Решение № 3630 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2014 г.

Решение № 3630 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Зита Русе Солар" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. "Трети март" № 58, представлявано от Десислава Стефанова Джамбазова и Станислав Стефанов Джамбазов, заедно и поотделно, чрез адв. Андон Бюкюджян, против Решение № 198 от 5.02.2014 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2920 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 181300379/19.04.13 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 303/15.07.13 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с който на ревизираното лице са установени задължения за ДДС за д. п. м. 04, 07, 08 и 09.2012 г. в общ размер на 10 251.22 лв. и лихви в размер на 740.98 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Метал Корект 2000" ЕООД и "Вимал Бул" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по фактурите на посочените доставчици с предмет авансови плащания и СМР. Съдът не взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, което установявало, че ревизираното дружество притежава изградено фотоволтаично съоръжение, нуждаещо се от поддръжка и за тази именно поддръжка са изпълнени услугите, предмет на процесните фактури и са осъществени авансовите плащания. По отношение на авансовите плащания, след като те са доказани, е без значение дали са свързани с реално осъществени доставки, още повече, че срокът на изпълнение на договорите по които били плащанията не бил изтекъл до края на ревизионното производство. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че фактурите за СМР и авансови плащания не е доказано да отразяват действително осъществени данъчни събития като първа предпоставка за признаване на получателя по тях на право на данъчен кредит. Решението е обосновано на събраните доказателства и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Действително, пред първоинстанционния съд са представени убедителни доказателства, че ревизираното дружество е построило фотоволтаична електроцентрала на покрива на сграда в гр. Русе, което е потвърдено и от т. 1 на приетата съдебно-техническа експертиза. Останалите отговори на заключението са достатъчно общи и нямат никаква пряка връзка с предмета на процесните фактури. Вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, че съоръжението включва стоманена конструкция, изложена на атмосферни влияния, която се нуждае от ежегодна профилактика. Посочената връзка между предмета на фактурите и нуждата от поддръжка на съоръжението не е установена и при разпита на вещото лице в откритото съдебно заседание на 22.01.2014 г. Тогава вещото лице е заявило, че не извършвало оглед на съоръжението, а е работило по документи. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на заключението на съдебно-техническата експертиза, защото вещото лице при приемането на заключението, е заявило, че извършването на профилактика на стоманената конструкция става след оглед, за който няма данни и че не е имало задача да установява какъв е срокът, в който повърхността на конструкцията не се нуждае от профилактика. Обосновано на събраните доказателства, при това, административният съд е приел, че ревизираното лице, чиято е тежестта да докаже фактите на реалното осъществяване на фактурираните услуги, не е доказало нито какво конкретно, нито къде, нито физически кой е изпълнил фактурираните услуги. Не е доказана също и нуждата от въпросната профилактика с оглед неустановяването на гаранционния срок на съоръжението и срокът, в който евентуално се е появила нужда от профилактика. Законосъобразни и в съответствие със задължително тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата за ДДС по дела С-419/2002 и С-107/13, са правните изводи и относно фактурите за авансови плащания. Връзката между плащанията и реално осъществени облагаеми доставки е от съществено значение за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите за авансови плащания. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение