Решение № 10559 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7090/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП)- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу Решение 13675 от 22.04.2025 г., постановено по адм. д. 12150/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалбата на "Спортгруп Сървисиз ЕООД, гр. София е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221723006117-091-001 от 23.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 1261 от 13.09.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, позовавайки се в съдебно заседание на ТР 3 от 26.06.2025 г. по т.д. 2/2024 г. на ОСС на Върховния административен съд, алтернативно иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Спортгруп Сървисиз" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Жеков оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Счита, че в конкретния случай не са доказани предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и изводът за нищожност на РА, до който е достигнал първоинстанционният съд, е правилен и обоснован. Изразява становище, че в случай, че касационната инстанция приеме, че съдебният акт е неправилен поради неправилен извод на АССГ за нищожност на РА, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АССГ по жалба на "Спортгруп Сървисиз" е оспорен Ревизионен акт (РА) Р-22221723006117-091-001 от 23.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 1261 от 13.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА поради нарушение на императивните правила на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Съгласно установеното от фактическа страна ревизионното производство е образувано със ЗВР Р-22221723006117 -020-001 от 18.10.2023 г., издадена от Н. Ж. К., началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив. Със заповед ЗЦУ - ОПР -22 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, З. Г. - заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощена да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. От заместник изпълнителния директор на НАП е издадена Заповед З-ЦУ - 869 от 03.05.2023 г., с която на основание чл.12, ал. 6 ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, сред които в т. 4 са вписани имената на възложителя на ревизията и ревизиращия екип, които са служители на ТД на НАП - Пловдив. Със заповед ЗЦУ - ОПР -24 от 15.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, Г. Д. - заместник изпълнителен директор на НАП е оправомощен да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и със същата заповед е отменена заповед ЗЦУ - ОПР -22 от 22.08.2022 г. От заместник изпълнителния директор на НАП е издадена Заповед З-ЦУ - 2165 от 18.10.2023 г., с която на основание чл.12, ал. 6 ДОПК са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и които следва да извършат ревизията на "Спортгруп сървисиз" ЕООД. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът е формирал извод за нищожност на процесния РА, като издаден от некомпетентни органи по приходите. От една страна, е посочил, че липсват доказателства за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 9 ЗНАП, както и че дадените правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, предвид което те не могат да бъдат предоставяни другиму. От друга страна, се е мотивирал, че по аргумент от чл.112, ал. 2, т.1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София / в процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция / в случая ТД на НАП Пловдив/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП - София - аргумент от чл. 11 ЗНАП. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според така цитираното ТР не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,