Решение № 3007 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2017 г.

Решение № 3007 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13481/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на С. И. П. с адрес: гр. В., ж. к. "Ч." бл. ..., вх. ..., ап. ..., за отмяна на влязло в сила определение № 13120/2.12.2016 г. по адм. д. № 12471/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение, и на оставеното с него в сила определение № 2499 от 3.10.2016 г. по адм. д. № 2337/2016 г. на Административен съд - В.. Искането е за отмяна на влезли в сила определения на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се допусната грешка от Административен съд - В. и от тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение, понеже те са се позовали на определения по дела с различен предмет, тъй като с решение № 7938 от 29.06.2016 г. на Върховният административен съд, второ отделение е отменено решение № 2218-2 по протокол № 42/6.08.2015 г. на Общински съвет - В.. Представя скица на поземлен имот 10135.2562.129.3 и ПУП - ПРЗ на кв. "Ч." в частта за УПИ II-129 с отреждане за озеленяване. Претендира се отмяна на влезлите в сила определения и връщане на делото на първостепенния съд за постановяване на акт по съществото на спора. Ответникът по искането - Общински съвет-В., не изразява становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното: Искането като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение второ от АПК, е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, поради следните съображения: С определение № 2499 от 3.10.2016 г. по адм. д. № 2337/2016 г. на основание чл. 159, т. 5 и т. 6 от АПК Административен съд - В. е оставил без разглеждане жалбата на С. И. П. против решение на Общински съвет - В. № 2106-14/30.03.2015 г. за одобряване на ПУП - ПРЗ на кв. "Ч." в частта за УПИ II-129. За да постанови този резултат съдът се е позовал на две влезли в сила определения на Варненския административен съд - определение № 3095/16.09.2015 г. по адм. д. № 2025/2015 г. и определение № 3214/29.09.2015 г. по адм. д. № 2035/2015 г., както и на определение № 1719 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд, второ отделение по адм. д. № 995/2016 г., с което е оставено в сила разпореждане № 21934/22.12.2015 г. по адм. д. № 2025/2015 г. на Административен съд - В.. С определение № 13120/2.12.2016 г. по адм. д. № 12471/2016 г., чиято отмяна се претендира, Върховният административен съд, второ отделение е приел, че определението на административния съд е правилно и законосъобразно, тъй като между същите страни на същото основание има постановен влязъл в сила съдебен акт, с който е изчерпана възможността за контрол на оспорената заповед, и тъй като с решение № 2218-2 по протокол № 42/6.08.2015 г. Общинският съвет - В. е отменил своето решение № 2106-14 по протокол № 40/30.03.2015 г., което е било предмет на оспорване. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Представените от Петров писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като същите са били приложени по адм. д. № 2337/2016 г. по описа на Административен съд - В. /л. 15 и л. 16/, т. е. към датата на постановяване на определението по това дело те са били известни на страната. Вярно е твърдението в искането за отмяна, че към датата на определението на Върховния административен съд - 2.12.2016 г., е било налице решение № 7938 от 29.06.2016 г., също на Върховния административен съд, второ отделение по адм. д. № 1123/2016 г., с което е оставено в сила решение № 2504 от 25 ноември 2015 г., постановено по адм. д. № 2701/2015 г. на Административен съд - В., прогласяващо за нищожно решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06 август 2015 г. на Общински съвет - гр. В.. Това обстоятелство обаче също не може да бъде преценено като ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, обуславящо основателност на искането за отмяна, тъй като аргументът, че с решение № 2218-2 по протокол № 42/6.08.2015 г. Общинският съвет - В. е отменил своето решение № 2106-14 по протокол № 40/30.03.2015 г., което е било предмет на оспорване, е допълнителен, а не решаващ. Решаващият мотив е този, че във връзка с оспорването има влязъл в сила съдебен акт, което съгласно чл. 159, т. 6 от АПК е процесуална пречка от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая обстоятелството, че решението на Общинския съвет, с което той е отменил своето предходно решение - предмет на оспорването, е прогласено за нищожно, няма да промени извода за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 6 от АПК, поради което то не е от съществено значение за крайния изход на спора. Що се отнася до това дали действително цитираните в определението на Варненския административен съд две предходни определения касаят същия спор като този по адм. д. № 2337/2016 г. или, както твърди молителят, делата, по които са постановени, имат за предмет оспорването на същото решение на Общинския съвет, но за УПИ II-208, кв. 20, а не УПИ II-129 от кв. 20, това е въпрос, който е разрешен с влязлото в сила определение на Върховния административен съд № 13120/2.12.2016 г. по адм. д. № 12471/2016 г., и е свързан с правилността на това определение с оглед приложението на материалния закон. Този въпрос не може да бъде предмет на преразглеждане в производството по отмяна, именно защото основанията, на които в това производство се преценява неправилност на влезлия в сила съдебен акт, са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК, и преценката за съответствие със закона при установените факти към постановяването на акта не е сред тях. Освен основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, което беше обсъдено, другите основания са свързани с извършено престъпление, установено по надлежния ред, документ, който по надлежния ред е признат за подправен или акт на съд или държавен орган, който е отменен, противоречиви влезли в сила решения между същите страни за същото искане, ненадлежно представляване на страната в процеса и лишаването й от възможност да участва лично, решение на ЕСПЧ. В искането си за отмяна Петров не се позовава на нито едно от изброените основания, въпреки дадената му възможност да го уточни с допълнителна писмена молба. Изложените съображения обосновават извод за неоснователност на искането за отмяна, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така, и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия