Решение № 2546 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2011 г.

Решение № 2546 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13527/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Търговище срещу решение № 84 от 19.09.2011 г. по адм. дело № 157/2011 г. на Административен съд - гр. Търговище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите:

Деница Севдалинова Станчева на 22.05.2007 г. е подала в ТД на НАП - гр. Търговище декларация вх. № 3172 от същата дата, с която, на основание чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е заявила, че от 05.03.2007 г. е започнала дейност като земеделски производител, за която ще се самоосигурява. Не е прекъсвала трудовата си дейност и до 27.05.2011 г. редовно е внасяла дължимите осигурителни вноски. На 27.05.2011 г. е подала заявление - декларация по чл. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО при бременност и раждане за остатъка от 135 до 410 календарни дни). С разпореждане № О-25-999-04-00010259 от 30.05.2011 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказало да изплати исканото обезщетение с мотиви, че не било спазено нормативното изискване на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, видът на осигуряването да се декларира в 7-дневен срок от започването на дейността, поради което самоосигуряващото се лице няма право на парично обезщетение при бременност и раждане. С решение № 28-28 от 06.07.2011 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Деница Севдалинова Станчева срещу това разпореждане, като е изложил следното становище:

Датата, от която възниква задължението за внасяне на осигурителни вноски от страна на на самоосигуряващите се лица е тази, на която те са започнали упражняването на дейността си и това задължение е регламентирано в чл. 4, ал. 3 от КСО. Срокът, в който това обстоятелство трябва да се заяви и съответно да се избере вида на осигуряването е 7 дни от започването на дейността (чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧ в редакцията му до 31.12.2009 г.). Когато лицата не са заявили започването на дейност в посочения срок и в този срок не са направили избора на вида на осигуряването, те дължат вноски само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, каквото е задължението им по чл. 4, ал. 3 КСО. Поради това по отношение на избора на вида на осигуряването този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на лицето да избере осигуряване и за общо заболяване и майчинство. Поради това самоосигуряващите се лица, заявили вид на осигуряване за общо заболяване и майчинство след изтичането на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧ нямат право да получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Търговище е отменил решението на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2 АПК му е изпратил делото като преписка за решаване на въпроса по същество. Към решението съдът е изложил следните мотиви:

Нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица има материално-правен и характер и поради това направеното в нея допълнение (обн., ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) има задължителна сила при възникване на осигурителни отношения за лицата след 01.01.2010 г. За оспорващата тази норма следва да се приложи в редакцията й от ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г., съгласно която "видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност". Цитираният текст е бил в сила към момента на подаване на декларацията за вида на осигуряване от жалбоподателката - 22.03.2007 г. с вх. № 3172 (тук е допусната техническа грешка - датата, на която Деница Севдалинова Станчева е подала декларация е 22.05.2007 г.).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изразеното становище от Административен съд - гр. Търговище следва да бъде споделено, макар че за неговата убедителност този съд неудачно се е позовал на решение № 5485 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 13294/2010 г. на ВАС-VI отд., в което се обсъжда подадена през 2003 г. декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, а в процесния случай Деница Севдалинова Станчева е подала такава декларация на 22.05.2007 г.

На тази дата - 22.05.2007 г. - чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица има следната редакция: "Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност." През 2008 г. разпоредбата е допълнена с изречение второ: "При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването." (§ 1, т. 2 от ПМС № 22 от 08.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г.). А правилото, на което настоява касационния жалбоподател, е създадено едва с § 2, т. 2 на ПМС № 332 от 30.12.2009 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г.) - при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това правило е в сила от 01.01.2010 г. и поради това не е било приложимо към датата 22.05.2007 г., на която Деница Севдалинова Станчева е подала своята декларация по чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба и на основание чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е заявила осигуряване и за общо заболяване и майчинство.

Тази декларация е валидна и поражда свързаните с нея правни последици - било от датата 05.03.2007 г., от която е заявила, че е започнала дейност като земеделски производител, било от датата 01.01.2008 г., защото според чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. "В случай, че не са подали заявление за промяната, но редовно са внасяли осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, до 10 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, на осигурените лица следва да се признае видът на осигуряването. Лицата следва да бъдат задължени да подадат заявление като им бъде наложена глоба на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване." - разяснение № 24-31-229 от 13.11.2007 г. относно прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (и морските лица) на Националната агенция за приходите.

Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможност да изрази становище, че:

1. "на основание чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица подадената декларация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие началото на следващата календарна година" (реш. № 15626 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 9407 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него съдебни решения в този смисъл),

1. "при действащата през 2009 г. правна уредба (следователно и през 2007 г.) изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало (т. е. - не е прекъснало) правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването" (реш. № 15309 от 14.12.2010 г. по адм. дело № 6336 от 2010 г. на ВАС-VI отд.) и

1. че преклузията на правото по чл. 4, ал. 4 КСО е въведена едва с третото изречение на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, създадено с § 2, т. 2 на ПМС № 332 от 30.12.2009 г. което е в сила от 01.01.2010 г. (реш. № 15215 от 13.12.2010 г. по адм. дело № 8568 от 2010 г. на ВАС-VI отд.).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице обстоятелства, които да налагат това становище да бъде изоставено (въпреки очевидно противоречащото му реш. № 10151 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 2462 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и то по идентичен казус в РУСО - гр. Търговище), поради което и в този случай, с оглед на релевантните за разрешаването на спора факти (по които между страните не се спори) следва да се приеме, че правото на обезщетение за майчинство и общо заболяване на Деница Севдалинова Станчева е възникнало най-късно на 01.01.2008 г. и не е било прекратявано (сравни в този смисъл реш. № 3640 от 15.03.2011 г. по адм. д. № 6975 от 2010 г. на ВАС - VI отд. и цитираните в него решения на ВАС-VI отд.). Затова настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че на 27.05.2011 г., когато е поискала да й бъде изплатено обезщетение по чл. 50 КСО, Деница Севдалинова Станчева е имала право на такова обезщетение и като е уважил жалбата й срещу решение № 28-28 от 06.07.2011 г. на касационния жалбоподател Административен съд - гр. Търговище не е нарушил, а правилно е приложил закона с оглед на константната, цитирана по-горе съдебна практика (изключение от която е също цитираното по-горе реш. № 10151 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 2462 от 2011 г. на ВАС-VI отд.).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,