Решение № 292 от 24.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1160/2016 г.

Решение № 292 от 24.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1160/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия И. А. И., чрез защитника му адв. С., срещу въззивна присъда № 25 от 28.09.2016 г., постановена по внохд № 217/2016 г. по описа на Пернишки окръжен съд, на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с това, че въззивната инстанция неправилно е отменила присъдата на РС - Перник, в т.ч. и приложението на разпоредбата на чл. 218б от НК, макар че тази норма е императивна и са били налице законовите предпоставки за прилагането й. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по съображенията и с исканията, изложени в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде уважена касационната жалба, тъй като при постановяване на въззивната присъда е бил нарушен материалния закон. Счита, че са налице всички материално правни предпоставки за приложението на чл. 218б от НК. Застъпва становище, че производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на прокуратурата за осъществяване на процедурата по чл. 424, ал. 5 от НК. Подсъдимият И. И., редовно призован, не се явява и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 425 от 7.06.2016 г., постановена по нохд № 02077/2015 г., Пернишки районен съд е признал подсъдимия И. А. И. за невиновен в това, че на 15.03.2015 г. в [населено място], в магазин на [улица] отнел чужди движими вещи на обща стойност 580 лв. от владението на И. К. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 218б ал. 1 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. С присъдата, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото. По протест на прокурор от РП - Перник, пред Окръжен съд - Перник е било образувано внохд № 217/2016 г., приключило с нова въззивна присъда № 25 от 28.09.2016 г., с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен в частта, в която подсъдимият И. е бил признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 218б ал. 1 от НК в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и вместо това го е признал за виновен и осъдил за престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 54 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Осъждайки подсъдимия И. за престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон. За да стори това, Пернишки окръжен съд е приел, че макар поведението на подсъдимото лице да покрива признаците от състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, то за приложението на разпоредбата на чл. 218б от НК /така, както е сторил първостепенния съд/, е необходимо инкриминираната сума да бъде възстановена на досъдебното производство, а не както е по настоящото дело - преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. По тази причина, втората инстанция е счела, че е приложима разпоредбата на чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НПК. За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки - деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т.ч. по чл. 194, ал. 3 от НК; стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал. 2 на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително. По настоящото дело, въззивната инстанция незаконосъобразно е разширила предпоставките за приложението на чл. 218б от НК, като е поставила и допълнително условие, а именно предмета на престъплението да бъде възстановен или заместен още на досъдебното производство, каквото законодателят не е предвидил. След като инкриминираните вещи са били възстановени до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция, то следва да намери приложение нормата на чл. 218б от НК, тъй като са налице и всички останали изискуеми от закона предпоставки. Към датата на деянието - 15.03.2015 г. г., стойността на предмета на престъплението /588.00 лв./ не е надвишавала размера на две минимални работни заплати за страната /360 лв./, отнетите вещи са били възстановени на собственика, а видно от приложеното свидетелство за съдимост и справка от ОД на МВР - Перник, липсват отрицателните предпоставки, визирани в чл. 218б ал. 2 от НК. При това положение, въззивният съд е следвало да приеме за законосъобразен правния извод на РС - Перник, че е налице хипотезата на чл. 218б от НК и подсъдимият следва да понесе административно-наказателна отговорност за деянието си. Като не е сторил това, а е осъдил подсъдимия И. за престъпление по чл. 197, т. 2 от НК, Пернишки окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон и в този смисъл жалбата на касатора е основателна. Ето защо, въззивната присъда, в частта относно осъждането на И. А. И. за престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК следва да бъде отменена, както и в частта относно възложените му в тежест разноски, като на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за деянието по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК той следва да бъде оправдан, тъй като извършеното от него не съставлява престъпление, а наказанието му следва да се реализира по реда на ЗАНН. По-нататък, в разпоредбата на чл. 424, ал. 5 от НК са посочени органите, които следва да реализират административно-наказателната отговорност на лицата, чиято деятелност е квалифицирана във вр. с чл. 218б от НК и това е прокуратурата, която има правомощия да изпраща материалите на овластените административно наказващи органи, поради което препис от настоящето решение следва да бъде изпратен на компетентната прокуратура, а именно РП- Перник. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение