Решение № 50128 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2595/2021 г.

Решение № 50128 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2595/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от Е. И. К. иск по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 22.08.2014 г. по арб. дело № 3571/2014 г. на Арбитражен съд "Арбитер Юстициариум СНЦ, с което Е. И. К. е осъден да заплати на "Профи Кредит България"ЕООД сумата от 2936,70 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата 396, 20 лв. - разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано при ЧСИ Б. Б. с рег. № 853, с район на действие СГС. Счита, че решението е постановено по спор, който не може да се разглежда от арбитраж. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска "Профи Кредит България" ЕООД изразява становища за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая е бил оспорен подписът, положен за получател Е. К., върху разписка за връчване на 31.08.2014 г. на арбитражно решение по арб. д. № 3571/2014 г., намираща се в оригинал по гр. д. № 2201/2015 г. на СГС. Съобразно заключението на в. л. С. Б. по назначената СПЕ, кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено и неопровергано от останалите доказателства по делото, се установява, че коментираният подпис не е положен от Е. К.. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази връчено на 26.10.2021 г. съобщение до длъжника за образувано против него изп. дело № 20158560402868 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 853. С оглед на подаването на исковата молба на 17.11.2021 г. същата се явява депозирана в рамките на преклузивния срок. По същество на молбата страната се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение. По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017 г. / арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т. 3 на решение № 9/24.10.2002 г. по к. д. № 15/2002 г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал. 2 – в чл. 47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на определението в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т. е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски от "Профи Кредит България"ЕООД за държавна такса в размер на 133, 32 лв., за депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и 460 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 22.08.2014 г. по арб. дело № 3571/2014 г. на Арбитражен съд "Арбитер Юстициариум СНЦ, с което Е. И. К. е осъден да заплати на "Профи Кредит България"ЕООД сумата от 2936, 70 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата 396, 20 лв. - разноски по арбитражното производство. ОСЪЖДА "Профи Кредит България"ЕООД, [населено място] да заплати на Е. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 893, 32 лв., разноски по спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.