Решение № 8703 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2018 г.

Решение № 8703 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Х. С., гражданин на Иран, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. А., против решение № 819 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 4717/2017 г. на Административен съд С. - град, П. отделение, 38-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 7597/30.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. Излага доводи за необоснованост на решението на съда, противоречие с приложимия материален закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е преценил правилно относимите факти, свързани с личното положение на молителя и с положението в държавата по произход. Твърди, че лицата като него, променили религията си от ислям към християнство в Иран са задържани и подлагани на дискриминация и тормоз. Излага, че му е издадено свидетелство за водно кръщение от християнска църква "Мисията", което макар и да не е по канона на Българската православна църква, го определя като християнин. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Илиева в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си след подробен анализ на всички въпроси от значение за правилната преценка на законосъобразността на оспореното решение на председателя на ДАБ по чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, определящи основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Излага, че изтъкнатите от молителя данни, относно приемането на християнството, отражението на това върху отношенията му с близките и дадените от него обяснения по този въпрос при проведените интервюта, не дават основание да се приеме, че е напуснал страната си Иран поради основателен страх от преследване по причина неговата раса, религия, националност, етническа принадлежност или политическо убеждение. Счита, че решението на съда следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. С., гражданин на Иран, против решение № 7597/30.03.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В регистрационния лист е посочено, че Х. С. е роден на 22.09.1980 г., по етническа принадлежност е азер, с религиозна принадлежност: християнин, неженен. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал легално Иран със самолет, защото иска да се установи в конкретна държава, а именно Германия. Същият не е задържан в страната си и не е имал проблеми с властите, основани на неговата етническа принадлежност. В подадената молба за закрила посочил, че се нуждае от статут по причини от религиозен характер - приел е християнството. Напускането на Иран е продиктувано от желанието му да се установи в Германия и е твърдял, че се е занимавал професионално със спорт, спечелил е няколко медала на национално ниво и е изразил мнение, че в Европа ще има по-добри възможности да се развива като спортист. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените обстоятелства не обосновават необходимост от предоставяне на търсената закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по причина на изповядваната от него религия, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Това, че молителят е твърдял, че причина за напускането на Иран е била, че неофициално е приел християнството в страната си по произход съдът е приел за недоказано, още повече, че от доказателствата по делото е видно, че това е станало в България, и то в хода на административното производство. Съдът е приел, че истинските мотиви за напускането на Иран са икономически, а смяната на религията е формален акт, в търсенето на международна закрила. Съдът не е установил данни за физическо насилие или репресии по отношение на кандидата за статут. За законосъобразен бил счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на Х. С.. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, а изложените в решението мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са логични и непротиворечиви. В разгледания казус кандидатът не е предоставил информация, от която да се извади заключение за осъществена по отношение на него сериозна заплаха, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Касационната инстанция споделя преценката, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. Изложените в касационната жалба възражения не кореспондират по съществото си с изявленията на молителя по време на разговорите с интервюиращия орган. Административният съд се е позовал на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С - 285/12 г., с което е дадено по-свободно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт" и е приел правилно, че в случая молителят не е изложил убедителни мотиви и аргументи, които да налагат предоставянето на търсената закрила. Съдът е стигнал до верен извод, че бежанската история дава основание да се приеме, че Х. С. е напуснал страната си по произход по причини различни от изброените в дефиницията за бежанец в контекста на Г. 2, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Представените в касационното производство писмени доказателства, с които касационният жалбоподател цели да установи интеграцията си в българското общество и своите лични качества са допустими съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, но са неотносими относно преценката на административния орган за наличие на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, определящи основанията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АССГ е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,