Решение № 9192 от 16.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция Митници - гр.София, чрез упълномощен юк. С. Алексиев срещу Решение 5908 от 28.10.2020г., постановено по адм. дело 5319/2020г. от Административен съд София-град (АССГ), с което агенцията е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистикс"ООД обезщетение в размер на 542, 89 лв за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменено Решение 574/2008г. на Началника на Аерогара Митница София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква доводи за липса на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Поддържа, че не е обсъдено и приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Моли решението да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. С втора жалба Агенция "Митници "обжалва и допълнителното съдебно решение от 23.12.2020г., с което се осъжда касатора да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба. Ответната страна "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, чрез адв. Айдарова оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са частично основателни. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на ГЛОБЪЛ ТРАНС ЛОДЖИСТИКС ООД против Агенция Митници, с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди пропуснати ползи - в размер на 542, 89 лв., причинени от Решение 574/2008г. на Началника на Аерогара Митница София, отменено като незаконосъборазно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното основно решение агенцията е осъдена да заплати исковата сума, като съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От фактическа страна АССГ е приел за установено, въз основа на приложените по адм.дело 1791/2009г. на същия съд доказателства, че Глобъл Транс Лоджистикс ООД е осъществило внос на стоки от Република Турция, които е декларирало и за които е била определена нова, по-висока митническа стойност; въз основа на тях е бил определен и нов по-висок размер на дължимия ДДС. Издадено е Решение 574/07.10.2008г. на Началник Митница Аерогара София, което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на това е прието, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са мотиви и за наличие на вреда, представляваща размер на законната лихва върху сумата, в причинна връзка с отменения акт. С 2 бр. молби, подадени от дружеството с вх. 2600-3699 от 29.07.2008 г. и с вх.2600 -3751 от 01.08. 2008 г. е поискано възстановяване на събраните депозити. За определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на експертно заключение, което не се намира в кориците на делото. Касационната жалба срещу основното решение е частично основателна; решението е правилно като краен резултат само за част от исковия период. Налице са нарушения на съдопроизводствените правила, но те не са съществени; фактическата обстановка по делото е установена, а крайните изводи съответстват на материалния закон, макар и не изцяло по изложените в съдебното решение съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ отменено Решение 574/2008 от 07.10.2008г. на Митница Аерогара София. Следва да се прецизира, тъй като първоинстанционният съд не е обърнал внимание, че с решението за определяне на нова митническа стойност и нов размер на дължимото ДДС е разпоредено, в т.4, след влизане в сила на същото решение вече учреденият от дружеството депозит в размер на 1653 лв да бъде усвоен за погасяване не възникналото ново митническо задължение в общ размер на 1648, 97 лв и съответните лихви. Видно е от приложената ЕАД от 11.06.2008г., че депозит от 1653 лв е определен и изискан още с подаване на декларацията, поради което и депозитът е внесен на 13.06.2008г. /а не на 23.06.2008г., както е посочено в решението, а и в исковата молба/. Няма спор между страните относно факта на внасяне на депозита, както и че той е даден, за да бъде разрешено вдигане на стоките; това изрично е посочено и в касационната жалба на Агенция Митници. Установено е от документите по приложеното адм. дело 1791/2009г. на АССГ, че още на 11.06.2008г. е извършена проверка на стоките по смисъла на чл.152 вр. чл. 160 ППЗМ, както е посочено в самия протокол, а в последствие /13.06.2008г./ е издадено становище на отдел Тарифна политика при Митница Аерогара София за по-висока митническа стойност на стоката. Съгласно приложимата към момента на вноса разпоредба на чл.162 ППЗМ, даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата. Следователно, първоначално сумата от 1653 лв е била внесена за целите на вдигане на стоката, във връзка с чл.162 ППЗМ, а впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането и е било променено, въз основа на отмененото решение 574/2008г. Именно поради това, а и предвид обстоятелството, че се търсят вреди от отмененото решение 574/2008г., исковият период е следвало да бъде прецизиран на 07.10.2008г. 02.03.2011г. и размерът на обезщетението е следвало да бъде определен за този период. При така заявеното основание на иска, няма причина за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта, от който се претендира да са понесени вредите. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за процесния период то не е разполагало с исковата сума. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. За посочения по-горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 469,02 лв. Налице е и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Още при първото разглеждане на делото, в мотивите на Решение 2103/10.02.2020г. по адм. дело 1016/2018г. на ВАС е посочено, че в случая не са приложими разпоредбите на чл.192 /отм./ и чл. 214 от ЗМ. Член 192 ЗМ /отм./ е приложим по отношение на приетите от митническите органи обезпечения. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в решение 574/2008г., тя вече не представлява обезпечение. Както е посочено в самото решение, сумата е предвидена за усвояване, съгласно чл.211, ал.1 т.2 ЗМ за взетите под отчет, на основание чл.205 ЗМ публични държавни вземания. След отмяната на решение 574/2008г., отпада основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което и тази сума подлежи на връщане. Това следва и от чл.214 ЗМ вр. чл. 219а ЗМ - когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Не е спорно, че сумата от 1653 лв е била поискана и възстановена. Спорът по настоящото дело касае лихвата върху тази сума за периода на задържането и, а не самата сума от 1653 лв. С оглед изложеното по-горе, че при заявеното основание на иска, обезщетението се дължи от датата на издаване на Решение 574/2008, с което е променено основанието за задържане на сумата от 1653 лв, неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл.5 ЗОДОВ. Съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а сумата от 1653 е предвидена за директно покриване на по-високите митни сборове. Независимо от това, неоснователни са и съображения във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Плащането всъщност изобщо не следва да се разглежда като опция, тъй като то означава изпълнение на акта. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни и че този избор прекъсва причинно-следствената верига в случая. Неоснователна е касационната жалба срещу допълнителното решение, с което е присъдена законната лихва от завеждане на исковата молба. Както се посочи вече по-горе, макар размерът на обезщетението по чл.1 ЗОДОВ в случая да се изчислява на база законната лихва за процесния период, то не е лихва. Върху него се дължи законната лихва от завеждане на исковата молба, както по всеки иск за парично притежание. В случая допълнителното решение следва да се остави в сила, със забележката, че законната лихва се зължи върху определената с настоящото решение главница от 469, 02 лв. По изложените съображения решението следва частично да бъде отменено в частта му за периода извън 07.10.2008г.- 02.03.2011г. и за сумата над 469, 02 лв, както и в частта за разноските за сумата над 280, 78 лв, като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. В сила следва да бъде оставено и допълнителното решение. При този изход от спора и с оглед действащата норма на чл.10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ, в редакцията към момента на завеждане на иска, разноски на касатора не се дължат. На ответника се дължат разноски, съобразно представени доказателства за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, в размер 259, 18 лв, съразмерно на основателната част от исковата претенция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение