Решение № 7334 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2009 г.

Решение № 7334 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоян Димитров Гюров против решение по адм. д. № 1493/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с искане за отмяна като неправилно. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неспазване на материалния закон. Не навежда конкретни доводи за процесуални нарушения. Развива доводи за недоказаност на нарушение на служебни задължения на жалбоподателя като автоконтрольор, а Инструкция № 1 за работата на органите на предварителното производство е неотносима съм спора. Твърди, че не е спазен двумесечния срок за налагане на наказанието, считано от 4.06.2008 г. Нарушен е чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, защото административният орган не е развил мотиви за вида и размера на наказанието. Допълнително в писмена защита представя Инструкция № Iз-2295/2006 г., необнародвана, която регламентира задължения в раздели I и II на патрулно постовата дейност по охрана на обществения ред и противодействие на престъпността, а в р. III задълженията на служителите изпълняващи контрол на пътното движение, и прави довод, че задълженията по р. I и р. II не се отнасят за жалбоподателя. Ответната страна началник сектор "Пътна полиция" ОД- МВР Бургас не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба срещу заповед № ЗК-111/10.09.2008 г. на началник Сектор "Пътна полиция" ОД на МВР Бургас, с която на Стоян Д. Гюров като "младши автоконтрольор" II степен е наложено на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца за нарушение на служебната дисциплина на 8.04.2008 г. изразяващо се в бездействие и незапазване на произшествие по сигнал на молдовски граждани за получаване на подкуп от длъжностно лице при РД "Автомобилна администрация" Бургас . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна с мотиви, че наказанието е наложено в 2-месечния срок при доказана фактическа обстановка за допускане нарушение на служебно задължение вменено с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 1/22.03.2004 г. за работа и взаимодействие на органите на предварителното разследване, издадена от Главния прокурор и министъра на вътрешните работи. Решението е материално незаконосъобразно и необосновано. Съгласно чл. 246, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В обжалваната заповед липсват мотиви за разпоредбите, които са нарушени от служителя. Само е посочено основанието, на което се налага дисциплинарното наказание - чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Нито в предхождащи писмени документи, съставени с цел издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито в самата заповед, наказващият орган е посочил коя разпоредба на закон или подзаконов нормативен акт не е изпълнил служителя, нито е посочено неизпълнение на конкретна заповед или разпореждане на ръководител. Правните изводи на съда, че не е спазено задължение вменено с Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работа и взаимодействие на органите на предварителното разследване, издадена от Главния прокурор и министъра на вътрешните работи, не съответстват на данните по делото. Освен това съдът не може да санира допуснато процесуално нарушение на чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от страна на административния орган, като развива вместо него мотиви към индивидуалния административен акт. В случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от административния орган, защото при липсата на мотиви се препятства защитата на адресата на административния акт. Съдът не е приложил чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен се вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от наказващия орган наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Неспазването на това задължение също е нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Оплакването за налагане на наказание извън 2-месечния срок е неоснователно, предвид обстоятелството, че нарушението е открито по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР на 13.08.2008 г., когато е представена справката на назначената комисия за извършване на проверка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че постановеното съдебно решение е неправилно, следва да бъде отменено, като по същество да се уважи жалбата. Основателно е искането за присъждане на направени по делото разноски - 25 лева държавни такси и 200 лева адвокатско възнаграждение, които се дължат на жалбоподателя предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение