Решение № 149 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1072/2011 г.

Решение № 149 от 22.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1072/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С решение № 449/5.11.10 г., постановено от ВКС, Първо наказателно отделение по К. Н. Д. 456/10 г., е отменено по реда на възобновяването решение № 28/15.02.10 г., постановено по В. Н. О. Х. Д. на Варненския апелативен съд /ВнАС/ и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. С решение № 192/30.12.10 г., постановено по В. Н. Д. 416/10 г., ВнАС е изменил присъда № 41/10.11.09 г., постановена от Шуменски Окръжен съд по Н. О. Х. Д. 353/09 г. в частта, в която на основание чл. 343г НК на Т. Н. Н. е наложено наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца, като го е увеличил на шест месеца. Срещу това решение е постъпила касационна жалба на подсъдимия с оплаквания за ограничаване на процесуалните му права, за нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание от шест месеца лишаване от правоуправление на МПС. Моли се съдебният акт на ВнАС да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде потвърдена първоинстанцонната присъда /по второто искане тази инстанция няма правомощия по правило/. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява, но от негово име има депозирани писмени бележки, в които повторно се настоява за уважаване на касационната жалба. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изтъкнатите в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: ПО ПРЕТЕНДИРАНОТО НАРУШЕНИЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Н. се оплаква от нарушение на правото му на защита, тъй като при разглеждане на делото пред ВнАС на 17.12.10 г. той не е могъл да се яви поради лошата метеорологична обстановка и закъсняване при пътуване от гр. Нови пазар до съда във Варна. Касаторът настоява, че е желаел да се защити лично пред въззивния съдебен състав, но когато се обадил, за да съобщи за това си желание, делото вече е било обявено за решаване. Третираното недопущение не може да се счете за съществуващо. Делото е било насрочено за 17.12.10 г. - 9.00 ч. и реално е сложено на разглеждане в 9.15 ч. Липсват данни към процесното време в Шумен и Варна да е имало метеорологични катаклизми до степен да бъде осуетявано пътуване в тези области, дори и да се приемат изявленията на касатора за предупреждаване от страна на контролните органи, по възможност лицата да не предприемат пътувания с коли във Варненско и Шуменско. Съдът е насрочил делото в делничен ден, в работно време и проблем на страните е как ще реализират правото си на лично участие, включително и когато пътуват от друго населено място. Още повече, в конкретния случай трябва да се вземе предвид, че става дума за второстепенно разглеждане на делото, когато участието на жалбоподателя не е задължително от една страна, а от друга - да се отчете спецификата на производството и изпълнение на задължителните указания по отменителното решение на ВКС с оглед правилно приложение на материалния закон. ПО ПРЕТЕНДИРАНОТО НАРУШЕНИЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Видно от присъдата по съществото на производството, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В НК и три месеца лишаване от правоуправление на МПС по силата на чл. 343г НК. Предвид неатакуване на времетраенето на лишаването от правоуправление по съответен ред, присъдата е влязла в сила и в тази й част. По искане на главния прокурор делото е възобновено, както бе казано по-горе, с оглед правилно приложение на материалния закон по чл. 49, ал. 2 НК, предвид задължителното тълкуване по него, дадено с ТРОСНК 61/80 г. Съгласно това срокът на лишаване от право не може да бъде по-малък от срока на лишаване от свобода. Казаното е така, дори и при отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, както е в процесния случай. Ето защо по посоченото вече отменително решение на ВКС са дадени указания за спазване на материалния закон, които са изпълнени буквално от ВнАС и на подсъдимия е наложено лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, колкото е срокът на лишаване от свобода. Дали на Н. се нрави това законово решение или не, е без значение за правилното приложение на правото. А соченото ТРОСНК, макар и от 1980 г., е важимо, доколкото още е в сила законът, за тълкуване на който то е постановено, при това в същия вид в тази му част. ПО ПРЕТЕНДИРАНОТО НАРУШЕНИЕ ПО чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. На подсъдимия е наложено минимално допустимото наказание лишаване от правоуправление на МПС и ВКС няма никаква възможност да размишлява за допълнително облекчаване положението на Н.. Възраженията с привкус на социалност и тези по съществото на извършеното, са извън обсега на разсъждения на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, в рамките на това производство с неговата специфика. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение