Решение № 2230 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2016 г.

Решение № 2230 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8264/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Е. Д. К. и Н. Н. М., представлявани от адв. Трифонова, против решение № 809/26.04.2016 г. по адм. д. № 2338/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, кмет на община С., не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването на касаторите Кокончев и Маринов срещу заповед № 8-Z-1422/20.10.2015 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община С. е наредил премахване на незаконен строеж "масивна сграда автосервиз", находящ се в поземлени имоти с идентификатори 67800.503.551 и 67800.503.552 по КК на гр. С.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа данните по делото е прието, че строежът е без строителни книжа и към периода на извършването му / 1989-1990 г./ е бил извън регулация. Към настоящия момент попада в посочените поземлени имоти, за които през 2007 г. е одобрен ПУП-ПРЗ, с отреждане съответно на УПИ IV-1470 и УПИ V -1470, кв. 91 с предвиждане за ново застрояване без запазване на процесната сграда. Изложени са конкретни мотиви относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Строежът, чието премахване е разпоредено е достатъчно индивидуализиран в обстоятелствената част на обжалваната заповед, предвид което не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства. Във връзка с представената виза за проектиране / л. 34/ за "технически център на СБА" по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ следва да се има предвид, че дори строежът да е бил извършен със строителни книжа, след отмяната на тази разпоредба и изтичане срока по § 50а, ал. 1 ПЗРЗИДЗТСУ / ДВ. бр. 104/1998 г./ е подлежал на премахване. Данните по административната преписка не обосновават извод за издаване на процесната заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК са нарушения на процедурата, в резултат на които административният акт е издаден с несъответстващо на обективните релевантни факти съдържание. В процедурата по чл. 225а вр. с чл. 225 ЗУТ не е предвидено изслушване на адресата, присъствието му при проверката не е предпоставка за законосъобразност на съставения констативен акт. Обстоятелството съобщен ли е надлежно този акт или не, също не рефлектира на законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като в хода на съдебното производство по оспорването й адресатът може да реализира ефективна защита чрез ангажиране на допустими доказателства за оборване фактическите констатации, дали основание за издаването й. Доказателствата по делото не обосновават извод за търпимост на строежа. Към периода на изграждането му този строеж е бил извън регулация, не е и деклариран пред одобряващия орган в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ. В тази връзка декларирането му в Д "МДТ" е ирелевантно. Към настоящия момен строежът попада в урегулирани поземлени имоти с предвидено ново строителство, без запазването му, предвид което е неприложима и разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК вменява в задължение на съда отлагане на делото тогава, когато страната и пълномощника й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая защитата е представила болничен лист след приключване на съдебното заседание от 12.04.2016 г. в края на работния ден, поради което не е било налице основание за отмяна на хода по същество, даден на делото в това съдебно заседание, още повече, че липсват данни за обстоятелства, препятстващи явяването на двамата оспорващи. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд