Решение № 13552 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2018 г.

Решение № 13552 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Ч., срещу решение № 40 от 16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 213/2017 г. на Административен съд – гр. Ямбол, 1 състав, с което е отхвърлена жалбата на "Континвест" ООД срещу заповед № ДК – 02 – ЮИР - 6 от 13.06.2017 г. на началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) за премахването на незаконен строеж: "Склад за съхранение на пълни бутилки и варели с течен хлор", намиращ се в УПИ XVI, кв. 333, по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], изпълнен без издадени строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за постановяване на оспореното решение АС – гр. Ямбол не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е допуснал събиране на поискани гласни доказателства. Твърди и че при постановяване на оспореното решение не е направена релевантна преценка търпим ли е строежът съгласно § 16 от ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно подлежи ли в тази връзка на премахване, съответно представлява ли отделен строеж или е едно с обекта, въведен в експлоатация през 1988 г. с представен по делото акт обр. 16. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – ЮИР, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът началник на РНДСК – ЮИР, с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Ямбол заповед № ДК – 02 – ЮИР - 6 от 13.06.2017 г. на началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Склад за съхранение на пълни бутилки и варели с течен хлор", намиращ се в УПИ XVI, кв. 333, по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], изпълнен без издадени строителни книжа. Административен съд – гр. Ямбол е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че спорният обект безспорно представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж и е извършен без такова в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че от събраните по делото доказателства се е установило, че спорният обект "склад за съхранение на пълни бутилки и варели с течен хлор" към 2007 г., когато жалбоподателят е закупил имота - обектът не е съществувал. Приел е, че това е така, тъй като в постановлението за възлагане на имот идентификатор № 87374.515.60, който е идентичен с УПИ XVI, кв. 333, в който е установен обекта, с което имота е придобит от жалбоподателя, представлява имот с промишлена сграда "Цех за алуминиеви соли". Приел е и че от доказателствата не се установява спорният обект да е включен в представения по делото акт обр. 16 от 1988 г., тъй като от приетата по делото СТЕ е установено, че спорният склад не попада измежду подобектите, изброени в протокол обр. 16 от 15.01.1988 г. Поради това е приел, че спорният строеж не е съществувал към онзи момент. След като е приел, че спорния склад е изграден след 2007 г., а именно в периода 2015 г. АС – гр. Ямбол е приел, че същият не е търпим, тъй като не е построен в рамките на сроковете посочени в § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и ЗИД на ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд – гр. Ямбол е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е събрал относимите към спора доказателства. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото комбинирана СТЕ и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, се установява категорично, че спорният строеж не е предмет на представения акт обр. 16 от 1988 г. В обясненията си в открито съдебно заседание са посочили и че никъде в посочения акт не се опоменава склад за втечнен хлор, става въпрос за цехове за алуминиеви соли и магнезиеви соли, заедно с комуникационните връзки на площадката, които са предмет на акта обр. 16 от 1988 г. Установява се и че спорният строеж не съответства на предвижданията на ОУП и ПУП – ПРЗ за територията на площадката (в. л. Колева). От доказателствата по делото, включително обясненията на управителя на дружеството се установява, че спорният обект е извършен след 2007 г., като е прието, че е извършен 2015 г., като освен на обясненията на управителя, вещите лица се позовават и на представените по делото писмени доказателства. Във връзка с горните установявания настоящият състав намира, че е правилен извода на АС – гр. Ямбол относно това, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ от съответната категория, посочена в оспорената заповед, като това се потвърждава и от приетата по делото комплексна СТЕ. Установява се и че спорният строеж представлява нов строеж, който е извършен без строителни книжа, което пък съответства на посоченото правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда относно това, че в конкретния случай не е установено строежът да е търпим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискването да е извършен в сроковете, посочени в тези разпоредби. Правилно и съдът е определил периода на построяване, който се подкрепя не само от обясненията, дадени от управителя на дружеството, но и от другите представени по делото писмени доказателства. Спорният строеж обаче не е търпим не само с оглед времевия период на изграждането му, а и тъй като видно от представеното заключение на вещите лица, в частност вещото лице Колева, не съответства на предвижданията на плана за територията на площадката, на която се намира, което е пък другото условие за търпимост на строежа. Поради изложеното и предвид установеното, че спорният строеж не е търпим, съответно не е неподлежащ на премахване и е извършен без строителни книжа, е правилен извода на АС – Ямбол за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,