Решение № 5956 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2002 г.

Решение № 5956 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2002 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е образувано по жалба на Екатерина Георгиева Таушанова, Йордан Стоянов Таушанов и Ана Крумова Чапрашикова, подадена чрез адв. Палазова срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните) да се произнесе по искане № 11 от 11.06.1998 г. за обезщетение по реда на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ за реално възстановяване на собствеността върху незаконно построените сгради върху терена на национализираната със ЗНЧИМП (ДВ, бр. 302/1945 г.) - Валцова мелница "Йордан Таушанов" гр. Дупница, както и да се определи обезщетение по чл. 73 от ЗС за ползването на изброените сгради считано от 25.02.1992 г. Твърди се в жалбата, че отказа е незаконосъобразен и се иска отмяната му с произнасяне по същество, като се възстанови реално собствеността на изброените сгради и се осъди да заплати обезщетение за ползването им. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ненова намира жалбата за неоснователна с доводи, че жалбоподателите не се легитимират като правоимащи по ЗОСОИ с оглед влезлите в законна сила съдебни решения. Освен това счита, че жалбата е недопустима като просрочена Заинтересованата страна "Джерман" АД гр. Дупница чрез процесуалния си представител считат жалбата за неоснователна с оглед влезлите в сила отхвърлителни решения по чл. 108 от ЗС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и прецени доказателствата по делото намира същата за допустима, но неоснователна. Жалбоподателите са заявили претенция по реда на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ с искане Вх № 94-00-449 от 14.10.1998 г. подадено като допълнение към искане вх. № 94-00-449/2.03.1998 г. и постъпило при ответника с вх. № 11164 от 7.05.2002 г. съгласно решението по адм. д. № 4518/1999 г. Предмет на съдебен контрол е мълчаливия отказ за реално възстановяване на собствеността върху построените незаконно постройки (подробно изброени в 10, т.) върху терен от 13 000 кв. м. ползван от заинтересованата страна както и обезщетение по чл. 73 от ЗС за ползването на сградите считано от 25.02.1992 г. По така заявеното искане министърът на земеделието и горите не се е произнесъл в срок (след връщането на преписката на административния орган съгласно решението по адм. д. № 4518/1999 г.) и то е предмет на жалбата в настоящето производство. С оглед на това възражението за недопустимост на жалбата се явява неоснователно. С протоколно определение от 30.10.2003 г. на Върховния административен съд, производството по делото е било спряно до окончателно решаване на спора по чл. 108 от ЗС. От приложените съдебни решения е видно, че с решение от 12.05.2000 г. по гр. д. № 23/1997 г. Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Екатерина Таушанова, Йордан Таушанов и Ана Чапрашикова искове по чл. 108 от ЗС против "Джерман" АД и др. за ревандикация на недвижими имоти - терен в гр. Дупница от 24 150 кв. м. подробно описан в решението както и иска по чл. 108 от ЗС сгради изградени след национализацията на 23.12.1947 г. - лаборатория на 2 етажа с площ 81 кв. м., склад тип "Елена" на 1 етаж с площ 700 кв. м., дърводелска работилница на 1 етаж с площ 430 кв. м., телчарник на 1 етаж, склад за брашно - 5 етажа с площ 295 кв. м., силоз - приземен етаж и височина на 6 етаж на сграда с площ 152 кв. м., пристройка към него на 3 етажа с площ 30 кв. м., настройка от 1 етаж на склада с площ 205 кв. м., надстройка от 1 етаж над мелничната постройка (5 м), надстройка от два етажа - 14 м. както и останалата част мелницата до силозите, състоящата се от приземен и четири етажа и трафопост от 15 кв. м. С решение № 1161 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 929/2008 г. Софийския апелативен съд оставя в сила решението на Кюстендилския окръжен съд. С влязло в сила определение № 495 от 15.05.2010 г. постановено по гр. д. № 152/2010 г. ВКС не допуска касационно обжалване. При така установеното по безспорен начин се установява, че жалбоподателите не са правоимащи по ЗОСОИ и обезщетение не им се следва. Мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по така направеното искане по ЗОСОИ се явява законосъобразен. Искането е по чл. 2, ал. 6 във връзка с ал. 1 от ЗОСОИ според която хипотеза когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и чл. 74 от ЗС. Тази разпоредба освен реституционен има и обезщетителен характер и с нея е регламентирано правото на реституция "еxs lege" на одържавените незастроени недвижими имоти, заедно с извършените върху тях без правно основания незаконни строежи. За да бъде признато обаче правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ следва да налице няколко основни предпоставки една от които е имуществото което подлежи на възстановяване или обезщетение да е било собственост на заявителя или на негов правоприемник. Тази основна предпоставка в конкретния случай не е налице. С влязло в сила решение по гр. д. № 23/1997 г. Кюстендилския окръжен съд - предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС против "Джерман" АД относно недвижим имот с площ - 24 150 кв. м. представляващи имоти - № 231129, 231130, 23131, 23133, 231148, 231149, 23150, и 23151 по плана на гр. Дупница от 1940 г. както и по отношение на сградите построени след 23.12.1947 г. са отхвърлени. Освен това по делото бе изслушана и приета съдебно техническа експертиза, която установява че извършените след национализацията строежи подробно описани в жалбата и в решението по чл. 108 от ЗС са законно построени. Вещото лице изяснява още, че е извършило проверка на съществуващата документация - архитектурни проекти и монтажни чертежи от които е установило, че преустройствата и строежите са извършени през периода от 1950 до 1968 г., като чертежите съответстват на изпълненото строителство. За целта са съставени и АДС от 1962 г., 1963 г. и 1965 г. т. е. не са налице незаконни строежи така както се твърди в жалбата. Приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ е възможна само при наличие на незаконни строежи извършени в одържавения имот, което в настоящото съдебно производство не е доказано. Това от своя страна води до неоснователност и на искането за присъждане на обезщетение за ползването на сградите. По изложените съображения ще следва жалбата срещу мълчаливия отказ за реално възстановяване на собствеността върху незаконно построените сгради и определяне на обезщетение от 25.02.1992 г. да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,