и лихви за забава в размер на 158,86 лева. С РА са определени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху ГДД по чл. 17 ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. въз основа на установен недостиг, т.е. превишение на разходите над доходите в съответните размери при определено от приходните органи начално салдо от 5000 лева. При постановяване на съдебния акт съдът е формирал извод, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон. За част от данъчните периоди е възприел възражението на РЛ за погасени публични задължения поради изтекла 10 годишна давност и е отменил РА. За друга част във връзка със задълженията по ЗДДС е посочил, че не се доказва реалното предаване на стоките по фактурите, издадени от Болкан Едвъртайзинг енд Дистрибюшън ООД и няма основание да се приеме, че тези фактурирани стоки са получени от РЛ и съответно да са били предмет на последващи облагаеми доставки. Според съда не е налице материалноправно основание за определяне на задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г., 2015 г. и 2016 г. поради липса на укрити приходи от продажба на стоки, а относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за д.п. 2014 г., 2015 г. и 2016 г. се е мотивирал, че не са доказани укрити приходи/ доходи и чл.123 ДОПК е неприложима поради липсата на явно и съществено превишение на размера на разходите над приходите. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно. 1.Правилен е съдебният акт в частта на отмяната на РА поради изтекла 10 давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, включително и в частта на отмяната на РА относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г., доколкото и за този данъчен период е изтекъл 10 годишният давностен срок, въпреки че съдът не е отменил РА в тази част по така изложените мотиви. С жалбата до първоинстанционния съд ревизираният субект е направил възражение за погасени по давност публични задължения по РА. Давността е материалноправен институт и същата не се прилага служебно, а само по направено възражение на длъжника, което в случая е сторено. Не е установено наличие на изключенията по чл. 171, ал. 2 ДОПК, при които публичните вземания не се погасяват с изтичането на 10 годишния давностен срок. В процесния случай 10-годишният давностен срок за част от задълженията по РА / в изменената и потвърдена с решението на решаващия орган част/ е изтекъл в хода на съдебното производство, което означава, че не е приложима разпоредбата на чл.160, ал. 4, изр. второ ДОПК и законосъобразно съдът е отменил РА в съответните части. 2.В останалата част съдебният акт е неправилен. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Решението в посочените му части не отговаря на изискуемото по чл.172 а, ал. 2 АПК съдържание по отношение на мотивите. На първо място, в настоящия случай съдът не е формирал воля и не е анализирал доказателствата, събрани в хода на ревизията и съставляващи приложения в настоящото дело общо 12 класьора досежно твърдението на приходните органи за наличие на неосчетоводени при РЛ 295 бр. фактури, издадени от Болкан Едвъртайзинг енд Дистрибюшън ООД. На доставчика е извършена насрещна проверка, като от него са представени копия на фактури, фискални бонове, писмени обяснения, като тези доказателства не са обсъждани от АССГ. Съждението на съда, че не се доказва предаване на стоките от доставчика на получателя, съставлява голословно твърдение, което не може да бъде проверено от настоящата касационна инстанция. На второ място, липсват фактически установявания и анализ на доказателствата по делото за всички спорни пунктове на РА както за задълженията по ЗДДС, така и за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ / задълженията по РА, които не са погасени по давност/. Относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ няма установяване на фактите за всяка една от процесните години, как е формирана приходната и разходната част на паричния поток по РА и съответно, как е определен размерът на дължимия данък и лихви за забава върху него, респ. какви са твърденията и възраженията на ревизираното лице в тази насока и съответно, какъв извод следва от събраните в хода на ревизията доказателства. Съдът само се е задоволил да посочи, че няма укрити приходи/доходи, като това обстоятелство няма значение за определяне на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, доколкото данъчната основа по чл. 122 ДОПК за всяка процесна година е определена съобразно констатиран от приходните органи недостиг на парични средства, т.е. при превишение на разходите над доходите на лицето. Освен това съдът, без каквато и да е аргументация, приема, че няма съществено превишение на разходите над доходите. Следователно, и в тази спорна част на РА липсва дължимото от съда обсъждане на доказателствата и приложението на материалния закон. Следователно, касационната жалба се явява частично основателна. Решението в частта, в която е отменен РА поради изтекла 10 годишна давност на установените задължения по ЗДДС и по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението като неправилно следва да се отмени и делото в тази част се върне на друг състав на АССГ за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени с мотивите на настоящия съдебен акт. Съгласно чл.226 АПК новият съдебен състав следва да се произнесе по разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение