Решение № 6625 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2018 г.

Решение № 6625 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу Решение № 960 от 15.05.2018 г., постановено по административно дело № 1281 по описа за 2017 г. на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът е бил сезиран с жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване. Допълнително излага аргументи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът – община Созопол, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е приел за установено, че изпълнителният директор на ИАРА в качеството му на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. е издал Решение № РД-184/24.04.2017 г. за регистриране на нередност и покана за доброволно изпълнение изх. № 1000-8650 от 27.04.2017 г., като в поканата е обективиран и акт за финансова корекция. Община Созопол е задължена да възстанови сума в размер на 19 775 лв. (14 875 лв. + 4 900 лв.), представляваща финансова корекция от 25 % върху изплатена сума в размер на 59 500 лв. по договор № 8-177/19.04.2012 г. с предмет възлагане на дейности по проучване и проектиране и 25 % от стойността на изплатените разходи в размер на 19 600 лв. по договор № 8-518/18.04.2014 г. за възлагане на дейности по упражняване на авторски надзор - и двата с изпълнител "Инженерни технологии и инвестиции - Бургас" ЕООД за обект "Инвестиции в съществуващо рибарско пристанище гр. Черноморец, община Созопол". Съдът е отменил акта за финансова корекция поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че оспореният в първоинстанционното производство акт няма характер на индивидуален административен акт, тъй като е издаден от УО в качеството му на страна по облигационно правоотношение. В случая властническото волеизявление за определяне на финансова корекция се съдържа в поканата за доброволно изпълнение, която е издадена на 27.04.2017 г., т. е. след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, и което пряко засяга права и законни интереси на адресата община Созопол, поради което и при липса на друг акт за определяне на финансовата корекция съдът е извършил правилна преценка относно характера на акта, предмет на оспорване, и предвидения ред за защита, а именно - по реда на АПК (чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ). Правилен е също така изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото бенефициерът е уведомен едновременно за регистрираната нередност и определената финансова корекция. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на УО, одобрил проекта, като в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че преди издаването на решението по ал. 1 УО трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Предвидената в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ възможност цели да гарантира правото на получателя на помощта да възрази и обори чрез представянето на доказателства в подкрепа на доводите си всички констатации на УО, обосноваващи основанието и размера на предвидената финансова корекция преди същата да бъде окончателно наложена. Въз основа на ангажираните по делото доказателства, решаващият съд правилно е приел, че в случая не е спазено изискването на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като преди издаването на процесния административен акт, с който е определена финансова корекция, на бенефициера не е дадена възможност да направи възражения по основателността и размера на корекцията. Правилен е изводът на първоинстанционния съд и за материална незаконосъобразност на процесния акт. Нито в решението за регистриране на нередността, нито в акта за финансова корекция е посочено правното основание за определяне на финансовата корекция. Не става ясно как е определен размерът на финансовата корекция от 25 %. За първи път в касационната жалба са изложени аргументи за приложимост на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (отм.);. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за определяне на финансовата корекция, е порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно посочено правно основание за формирането на властническото волеизявление засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. Не е съобразено и обстоятелството, че проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейския фонд за рибарство, а 75 %, в резултат на което финансовата корекция е определена върху всички изплатени разходи в противоречие с чл. 1, ал. 2 и чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в редакцията им, действала към датата на издаване на акта. По изложените съображения, като е отменил оспорения пред него административен акт, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 1 620 лева платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,