Решение № 13296 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2012 г.

Решение № 13296 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против решението, постановено по адм. дело № 1988/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161004729/14.03.2011 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 494/10.06.2011 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е приел за облагаема доставката на лозови насаждения, в резултат на което е отменил РА в частта, с която не е признато право на данъчен кредит за тази доставка. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Анжелус естейт" АД гр. Стара Загора, чрез процесуалния представител адв. Тонев, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд Пловдив, по жалба на "Анжелус естейт" АД гр. Стара Загора отменя РА № 161004729/14.03.2011 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 494/10.06.2011 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП., в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 313 788 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалвания пред него РА незаконосъобразно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 661/18.03.2010 г. с предмет покупка на 474 дка "трайни насаждения-лозя", издадена от доставчика "Милениум 2000" ООД, предвид наличие на всички законови предпоставки за това. Съдът е приел за безспорно установено, че на са налице нарушения във връзка с осчетоводяване на фактурата, както при доставчика /регистрирано по ЗДДС лице към 18.03.2010 г./, така и при получателя, както и че с оглед регистрацията на последния по ЗДДС, считано от 03.05.2010 г., фактурата от 18.03.2010 г. е включена в СД по ЗДДС в законоустановения срок - първия данъчен период след регистрацията по ЗДДС. Налице е реална сделка и настъпило данъчно събитие предвид прехвърляне на собствеността върху наличните лозови насаждения върху лозови масиви, собственост на ревизираното дружество. По отношение на местонахождението на трайните насаждения РА и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган са неясни, тъй като е посочено, че насажденията са върху част от придобити от дружеството лозови масиви, без да е уточнено кои са тези масиви. Допуснато е съществено процесуално нарушение още в хода на ревизионното производство, тъй като е препятствана възможността за адекватна защита от страна на ревизираното лице. В този смисъл първото наведено касационно оплакване за неизяснена фактическа обстановка се явява неоснователно, тъй като това е порок на ревизионния акт, издадено от органите на касатора, който съдът е отстранил чрез назначаване и приемане заключение на техническа експертиза. В тази връзка съдът се е позовал на последното, според което лозовите масиви и съответно насажденията върху тях са изградени, както върху собствена на дружеството земя, така и върху наета /арендована/ земя. Формираният спор е относно наличието на правно основание за издаване на фактура № 661 предвид насажденията да са самостоятелен обект на сделка и с оглед вида на доставката по фактура № 661 - като освободена по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗДДС или като облагаема по смисъла на чл. 45, ал. 7 вр. с ал. 1 ЗДДС. В тази връзка е обсъдено, както съдържанието на фактурата и основанията за издаването й, вкл. договорни такива, така и вида на сделките - освободени или облагаеми - за доставка на земята, върху която са насажденията, за които сделки не се спори, че са издадени първоначално фактури № 662/18.03.2010 г. и № 663/18.03.2010 г., впоследствие анулирани по реда на чл. 116, ал. 4 ЗДДС и издадени вместо тях фактури № 1190/22.02.2011 г. и № 1189/21.02.2011 г., последните две с включен ДДС. Изводите на съда за наличие на основание за издаване фактура № 661 и на облагаема доставка по тази фактура, са законосъобразни и обосновани. Няма пречка лозовите насаждения, макар и трайно прикрепени към земята, да са обект на самостоятелна правна сделка. От гледна точка на облигационните отношения същите, макар и трайни прикрепени към земята, могат да бъдат самостоятелен обект на сделка, съответно представляват отделен обект със съответната цена. В тази връзка следва да са зачете волята на страните за отделно и самостоятелно прехвърляне на собствеността върху лозовите насаждения имащи характер на подобрения, която воля е обективирана в предварителен договор от 15.03.2010 г. и издадената фактура № 661. Този извод е възприет на практика от приходните органи, предвид безспорно установеното обстоятелство за наличие на данъчно събитие по процесната фактура. Доказателствената стойност на предварителния договор е ценена правилно от съда. Извън облигационно - правния характер на сделката, следва да бъде установен режимът на данъчно облагане при сделки с трайно прикрепени подобрения върху земята. Лозовите насаждения, разглеждани като засадени лозови растения, нямат самостоятелен правен статут на вещ, различна и отделена от земята, върху която са засадени, поради което и не могат да имат различен статут за целите на данъчното облагане по ЗДДС от статута на земята, върху която са засадени. След като продажбата на поземления имот е освободена доставка на основание чл. 45, ал. 1 ЗДДС, то и продажбата на трайно прикрепените върху нея насаждения, които се продават заедно със земята, е подчинена на същия режим, което означава, че е освободена доставка. В този смисъл са твърденията на приходните, както и изводите на съда, които се възприемат за законосъобразни от настоящата инстанция. От друга страна обаче, законодателят е предвидил по реда на чл. 45, ал. 7 ЗДДС възможност на доставчика за избор относно вида на доставката - облагаема или освободена. В съдебната практика е прието, че изборът се осъществява с вида на издадената от него като при издаване на данъчна фактура и вписване на отделен ред на ДДС, се приема, че изборът е доставката да е облагаема, а в обратния случай- да е освободена. Не е задължително да се вписва правното основание за това. В процесния случай фактура № 661 е издадена като данъчна, за облагаема доставка, като сумата за плащане по нея е формирана от цената на стоката, увеличена с ДДС в законовия размер, вписан на отделен ред. От друга страна съдът законосъобразно е счел, че с оглед приложимия правен режим и вида на доставените вещи по фактура № 661, от значение за вида на доставката е и характера на доставката на земята като облагаема или освободена. Като е събрал всички относими за спора доказателства и е изяснил в цялост фактическата обстановка, съдът е направил обоснован извод, че доставките на земята също са облагаеми. Съдът е съобразил, че са били налице предпоставките за анулиране на фактури № 662/18.03.2010 г. и № 663/18.03.2010 г. В тази връзка обосновано и законосъобразно е съобразено, че по силата на чл. 116, ал. 2 ЗДДС за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури, в които не е начислен данък, въпреки, че е следвало да бъде начислен, както и че са спазени изискванията по чл. 116, ал. 4 ЗДДС - посочени са основание за анулиране, номера и дати на анулирания и на новия документ, съставени са протоколи, извършени са корекции за данъчните периоди по чл. 125, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съгласно новите фактури за продажба на земя - № 1189/21.02.2011 г. и № 1190/22.02.2011 г., издадени вместо анулираните, ДДС е начислен и посочен отделно, което надлежно е отразено счетоводно. Налице е също така основание за извършеното анулиране, извършено преди издаване на РА. Съобразно изискването по чл. 116, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗДДС налице са били погрешно съставени фактури, тъй като в тях неправилно не е било отразено отделно задължението за ДДС, последният включен в цената на сделките съобразно уговореното между страните по предварителен договор от 15.03.2010 г. В тази връзка е извършена и поправка на нот. актове № 4/2010 г. и № 53/2010 г., с нот. актове за поправка на явна фактическа грешка съответно № 119/2011 г. и № 37/2011 г., всички на Нотариус № 128 с район на действие РС Сливен, в които е отразена цена на сделките с включен в нея ДДС. Правилно е съобразено действието на нот. актове за поправка, които имат официална доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства като поправката се счита с действие от деня на издаване на първоначалните нотариални актове. Тази официална доказателствена сила не е оборена от приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това, освен това не е допустимо в настоящото производство да се преценява действителността на тези актове и действията на нотариуса. Предвид горното касационното оплакване да допусната необоснованост се явява неоснователно. Следва да се отбележи също, че настоящият случай не е идентичен от фактическа страна с казуса, предмет на цитираното в касационната жалба адм. дело № 6434/2010 г. по описа на ВАС, т. е. не е налице противоречие с вече установена съдебна практика на ВАС., тъй като в настоящия случай е налице осъществено право на избор по реда на чл. 45, ал. 7 ЗДДС и спрямо главната вещ - земя. По изложените съображения, процесната доставка на лозови насаждения е облагаема съгласно чл. 45, ал. 7 ЗДДС, поради което изводите на съда, че ДДС не е начислен без основание, са обосновани и законосъобразни. Предвид изложеното по-горе наведените касационни оплаквания не са налице, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в касационното производство, е основателно. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 3500 лв., представляваща изплатено възнаграждение за адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение