Решение № 1507 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2013 г.

Решение № 1507 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Билдинггруп - СК" ЕООД, гр. Видин срещу Решение № 390/09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 966/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 051200507/28.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 470/28.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда са в пълно противоречие с тълкувателно приложимото Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С- 142/11 и не са съобразени с констатациите на вещото лице по проведената СИЕ. Намира, че незаконосъобразно е прието, че процесното кредитно известие е издадено без основание, тъй като доставката по фактурата не е осъществена. Навежда довода, че липсват установените в ЗКПО предпоставки за увеличение на финансовия резултат на предприятието му за 2010 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в посочената част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени атакувания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез пълномощник, с писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 051200507/28.05.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 470/28.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново част, с който на "Билдинггруп - СК" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ВНС-ТВ" ЕООД, "Денил и Ко" ЕООД и "Фючър билдинг" ЕООД, а за д. период м. 01.2009 г. е доначислен ДДС в размер на 3 000 лв., като за 2010 г. е преобразуван финансовият резултат на предприятието чрез увеличение на основание чл. 16, ал. 1 вр. с чл. 15 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 2 699,90 лв. и на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 21 590,84 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и съответствие с материалния закон. Това заключение е основано на следните релевантни фактически и правни констатации: Решаващият състав е преценил, че спорът между страните се концентрира върху реалното осъществяване на доставките, предмет на издадените фактури от "ВНС-ТВ" ЕООД, "Денил и Ко" ЕООД и "Фючър билдинг" ЕООД. Приел е, че поради липса на ангажирани доказателства за разполагаемостта с процесните стоки от доставчиците и предаването им във фактическа власт на получателя, както и досежно възможността да се извърши спорната услуга, действителното осъществяване на доставките не е установено. Във връзка с корекцията на декларирания данъчен резултат за м. 01.2009 г. съдът е изложил мотиви, че не е доказано наличието на основание за издаване на кредитно известие № 22/23.01.2009 г. към фактура № 20/29.12.2008 г., тъй като доставката не е развалена, нито е изменена данъчната основа. Посочил е още, че изводът за липса на реални доставки по спорните фактури обуславя и законосъобразното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с разходите за заплащане на възнаграждение или обезщетения за услуги, които не са реално осъществени. Идентичен извод е формиран и досежно увеличението на финансовия резлутат на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 21 590,84 лв., представляваща стойността на данъчните основи по 6 бр. фактури, издадени от "Билдинггруп-СК" ЕООД на Община Чупрене, отчетена в нарушение на т. 5.1 от СС 18 "Приходи" по сч. сметка 704 "приходи за бъдещи периоди" вместо като текущи приходи. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена с цитираното от касатора Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, което е постановено при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на експерта по проведената СИЕ, в резултат на което е достигнал до правилните изводи, че не е доказана възможността на доставчиците да осъществят съответната доставка, както и предаването на стоките и извършването на услугите. Сами по себе си последващите облагаеми доставки на касатора не доказват, че те имат за свой предмет именно стоките или услугите, получени от дружествата, издали спорните фактури, поради което наведените в тази връзка доводи в жалбата са неоснователни. Като е достигнал до заключението, че спорните доставки не са реално осъществени и с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях, съдът е постановил правилно в тази му част решение. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд относно законосъобразността на допълнително начисления с РА ДДС за д. период м. 01.2009 г. в размер на 3 000 лв. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗДДС регламентира основанията, при които следва да се издаде кредитно известие към фактура, като при разваляне на доставките следва да се докаже упражняването на това преобразуващото право. След като издадената фактура не е за получено авансово плащане, то правилен е изводът, че същата има за свой предмет обективираната доставка, а представеният едва пред решаващия орган протокол не установява наличието на основание за издаване на коментираното кредитно известие. Този извод не се променя от наведените от касатора аргументи досежно констатациите на експерта по проведената СИЕ, тъй като данъчният резултат е коригиран не поради неосчетоводяването на кредитното известие, а поради липсата на основание за издавеното му. При неустановеност на реалното извършване на доставката по издадената от "Фючър билдинг" ЕООД фактура, настоящият състав споделя извода на съда, че на основание чл. 16, ал. 1, вр. с чл. 15 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата по нея законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г. Идентично заключение следва и досежно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 21 590,84 лв., представляваща стойността на данъчните основи по 6 бр. фактури, издадени от касатора на Община Чупрене. Изложените от административния съд в тази връзка мотиви са обосновани и съответстващи на материалния закон, с оглед на което и предвид гореизложеното следва да се приеме, че атакуваното решение не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора, в тежест на касатора не следва да се възлага отговорността за разноските в настоящото производство, тъй като в полза на ответника вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение в пълния размер, регламентиран в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение