Решение № 10077 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2018 г.

Решение № 10077 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Община Стара Загора, срещу решение № 4 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 527/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора в частта му, с която е осъдена да заплати на С. Йоргова обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на заместник-кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.10.2017 г. до окончателното й изплащане, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в оспорената част, както и в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът – С. Йоргова, от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Стефанова в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по предявените от С. Йоргова против Община Стара Загора обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и неимуществени вреди, причинили й силен емоционален стрес, произтичащи от незаконосъобразността на същото наказателно постановление. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е уважил частично обективно кумулативно съединените искове - за сума в размер на 300 лева този за причинени имуществени вреди и за сума в размер на 200 лева този за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.10.2017 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете до претендирания им размер като неоснователни. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, като обезщетението за неимуществени вреди е определено при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е обжалвано в частта относно присъденото обезщетение в размер на 200 лева за претърпените неимуществени вреди, като в останалата част, като необжалвано е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие вреди са доказани от събраните по делото доказателства. При съобразяване с установените обективно съществуващи обстоятелства на негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт, за конкретен период от време, при правилното приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определен и размера на обезщетението. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ административният съд е присъдил и дължимите се разноски по делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответникът по касация за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600 лева е неоснователно. С Определение № 13699 от 08.11.2018 г. по настоящото дело, съдът вече се е произнесъл по направеното искане, като е осъдил Община Стара Загора да заплати на ответника сумата от 300 лева направени разноски по делото и е отхвърлил искането за заплащане на разноски в останалата му част до размера от 600 лева като неоснователно. Същото като необжалвано е влязло в законна сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение