Решение № 11 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г.

Решение № 11 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК. Същото е образувано по искане на осъденият А. В. А.. Претендира се наличието на всички основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1 НПК и поради това отмяна на решение № 205 от 21.05.2008 г., постановено по внохд № 26/08 г. от Окръжен съд - гр. Плевен. Осъденият невзема участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С посоченото въззивно решение е потвърдена присъда по нохд № 2178/03 г. на Районен съд - гр. Плевен, с която А. А.е осъден на основание чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК на 3 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години, както и да заплати на Я. Н. Н. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а по същество -неоснователно. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: На тази плоскост се оспорва процесуалната издържаност на обвинителния акт и присъдата на първоинстанционния съд. Отделно се възразява срещу оценката на показанията на св. З пострадалия. Същите възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, като същата, в изпълнение на изискванията на чл. 339, ал. 2НПК, е посочила основанията, поради които ги отхвърля като неоснователни. Изложените в тази връзка съображения, не дават основание за критично отношение, т. к. са съответни на закона и практиката по приложението му. Към тях може само да се добави, че ВКС вече е имал повод да вземе отношение по правото на защита на подсъдимия в случаите на чл. 411, ал. 1, т. 2 НПК (Р № 547/02 г. по кд № 446/02 г. ВКС II-ро наказателно отделение), което становище се споделя и от настоящия състав на касационната инстанция. Що се отнася до непълнотата на диспозитива, очевидно се пренебрегват указанията, дадени в ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС, където изрично в т. 4.1 е разяснено необходимото и достатъчно негово съдържание - това на постановлението за повдигане на обвинение, на обвинителния акт и на присъдата. Законът не изисква по-голяма конкретност на съдържанието на диспозитива, поради което и няма как да се твърди, че правото на защита е ограничено поради непосочване на детайли от вида на предложения, отделни хипотези на съответната правна норма. По-важното в случая е съответствието между фактическото и юридическо обвинение, което, в настоящия случай, е несъмнено. Не намира опора в данните по делото и възражението свързано с оценката на събраните по делото доказателства, в това число и на тези, произтичащи от показанията на свидетелите, на които се акцентира от осъдения. Всички доказателства са анализирани внимателно и във взаимната им връзка, като са изложени основанията, поради които съдът е дал вяра на едни, а други е отхвърлил. Задължението за обсъждане на противоречивите доказателства е изпълнено. Приетите за установени фактически положения са получили адекватна правна оценка. Съобразени са и указанията, дадени с Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС на РБ. С последните ясно е очертано, че личният мотив, не изключва престъплението хулиганство, щом посегателствата срещу телесната неприкосновеност и честта и достойнството е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото ни. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляването му по реда на чл. 55 НК е неоснователно. Липсват предвидените в закона предпоставки за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, поради което и правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. По вид и размер наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. То способствува постигането на целите на наказанието. Възражението за несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно, не защото не се сочат основанията, които са предопределили оценката му като завишено. При определянето на размера на обезщетението съдът е спазил изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Друг е въпросът, че за настоящият състав на ВКС този размер е по-скоро занижен. При изложеното ВКС не намери основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение