Решение № 5020 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2016 г.

Решение № 5020 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мебелна къща Я. С." ЕООД, срещу решение № 3365 от 16.05.2016 г. постановено по адм. дело № 1600 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че решаващият съд правилно е приел, че не е налице твърдяната от Комисия за защита на потребителите (КЗП) неяснота дали договореният срок касае доставка от производителя до продавача или от производителя до потребителя, както и че посоченият срок е фиксиран. Неясно е обаче какво е мотивирало съда, след като е приел че срокът е фиксиран, да приеме че той е ориентировъчен, поради което е налице противоречие в мотивите на оспореното решение. Неправилно е прието от съда, че е налице едностранно изменение на срока на доставка. От представените по делото копия от сметки на клиентката, където е положен нейният подпис, ясно се установява, че срока за изработка и доставка е предоговорен, като е договорено клиентката да получи допълнителни бонуси. В нито един момент тя не е била в неведение какъв ще е срокът на изработка и доставка на поръчаната от нея стока. Наличието на съглашение за удължаване срока на доставка се установява и от факта, че клиентката е приела стоката без забележки. Неправилен е изводът, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, както и че е осъществен съставът на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, предл. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Не е налице една от изискуемите в закона предпоставки за наличие на нелоялна търговска практика, а именно дружеството да не предоставя своевременно съществена информация. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Мебелна къща Я. С." ЕООД срещу заповед № 748 от 12.10.2015 г. издадена от председателя на КЗП и е осъдил дружеството да заплати на КЗП сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че в КЗП е постъпила жалба вх. № Ц-03-2050 от 06.03.2015 г. от Д. Д. във връзка с непредоставяне в уговорения срок на поръчана и авансово платена стока. По повод жалбата в мебелна къща "Я. - Надежда", стопанисвана от дружеството-жалбоподател, са извършени проверки от служители на КЗП, във връзка с които са съставени констативен протокол № 0185177 от 19.03.2015 г. и констативен протокол № 0192091 от 27.05.2015 г. При проверките е установено, че Динева е подписала договор-поръчка № 0000092386 за доставка на легло, табла и подматрачна рамка, индивидуализирани в поръчката, при договорен срок за изработка 20 работни дни. Договорът е сключен съгласно общите условия на продавача, публикувани на www. yavоr. bg, за които е установено, че се намират в обекта на гише "Информация" и се предоставят на потребителите. Проверяващият екип е установил, че след сключване на договора дружеството-жалбоподател, чрез телефонно обаждане до потребителя, едностранно е променил срока на изработка на 25 работни дни. Поръчаната от Динева стока е доставена на 20.03.2015 г., 34 дни след подписване на договора за продажба от 01.02.2015 г., като й е направена отстъпка от цената 5 % и е осигурен безплатен монтаж и качване - общо 125, 00 лв. От дружеството, съгласно предоставената му възможност, са депозирани становища от 26.03.2015 г. и от 01.06.2015 г. В становищата е посочено, че срокът за доставка не е спазен поради лоши метеорологични условия и е налице позоваване на раздел IV, т. 1, б. "в" от общите условия, според които при непреодолими обстоятелства продавачът може да променя срока на доставката. Наведени са доводи, че търговецът се е свързал с потребителя по телефона и е предложил разваляне на договора и възстановяване на платената сума или отстъпка и удължаване на срока за доставка. Посочено е, че е договорен нов срок за доставка заедно с отстъпка в цената, които са приети от Динева. С протокол № 36 от 01.09.2015 г. КЗП е взела решение, че търговецът "Мебелна къща Я. С." ЕООД е използвал заблуждаваща нелоялна търговска практика непредоставяйки своевременно съществена информация, че посоченият срок за изработка и доставка на поръчаната стока е ориентировъчен и не обвързва търговеца, която информация е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземане на търговско решение. Посочено е, че съществува неяснота договореният срок дали касае доставката от производителя до продавача, от производителя до потребителя или от продавача до потребителя, като КЗП е приела, че договореният срок следва да се тълкува като краен срок за доставка на потребителя след направена от него поръчка. На основание посоченото решение, както и на чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП и на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП, е издадена оспорената заповед № 748 от 12.10.2015 г. на председателя на КЗП, с която се забранява на "Мебелна къща Я. С." ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да не предоставя своевременно съществена информация, че посоченият срок за изработка и доставка на мебелите е ориентировъчен и не обвързва търговеца, която информация е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземане на търговско решение, в нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68е, ал. 2, предл. 3 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност. Изложил е, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. След анализ на разпоредбите на § 13, т. 2 и т. 23 от от ДР на ЗЗП и на чл. 68в, чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е, че търговецът и потребителят са учредили облигационно правоотношение, възникнало от договор за изработка от 01.02.2015 г., като уговореното между страните, обективирано в писмен вид, осъществява хипотезата на чл. 258 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В съответствие с клаузите на договора срокът за изработка е 20 работни дни, като срокът е съществен елемент от договора. Посочил е, че срокът, в който "Мебелна къща Я. С." ЕООД е следвало да достави поръчаните мебели (като предаде на потребителя фактическото им държане) е 27.02.2015 г. Предвид липсата на посочване, че този срок е ориентировъчен, съдът е приел, че срокът е фиксиран. Приел е, че срокът не е спазен по причина у търговеца (задължението е изпълнено едва на 20.03.2015 г.), а наличието на допълнително съглашение между страните за изменение на договора е счел за недоказано и правно ирелевантно за спора. Достигнал е до извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, тъй като информацията за срока на изработка е съществена; предоставената на потребителя информация се изчерпва с фиксиране на конкретен срок за изработката - 20 работни дни, без допълнителни пояснения или условия, при бъдещото осъществяване или неосъществяване на които, този срок да подлежи на едностранна промяна от търговеца; към момента на сключване на договора информация за ориентировъчността на срока за изработка не е предоставена, поради което не е било възможно същата да бъде преценена от потребителя при вземане на неговото търговско решение. Решението е неправилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно ал. 2, предл. 3 от същата разпоредба заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът, не предоставя своевременно съществена информация по смисъла на ал. 1. В разпоредбата на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП е регламентирано коя е съществената информация по смисъла на ал. 1 от същия член, като условията на доставка, сред които е и срокът на доставка на дадена стока са сред информацията приета за съществена от законодателя. В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че между търговеца и потребителя е учредено облигационно правоотношение, възникнало от договор за изработка от 01.02.2015 г. Правилно съдът е приел, че посоченият в договора срок за изработка от 20 работни дни е съществен елемент от него, както и че същият е фиксиран. Споделят се и направените изводи относно ирелевантност за спора на наличието/липсата на съглашение между страните за удължаване срока на договора и наличието/липсата на непреодолими събития, настъпили след сключване на договора, предвид факта, че установената в заповедта заблуждаваща търговска практика е осъществена според органа в по-ранен момент, а именно към момента на сключването му. Безспорно е установен факта, че договореният между страните срок не е спазен (задължението на търговеца е изпълнено на 20.03.2015 г.). Независимо от това не съответства на данните по делото направеният в решението извод, че са били налице материалните предпоставки на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП довели до издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед. По делото не е установено търговецът "Мебелна къща Я. С." ЕООД да не е предоставил своевременно на потребителя съществена информация, касаеща срока на договора. В договора е посочен срок за изработка, който е фиксиран. Тоест - информацията за срока е предоставена своевременно. От представените по делото доказателства не може да се достигне до направения от органа, а в последствие и от съда извод, че посоченият срок е ориентировъчен и не обвързва търговеца, за да е налице изискване това обстоятелство да бъде отразено в договора към момента на неговото сключване. Напротив - с подписването на договора търговецът се е задължил да изработи и монтира посочените в договора мебели именно в посочения в него срок от 20 дни (арг. от чл. 258 от ЗЗД). Описаната в заповедта фактическа обстановка установява наличие на неточно (забавено) изпълнение на договорните задължения на търговеца, но това не води до извод за осъществена от страна на "Мебелна къща Я. С." ЕООД нелоялна заблуждаваща търговска практика. Способите за защита срещу неблагоприятните за клиента последици от забавеното изпълнение на договора могат да се реализират по гражданскоправен ред, но не и чрез прилагането на посочената в заповедта принудителна административна мярка. Изложеното по-горе води до извод, че в случая не са били налице материалните предпоставки на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 от ЗЗП, а осъществената от "Мебелна къща Я. С." ЕООД търговска практика не е заблуждаваща. Като е достигнал до извод за противното АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповед № 748 от 12.10.2015 г. на председателя на КЗП следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 375, 00 лв., както следва: 75, 00 лв. за заплатените от него държавни такси и 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 150, 00 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение