Решение № 5695 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2009 г.

Решение № 5695 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Националната агенция по приходите против решение № 85 от 29.06.2009 г., постановено по адм. д. № 80 по описа за 2009 г. На Административен съд - Сливен. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяната му, както и за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Надежда Найденова Янакиева в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по предявения от Надежда Найденова Янакиева от гр. Сливен иск против Националната агенция за приходите с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение в размер на 1 лв. за причинени й от незаконосъобразни действия на органите по приходите към НАП неимуществени вреди, конкретно посочени в обстоятелствената част на исковата молба. С решението си Административен съд - Сливен, намирайки така предявеният иск за доказан по основание в предявения размер, е осъдил ответника да заплати исковата сума. От приетата за установена фактическа обстановка, е направил извод, че макар действията на органите по приходите в хода на проверката, да са извършени в съответствие с предписаните процедури за проверките и ревизиите по ДОПК, същите не могат да се определят като законосъобразни, тъй като предприемането на самата проверка противоречи на закона, поради липса на основание за предприемането й. Аргументите си съдът извежда от обстоятелството, че проверките по ДОПК, съгласно чл. 1 от кодекса, имат за цел установяване на публични задължения на данъчните субекти, каквито собствениците на земеделски земи, съгласно чл. 11 от ЗМДТ, не са. Решението е неправилно, същото е постановено в противоречие с приложимия материален закон- чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 7, ал. 7 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности и е необосновано. Правилни са изводите на съда относно липсата на нарушения в извършената на основание чл. 7, ал. 7 от същия закон, разпоредена от директора на НАП по уведомление от председателя на Сметната палата проверка, завършила с протокол за липса на нарушения по този закон. Съдът е стигнал до неправилен извод, че проверката, извършена по реда на глава петнадесета от ДОПК от органа по приходите, е без правно основание - обстоятелство, определящо я, според него, като незаконосъобразна. Ищцата в първоинстанционното производство е лице, обхванато от субективните предели на ЗПИЛЗВДД и като задължено по този закон лице е длъжна да представи пред Сметната палата ежегодна декларация за имуществото, доходите и разходите си, като посочи и тези на свързаните с нея лица -съпруг и ненавършили пълнолетие деца. За 2007 г. същата не е отразила придобито от съпруга й недвижимо имущество, подлежащо на деклариране - обстоятелство, установено след проверка по чл. 7, ал. 1 от закона. Задължението, произтичащо от ЗПИЛЗВДД, не е било изпълнено и е факт, който не се оспорва от ищцата, без значение дали това е станало добросъвестно или не. При установено несъответствие между фактите от обективната действителност, подлежащи на деклариране и посочените в ежегодната декларация, в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от същия закон, председателят на Сметната палата е уведомил директора на НАП, който е разпоредил извършване на действия по глава 15 от ДОПК - проверка за съответствие на получените доходи и придобитото имущество, както и за наличие на основание за данъчно облагане, приключила с протокол за липса на нарушения на ЗПИЛЗВДД. В хипотезата на чл. 7, ал. 7 от закона, установеното несъответствие между дължимото за деклариране имущество и действително декларираното такова, поставя председателя на Сметната палата и директора на НАП в условията на обвързана администрация, като действията им са императивно предписани от закона и не допускат отклонение от установеното в правната норма - председателят на Сметната палата е длъжен да уведоми директора на НАП, а последният - да разпореди проверка или ревизия съгласно глави четиринадесета и петнадесета от ДОПК. Основанието за извършване на процесуалните действия, регламентирани в глава петнадесета от ДОПК, е не само установяването на данъчни задължения на данъчнозадължено лице, както неправилно е прието от решаващия съд, а установяване на съответствие между декларираните по специалния закон имущества с декларираните доходи и разходи. Впрочем, съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК данъчната проверка е съвкупност от правнорегламентираните процесуални действия на данъчната администрация за спазването данъчното и осигурителното законодателство и има за цел установяване на фактите, относими към публичните държавни вземания, както и на фактите, релевантни за прилагане на ЗПИЛЗВДД. Източникът на положителните за ищцата факти, а именно, че придобитото имущество не е основание за данъчно облагане, от една страна и че е налице съответствие между стойността на имуществото и доходите на лицето, от друга, е данъчната проверка по глава 15 от ДОПК. В случая основанието за извършване на проверката следва да се търси не в предметния обхват на ДОПК - установяване на публични държавни вземания, тъй като декларацията е подадена не в качеството на данъчно задължено лице за установяване на данъчно задължение, а в Закона за публичност на имуществото на лице, заемащи висши държавни длъжности - чл. 1 от с. з. Препращането към ДОПК е само относно процесуалните действия за установяване на релевантните по ЗПИЛЗВДД обстоятелства. След като съдът е установил законосъобразност на процесуалните действия в хода на извършената проверка, а основанието за извършването й е налице поради несъответствие на установените и декларираните обстоятелства, съгласно чл. 7 от ЗПИЛЗВДД, изводите за незаконосъобразност на действията на органа по приходите, извършващ проверката, се явяват необосновани. Отговорността на държавата, съгласно чл. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана, ако вредите на гражданите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица. Неправилното прилагане на материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ обосновава наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3от АПК и решението на Административен съд Сливен следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което искът, предявен на основание чл. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд