Решение № 7568 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. П. Т. от гр. Плевен против Решение 594 от 22.12.2022 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело 758/2022 година. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение и се релевират съображения за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за разрешаване на спора по същество. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Плевен, в писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Тодорова, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата се явява неоснователна по следните съображения: С постановеното от Административен съд Плевен съдебно решение е отхвърлена жалбата на З. П. Т., против Решение 2153-14-111 от 22.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Плевен, потвърждаващо разпореждане [номер] от 01.07.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Плевен. По делото е установено, че с оспореното пред директора на ТП на НОИ Плевен разпореждане определеният размер на пенсията на касатора е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на нейното отпускане, както следва: към определения с влязло в сила разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. размер от 260,14 лева и зачетен осигурителен стаж от трета категория 37 г., 03 м. и 24 дни, и индивидуален коефициент 1.150, е прибавено 10% увеличение на пенсията, съгласно § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО. Към получения размер е прибавена сумата от 60 лева (т.нар. COVID - добавка), съгласно ПМС 479/30.12.2021 г. на Министерски съвет. Така е получен крайният размер на преизчислената пенсия на осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Плевен, пред който за наведени доводи за неспазване на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и незачитане на придобития от жалбоподателя осигурителен стаж при определяне на размера на пенсията му. В производството по осъществения административен контрол по реда на чл. 117 КСО директорът на ТП на НОИ Плевен е отхвърлил жалбата на З. П. Т., като е постановил оспореното пред съда Решение 2153-14-111 от 22.08.2022 г. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е разгледал в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора касаещи законосъобразността на обжалвания административен акт. Обосновано съдът е разяснил неприложимостта на чл. 100, ал. 1 от КСО за осъвременяването на пенсията в настоящия казус. Това е така, защото промяната в нейния размер е на основание § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО, в чиято първа алинея изрично е изключено приложението на чл. 100 от КСО за 2022 г. В тази насока доводите на жалбоподателя за незачетения му осигурителен стаж са неотносими при определяне размера на пенсията, защото пенсионният орган е длъжен да използва за изчисленията си размера на пенсията на З. П. Т., определен към 30.06.2022 г. и съответно към него да приложи посоченото в нормата увеличение. Пенсията на касатора е изчислена съобразно нормативно установените правила в Постановление 479/30.12.2021 г., както и сумата по §7, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (т.нар. индивидуална допълнителна разлика). Правилно е приложен чл. 70, ал. 13 КСО и размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО на Т. е определен на не по-малко от 85 на сто от минималния размер по ал. 12, т. е. от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, посочен в чл. 10 Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,