Решение № 881 от 5.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение05.02.2025 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 984 от 24.07.2024 г., постановено по адм. дело 8/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА/п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Л. Г., от гр. Севлиево, срещу решение 984 от 24.07.2024г., постановено по адм. дело 8/2024г. на Административен съд Габрово. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен мълчаливия отказ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Севлиево, чрез процесуалния си представител адв. Н. Шопов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, предлага съдебния акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Габрово е образувано по жалба от Т. Л. Г. от гр. Севлиево против мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево по заявление с вх. ДЗ-02-01.172 от 11.12.2023г. за издаване на разрешение за премахване на орехово дърво. Административния съд е събрал относимите доказателства, след като ги е обсъдил, е приел за установено, че със заявление от 11.12.2023г. Т.Г. е поискал от Кмета на Община Севлиево издаване на разрешение за премахване на орехово дърво, находящо се според посоченото в искането в имот 552.287 собственост на ПК Солидарност . По така отправеното искане не е налице произнасяне поради, което Г. е предприел оспорване на мълчалив отказ. Съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството дали въпросното дърво попада в обхвата на имот 55.287 собственост на ПК Солидарност, за което твърди Г. или попада в имот 552.479, представляващ път, собственост на Община Севлиево, както твърди ответника, тъй като няма доказателства, а и не се твърди, че ореховото дърво не е собственост на Г.. Административния съд е приел, че за да се произнесе административния орган по искане направено по чл. 32, ал.2 от ЗОСИ следва да се извърши проверка за наличие на материалните предпоставки за уважаване на искането, като първата група се отнася дали подателят на искането е собственик на имота, за който се иска да му се издаде разрешение, алтернативно ако не е собственик дали е налице проведено производство по реда на чл. 109 и чл. 50 от ЗС пред общия съд. Втората група предпоставки се отнасят до това дали дървото е под режим на особена закрила, следователно при наличието на тези предпоставки следва да бъде уважено искането по чл. 32, ал.2 от ЗОСИ. В настоящия случай е прието, че искането е подадено от лице, което не се легитимира като собственик на имота, в който се намира дървото, поради което искането се явява неоснователно, поради което съдът е приел за законосъобразен мълчаливия отказ. На следващо място съдът е приел, че е налице издадено разрешително за отсичане, което към момента на приключване на съдебното производство да е приведено в действие. Разрешителното с ЗГО-7/06.06.2023г. от кмета на Община Севлиево, в съдебното производство е било оспорено по реда на чл. 193 от ГПК, досежно датата на издаването му. По делото е била допусната съдебна експертиза, от която се установява, че не са налице данни за дата на издаване на оспореното разрешително, различна от тази, посочена в него. Предвид изложените съображения, първоинстанционния съдебен състав приел, че обжалваният мълчалив отказ на Кмета на Община Севлиево по заявление с вх. ДЗ-02-01.172 от 11.12.2023г. е законосъобразно, което води до неоснователност на оспорването, поради което съдът е постановил, че приема на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193 от ГПК и чл. 144 от АПК за недоказано заявеното от жалбоподателя оспорване на Разрешителното с ЗГО-7/06.06.2023г. от кмета на Община Севлиево, досежно датата на издаването му. С втори диспозитив отхвърля жалбата на Г. против мълчалив отказ на Кмета на Община Севлиево с вх. ДЗ-02-01.172 от 11.12.2023г. за издаване на разрешение за премахване на орехово дърво и с трети диспозитив е осъден Т.Г. да заплати на Община Севлиево сумата от 1200 лева адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от касационната инстанция. При дължимата проверка по чл. 218 от АПК, не се установяват допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Административният орган има възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже издаване на административния акт. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на административния акт, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ, да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57, ал. 1 АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. При вярно установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правилен правен извод, че е налице формиран законосъобразен мълчалив отказ. Административен съд - Габрово е направил обстоен анализ на относимата законова уредба, при което обосновано е приел, че със заявление с вх. ДЗ-02-01.172 от 11.12.2023г. Т.Г. е депозирал искане до Община Севлиево за издаване на разрешение за премахване на орехово дърво, по което безспорно е установено, че липсва произнасяне от страна на административния орган. По така постъпилото искане за административния орган е налице задължение да извърши проверка за наличието на предпоставките регламентирани в разпоредбата на чл. 32, ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, в това число от една страна дали подателя на искането е собственик на имота, в който се намира дървото, алтернативно в случай, че не е дали е проведено производство по реда на Закона за собствеността и от друга страна следва да се установи дали дървото, не е под режим на особена закрила, както в случая орехово дърво, попадащо в хипотезата на чл. 34 от ЗОСИ. Настоящият съдебен състав, счита, че правилно административния съд е приел искането за премахване на орехово дърво, че е подадено от лице, което не се легитимира като собственик на имота, в който се намира дървото, поради което искането му е неоснователно. Изложените от страна на касатора просторни мотиви обосноваващи наличието на правения му интерес да иска издаване административния акт с обстоятелството, че същия е титуляр на ограничено вещно право от една страна, а от друга страна излага съображения относно статута на временния път по реда на чл. 190 от ЗУТ следва да се приеме за неотносими, по отношение на искането за издаване на въпросното разрешение. В случая не е налице спор по отношение на действието на сервитутните права, а дали Т.Г. има правна легитимация да иска премахване на дърво намиращо се под режим на особена закрила, като същия не е собственик на имота, в който се намира дървото. На последно място за яснота следва да се посочи, че не е без значение наличието на издадено разрешение ЗГО-7/06.06.2023г. Кмета на Община Севлиево, за което няма данни дали е приведено в действие, поради което за Т.Г. е налице възможност използвайки друг правен способ да защити интересите си. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатска защита - основателно. Независимо от това съдът приема, че доколкото се претендира присъждане само на адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1200лв, с представени доказателства за изплащането му към адвокатско дружество и без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат /какъвто е дължим според приложимия във връзка с чл. 228 АПК, текст на чл. 143, ал. 1 АПК/, искането като недоказано, следва да бъде оставено без уважение. Поради това, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,