Решение № 3235 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2013 г.

Решение № 3235 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Цвятков Иванов, от гр. Ловеч, срещу решение № 5888 от 26.09.2013 г. по адм. д. № 5427/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Директорът на РУ "Социално осигуряване", гр. Ловеч и Веселина Добрева Радева, с постоянен адрес в гр. Борово, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на 210, ал. 1 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5888 от 26.09.2013 г. по адм. д. № 5427/2013 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав, е отхвърлил жалбата на Иван Цвятков Иванов, от гр. Ловеч, срещу експертно решение № 0620 от заседание № 124 от 05.08.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по ортопедични болести. Съдът е приел, че производството пред НЕЛК е образувано по жалба на НОИ - РУСО, гр. Велико Търново и по делото липсват доказателства за връчване на решението на ТЕЛК на НОИ, поради което не може да се приеме, че тази жалба е подадена след изтичане на 14-дневния срок за уведомяване на НОИ. НЕЛК се е произнесла с мотивирано решение в компетентен състав, при спазване на установената форма и съдържание. Направен е окончателния извод, че оспореното експертно решение не е нищожно. Така постановеното решение на Административен съд - София-град не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Действително експертно решение № 2534 от заседание № 144 е постановено от ТЕЛК, гр. Ловеч, на 07.09.2000 г., а експертно решение № 0620 от заседание № 124 на НЕЛК по ортопедични болести е от 05.08.2005 г. Към момента на издаване на първото е в сила разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 КЗОО, обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г. Според този текст обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, работодателите, Националния осигурителен институт и др.) срещу решенията на териториалната експертна лекарска комисия трябва да бъдат извършени в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. По делото няма данни за дата на връчване експертно решение № 2534 от заседание № 144 на 07.09.2000 г. на ТЕЛК, гр. Ловеч, на органите на НОИ. При това положение не може да се направи обоснован извод, че срокът за обжалване е започнал да тече и е изтекъл при действието на цитираната разпоредба и следва да се приложи нормата на чл. 17 КЗОО (отм.). Експертно решение № 0620 от заседание № 124 на НЕЛК по ортопедични болести е от 05.08.2005 г., към който момент спорните правоотношения са се уреждали от текстовете на чл. 112, ал. 1, т. 3 и чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ), в сила от 01.01.2005 г. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1ЗЗ, е посочен НОИ, който е записан и в експертното решение като обжалващо звено. Съгласно чл. 33, ал. 2 и 3 КСО, НОИ създава свои териториални поделения, чиято администрация осъществява дейността му. В експертното решение е посочено също така, че изследването е извършено с административни цели. Тези записи, съдържащи се в административния акт, не са оборени от жалбоподателя, независимо от указанията, дадени му от съда с разпореждане от 25.06.2013 г. При разпита, състоял се на 10.08.2004 г., Веселина Добрева Радева заявява, че предвид смяната на адресите си е получавала пенсията на различни места, за което е подавала молби до съответните териториални поделения на НОИ. Показанията са дадени след напомняне на отговорността по чл. 290, ал. 1 НК. Освен това се съобразява, че с писма от 22.02.2005 г. и 27.10.2005 г., във връзка със сл. д. № 116/2004 г. по описа на Националната следствена служба, следователи от последната са изискали от НЕЛК ново освидетелстване на лица от Великотърновска област, сред които е и Радева. Действително органите на следствието не са от кръга на лицата и органите по чл. 112, ал. 1 ЗЗ, но съгласно чл. 154 от Закона за съдебната власт, разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Предвид изложеното не може да се приеме, че в конкретния случай органите на НЕЛК са действали по своя инициатива при отмяната на решението на ТЕЛК, гр. Ловеч. Ето защо те не са били обвързани от предвидения в разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и 2 ЗЗ тримесечен срок. Стигайки до окончателния правен извод, че обжалвания административен акт не е нищожен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като не са направени и поискани от ответниците. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5888 от 26.09.2013 г. по адм. д. № 5427/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 26 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.