Решение № 7432 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2021 г.

Решение № 7432 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2021 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Перник Станислав Владимиров, чрез проц. си представител юрисконсулт Д. Е., против решение № 548/04 януари 2021 г., постановено по адм. д. № 608/2020 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. К., в качеството й на майка и законен представител на ненавършилите й пълнолетие деца Б. Б. и Г. Б. против заповед № 332 от 12 март 2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която, на осн. чл. 225 а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Покрив на жилищна сграда с идентификатор 55871.505.344. 2", намиращ се в УПИ ІV-4663, кв. 138, по плана на гр. Перник, представляващ имот с идентификатор 55871.505.344, съгласно КККР на гр. Перник, с адм. адрес - гр. Перник, [улица]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Верен е изводът на съда, че спорният по делото въпрос е относно правилната квалификация на изпълнените строително монтажни работи (СМР) – "реконструкция" или "текущ ремонт" представляват същите, предвид легалните определения, дадени в § 5, т. 44 ДР ЗУТ и съответно в т. 43, доколкото в чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за извършването на "текущ ремонт" не се изисква разрешение за строеж, докато за изпълнението на СМР, представляващи "реконструкция" е приложимо правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което изисква издаване на разрешение от компетентния за това орган. Съгласно § 5, т. 44 ДР ЗУТ "реконструкция" е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не дават яснота кои от изброените в нея СМР са преценени като реконструкция. Отразени са техническите характеристики на покрива към момента на проверките, но не е конкретизирано, както правилно е приел съдът, кои от тях обуславят квалифицирането му като "реконструкция" и изключват третирането му като ремонт. В тази връзка обоснован е изводът, че отсъствието на конкретизация относно частта на строежа, която е приета за незаконна, представлява неспазване на изискването за съдържание на издадения акт, в частност – за неговата мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а отсъствието на мотиви е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за незаконосъобразност на административния акт. С изпълнените СМР не е променена застроената площ, не са заменяни основни и конструктивни елементи, не е увеличено натоварването. Изграденият надзид не е носещ конструктивен елемент и не е необходимо изчисление за неговото армиране, същият не представлява подобрение, а необходими СМР в контекста и на събраните по делото гласни доказателства. Правилен е изводът на съда, че процесните СМР не отговарят на критериите, посочени в § 5, т. 44 ДР ЗУТ за " реконструкция" и не водят до промени в техническите характеристики на сградата, изброени, в условията на алтернативност в букви а), б), в) по т. 43 на § 5. Предвид така развитите съображения, отсъствието на разрешение да строеж не обуславя квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респективно не обуславя разпореждане за неговото премахване на това основание. Правилно решаващият съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответната страна следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 450 лв, доказани по размер и реално заплатени за адвокатска защита. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав