Решение № 262 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2008 г.

Решение № 262 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ася Христова Банчева срещу Решение № 173/6.08.08 г. по адм. д. 785/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 1500589/29.06.07 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Плевен, потвърден с Решение № 713/24.09.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 19534,16 лв. по данъчни фактури, издадени от "Тотал МН"ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № Решение № 173/6.08.08 г. по адм. д. 785/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е оставена без разглеждане жалбата на Ася Христова Панчева частта против РА № 1500589/29.06.07 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, отменена с Решение № 713/24.09.07 г. на Д"ОУИ" относно данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г. и е отхвърлена жалбата й против РА № 1500589/29.06.07 г. на ТД на НАП - гр. Плевен в частта, потвърдена с Решение № 713/24.09.07 г. на Д"ОУИ", а именно относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 19534,16 лв. по данъчни фактури, издадени от "Тотал МН"ЕООД, както и по данъчни фактури, издадени от "Хортица"ЕООД и "Проксима"ЕООД. Касационната инстанция като прецени оплакванията в касационната жалба намира, че предмет на касационен контрол е само частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на Ася Банчева против РА № 1500589/29.06.07 г. на ТД на НАП - гр. Плевен в частта, потвърдена с Решение № 713/24.09.07 г. на Д"ОУИ", а именно относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 19534,16 лв. по данъчни фактури, издадени от "Тотал МН"ЕООД. По отношение останалата част на съдебния акт в касационната жалба не се съдържат никакви оплаквания и касационни доводи. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на данъчен кредит на ЕТ"Пан Кис - Ася Панчева" в размер на 19534,16 лв. по данъчни фактури, издадени от "Тотал МН"ЕООД на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм., считано от 1.01.07 г.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както и че спорните фактури не отразяват реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). . Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на събраните доказателства, които са в съответствие с направените от данъчните органи констатации. В мотивите на оспорения съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, като съдът е приел, че обжалваният РА е законосъобразен данъчен акт, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба съдържа подробни доводи в подкрепа на твърдението, че е налице право на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от "Тотал МН" ЕООД като на практика в нея не се съдържат никакви оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново фактическите и правни доводи от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Основният спор между страните се свежда до това дали данъкът по спорните данъчни фактури е начислен от доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице чрез отразяването им в отчетните регистри по чл. 104 и в подадена справка-декларация и данъчните фактури отразяват реални облагаеми доставки. Административният съд е обосновал законосъобразния извод, че от събраните доказателства не може да бъде установено по категоричен начин извършването на доставката на 23048бр. букови детайли и 26427бр. тополови детайли от "Тотал МН" ЕООД, както и че доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице е начислило данъка в счетоводството си. От заключението на вещото лице по допуснатата в съдебното производство съдебна експертиза е видно, че експертът не е извършил фактическа проверка в счетоводството на "Тотал МН"ЕООД, а само на отделни счетоводни документи. Следователно не установена редовност на воденото счетоводство и отразяване на данъка като задължение към бюджета по сметка 4532 в кореспонденция с другите счетоводни сметки. От всички доказателства по делото не се установява по категоричен начин произхода на стоката, връзката между оспорените документирани доставки и други доставки от посочения като предходен доставчик "Дериплат"ООД. Не е установено и съхраняването, транспортирането и предаването на стоката, както и наличието на персонал за осъществяване на фактическа власт по отношение на стоката в който и да е момент. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Административният съд е изпълнил задълженията си по чл. 160 от ДОПК и е обсъдил изцяло спазването на закона при издаване на РА в неотменената с Решение на Д"ОУИ" част, включително и по отношение отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Хорица" ЕООД и "Проксима" ЕООД. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо - А отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение