Решение № 3421 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2013 г.

Решение № 3421 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14648/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и чл. 40 от ЗДОИ.

Образувано е по жалбата на Екологично сдружение "За Земята" против Решение № ЗД-94 от 13.09.2013 г. на министъра на околната среда и горите. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност. Твърди, че исканата информация е обществена.

Ответната страна министърът на околната среда и горите оспорва жалбата като неоснователна. Процесуалният представител иска прекратяване на делото поради просрочие, а по т. 2 навежда довод, че решението в тази част няма диспозитив за отказ. Намира жалбата за безпредметна.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че ответната страна не представи данни за момента на съобщаване на Решение № ЗД-94 от 13.09.2013 г. на МОСВ, за което са дадени указания, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От представената административна преписка се установи следната фактическа обстановка:

Административният орган е сезиран със заявление вх. № ЗДОИО-29 от 21.08.2013 г. от ЕС "За Земята" с две искания:

1. предоставяне на информация за съвместния доклад на министерството на околната среда и водите и министерството на икономиката и енергетиката за намаляване на емисиите на вредни вещества от големите горивни инсталации във връзка с предупреждението на ЕК към България, че за поредна година не спазва таваните по отношение на емисиите серен и азотен окис и фини прахови частици, за който има данни в медиите.

1. предоставяне на информация за официалното предупреждение на ЕК към България, че за поредна година не спазва таваните по отношение на емисиите серен и азотен окис и фини прахови частици.

С решение ЗД-94/13.09.2013 г. министърът на околната среда и водите е обсъдил двете искания в мотивите на административното решение, а с разпоредителната част се произнесъл само по т. 1 от заявлението. Развити са съображения, че поисканата информация в т. 1 от заявлението представлява мнение, становище и няма самостоятелен характер. Относно информацията в доклада на ЕК развил съображения, че министерството не е задължен субект и не дължи произнасяне, тъй като тази информация произхожда от друг орган. Посочено е, че няма процесуална възможност за препращане на заявлението по реда на чл. 32 от ЗДОИ до друг задължен административен орган по този закон.

От така изложените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Настоящата съдебна инстанция намира, че е сезирана с обективно съединени жалби срещу изричен отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ относно изготвен съвместен доклад на МОСВ и МИЕ и срещу изричен отказ по чл. 197 от АПК да бъде разгледано по същество искане за издаване на индивидуален административен акт по ЗДОИ относно официално предупреждение на ЕК до България със съдържание посочено по-горе.

1. По жалбата срещу изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация с решение ЗД-94/13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите .

Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието "обществена информация" по смисъла на този закон: "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти". Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Правото на достъп до обществена информация е свободно, но не е абсолютно, тъй като законодателят е предвидил хипотези за дерогиране в чл. 13 от ЗДОИ. Достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая от посочения в заявлението сайт www. investor. bg е видно, че докладът има характер на предложение за вземане на мерки до края на 2013 г. за намаляване на вредните вещества от големите горивни инсталации. Не предложението за вземане на мерки, а самите взети мерки ще представляват обществена информация. Неоснователно е позоваването на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ вр. с § 1, т. 6 от ДР от ЗДОИ за наличието на надделяващ обществен интерес, защото по определение такъв интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Няма никакви факти по делото, от които съдът да може да направи извод, че получаването на такава информация ще помогне за разкриване на корупция, злоупотреба с власт или ще доведе до по-голяма прозрачност в работата на задължения субект (възможност създадена за случаите на липса на прозрачност) или ще повиши отчетността. За гражданите е от значение предприемането на конкретните мерки.

1. По жалбата срещу отказ по чл. 197 от АПК за разглеждане по същество на искане в т. 2 от заявлението.

Жалбата е основателна.

По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. С чл. 3 от ЗДОИ е очертан и кръга на задължението субекти. Задължен субект по този закон обаче е не само създателят на информацията. Законодателят посочва алтернативи в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ "информация, която се създава или съхранява" от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Обстоятелството, че официалното предупреждение изхожда от Европейската комисия не означава, че не се прилага ЗДОИ, защото съхранението е в национален централен орган на изпълнителната власт като адресат. Следователно министърът на ОСВ е задължен субект по ЗДОИ да се произнесе по искането за предоставяне на информация, създадена от Европейската комисия и получена в министерството на околната среда и водите. Като е отказал да се произнесе по същество административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а административната преписка да се върне за разглеждане на т. 2 от заявлението.

Обстоятелството, че в разпоредителната част на решението няма произнасяне по т. 2 от заявлението не означава липса на предмет на делото. В обстоятелствената част на административния акт административният орган е посочил съображение защо няма да разгледа по същество искането. Следователно е налице административно решение по смисъла на чл. 197 от АПК. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК относно съдържанието на административния акт- да има разпоредителна част.

В тази част решението на съда е произнесено в производство по чл. 197-201 от АПК, има характер на определение и не подлежи на обжалване от административния орган, предвид чл. 200, ал. 2 от АПК, защото той не е страна в административното производство, което се е развило пред него, а е решаващ орган.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 201 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение