Решение № 375 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2013 г.

Решение № 375 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Управителят на област с административен център Велико Търново е подал касационна жалба срещу решението от 9.05.2013 г. по адм. дело № 262/2013 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е била отменена издадената от този орган заповед № СА-03-07-7/26.02.2013 г. за възобновяване на административното производство за разглеждане на искане № 94ИИ-18/18.03.2011 г., подадено от Иван Георгиев Крушевски, за отмяната на заповед № СА 03-07-56/27.11.2012 г. на областния управител и за оставянето на искане № 94ИИ-18./18.03.2011 г. без разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Иван Георгиев Крушевски е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че съгласно решение № 80/8.06.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация - Велико Търново Иван Георгиев Крушевски е бил незаконно репресиран по политически причини, като е бил изселен по административен ред заедно със семейството си за времето от 15.06.1950 г. до 22.02.1954 г. или за срок от 44 месеца и 7 дни. Видно от протокол № 23/27.06.1994 г. на Данъчната служба - Велико Търново, на Иван Крушевски било изплатено обезщетение за репресията в размер на 25 000 неденоминирани лева. С искане рег. № 94 ИИ-18/18.03.2011 г. до Областната администрация - Велико Търново, Иван Крушевски поискал да му бъде заплатено допълнително парично обезщетение за целия срок на репресията. Със заповед № СА-03-07-56/27.11.2012 г., на основание с чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, областният управител на област с административен център Велико Търново определил на Иван Крушовски допълнително обезщетение за претърпените от вреди в размер на 526, 93 лева. Заповедта била връчена на заявителя на 28.11.2012 г. и тъй като не била обжалвана, влязла в сила на 12.12.2012 г. Със заповед № СА-03-07-7/26.02.2013 г., на основание чл. 99, т. 1 АПК, управителят на област с административен център Велико Търново възобновил административното производство по искане № 94ИИ-18/18.03.2011 г., отменил предходно издадената заповед № СА- 03-07-56/27.11.2012 г. и оставил искането на Иван Крушевски без разглеждане като просрочено. От правна страна съдът приел, че областният управител е бил компетентен да се произнесе за възобновяването на административното производство по аргумент от чл. 99, предл. 2 АПК, тъй като за актове от вида на разглеждания не е предвиден административен ред за оспорване. Според мотивите на административния съд, възобновяването на производството е предприето в тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 АПК от влизане на акта в сила. Административният акт обаче бил незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Областният управител отменил заповед № СА-03-07-56/27.11.2012 г. без да е налице съществено нарушение на някое от изискванията за нейната законосъобразност. Противоречивата практика на Върховния административен съд, цитирана в заповед № СА-03-07-7/26.02.2013 г., сама по себе си не обосновавала допуснато при издаването на предходната заповед нарушение от вида на посочените в чл. 99, т. 1 АПК. Новият административен акт не съдържал мотиви относно приложението на § 7 от заключителните разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и относно липсата на основание за уважаване на искането на репресираното лице за допълнително обезщетение. Що се отнася до приложението на материалния закон, не можело да се приеме, че отпускането на допълнително обезщетение на Иван Крушевски нарушавало закона, тъй съгласно последното изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ бр. 103 от 29.12.2009 г.) исканията за обезщетение на лицата по § 2 и § 3 от този закон се предявяват в срок до 31 декември 2011 г. Жалбоподателят попадал в кръга на тези лица и се ползвал от удължаването на срока, поради което искането му не било просрочено. Едновременно с това съдът констатирал и допуснати от издателя на оспорения акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като адресатът не бил уведомен за започването на производството и не му била осигурена възможност да участва в него. По тези съображения първоинстанционният съд отменил заповед № № СА-03-07-7/26.02.2013 г. на областния управител като незаконосъобразна. При постановяването на решението не са били допуснати процесуални нарушения и необоснованост, както поддържа касационният жалбоподател. Съдебният акт обаче противоречи на материалния закон. Изводът на административния съд за липса на основанието за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 1 АПК не е направен при точно приложение на правните норми. С издаване на заповед № СА-03-07-56/27.11.2012 г. областният управител съществено е нарушил закона, тъй като се е произнесъл по искане, което не е следвало да бъде разглеждано, тъй като е направено след предвидения срок. Приложимата за искането правна норма е тази на чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация. С изменението на чл. 6 със Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация (ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.) e дадено право на правоимащите лица, на което е било изплатено обезщетение по досегашния ред, да получат обезщетение в пълен размер за целия срок на репресията. Иван Крушевски е получил обезщетение при условията на чл. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ бр. 102 от 18 декември 1992 г., отм. ДВ, бр. 59 от 12 юли 1996 г.), според който интернираните, изселваните и заселваните по административен ред получават обезщетение за всеки месец на репресията в размер на 0,80 лева, но не повече от двадесет и пет хиляди. За да получи пълния размер на обезщетението съгласно изменението на чл. 6 ( ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.), Иван Крушевски е следвало да подаде заявление в тригодишен срок от влизането на закона в сила, както гласи § § 7 от заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 26 от 7 март 2008 г.). Срокът е изтекъл на 11 март 2011 г., а заявлението от негово име е било подадено седмица след това. Що се отнася до срока по § 10 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 103 от 2009 г.), който изтича на 31 декември 2011 г., той се отнася само за исканията за обезщетение на лицата, включени допълнително в кръга на правоимащите с изменението от същата дата на разпоредбите на чл. 2 и 3 на закона. Не може да бъде споделена и преценката на първоинстанционния съд за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от административния орган. Оспорената заповед съдържа мотиви, които не са неясни или непълни. Както основателно възразява касационния жалбоподател, практиката на Върховния административен съд съставлява част от съображенията на издателя на акта, доколкото илюстрира тезата му, че разглеждането на искане № 94ИИ-18/18.03.2011 г. е недопустимо, тъй като възможността за заявяването му е преклудирана. Действително, областният управител е допуснал процесуално нарушение, като не е разграничил отделните етапи на производството и не е уведомил за възобновяването лицето, което е придобило права от влезлия в сила административен акт. Като се има предвид обаче, че основанието за възобновяване не е свързано с необходимостта от установяването на нова фактическа обстановка и събирането на доказателства, не би могло да се счете, че правото за защита на заинтересованото лице е било ограничено в такава степен, че нарушението да се определи като съществено. Като е отменил законосъобразно издадения издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяването на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Иван Крушевски. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Направените от ответника разноски не се дължат По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд