Решение № 5101 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2011 г.

Решение № 5101 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "АЖ Инженеринг" ЕООД - гр. Берковица, представлявано от Алексей Тодоров Цветков, против Решение № 132/14.04.2011 г., постановено по адм. дело № 117/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 151002231/14.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - град Велико Търново, потвърден с Решение № 18/12.01.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в оспорените части. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с дадени задължителни указания по прилагане на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила в представено по делото писмено възражение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на "АЖ Инженеринг" ЕООД - гр. Берковица, против Ревизионен акт (РА) № 151002231/14.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - град Велико Търново, потвърден с Решение № 18/12.01.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 044,36 лв. по четири броя фактури, издадени от "Любико" ЕООД, за данъчни периоди м. 12 2008 и м. 08,10 11 2009 г.; отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 6666,67 лева по фактура № 196/8.12.2009 г., издадена от "Теди - Де", ЕООД, за данъчен период м. 12 2009 г., с предмет "строителни материали"; както и отказано право на данъчен кредит, в размер на 10 869,80 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2008 г. по три броя фактури, издадени от "БРД АЛФА ГРУП" ООД. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че процесните фактури, издадени от "Любико", ЕООД, "Теди Де", ЕООД и "БРД АЛФА ГРУП" ООД не документират реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, поради което постановеният отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, е правилен. Съдът е направил подробен анализ на правните разпоредби, регламентиращи правото на данъчен кредит, като е приел, че законодателят е предпоставил реално извършената облагаема доставка като основно изискване за възникване правото на данъчен кредит. При съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че в конкретния случай такива не са налице. Съдът не е кредитирал предоставени от доставчика "Любико" ЕООД - документи в ксерокопиран вид, без надлежна заверка, отчитайки и факта, че в тези документи /фактури/ - не е посочен конкретният вид и обем строително-монтажни работи - което препятства обосноваване на извод за наличие на "реална доставка". Съдът е приел, че нито в хода на ревизионното производство, нито производството пред него са представени доказателства за надлежно отчетени и измерими разходи по извършване на фактурирани услуги от страна на доставчиците. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Съдът правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки по процесните фактури на доставчиците "Любико" ЕООД; "Теди Де" ЕООД и "БРД АЛФА ГРУП" ООД. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, залегнало в самото определение на понятието данъчен кредит. В конкретния случай поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Ирелевантно за разглеждания спор- право на приспадане на данъчен кредит - е фактът, че "БРД АЛФА ГРУП" ООД е издал данъчни фактури - № 1/30.10.2008 г.; № 2/31.10.2008 г. и № 3/12.11.2008 г. - без да има регистрация по ЗДДС. По делото няма доказателства и за материална, техническа, складова и кадрова обезпеченост по извършване на процесните доставки. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. Практиката на ВАС до този момент е категорична, че чл. 70, ал. 5 ЗДДС е приложим в случаите, какъвто е настоящия случай - ДДС по процесните доставки е начислен, но няма категорични доказателства за извършването им от посочения във фактурите доставчик, поради което се приема, че данъкът е начислен неправомерно. С оглед на така приетото, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника -следва да се заплатят разноски, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 272 лева, определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, I отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК