Решение № 3876 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2009 г.

Решение № 3876 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Файсал Гази Хаджи, гражданин на Ирак против решение № 14280/19.12.2008 г., постановено по адм. дело № 7380/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 156/24.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 1а от Женевската конвенция от 1951 г. и на чл. 15, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО. Ответната страна-председател на ДАБ при МС не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I колегия, в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо та обжалване по смисъла на чл. 208, ал. 1 АПК първоинстанционно съдебно решение, от заинтересована страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Файсал Гази Хаджи, гражданин на Ирак, срещу решение № 156/24.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърденията на кандидата за наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на изброените директиви на Съвета на Европейската общност, включително и директива 2004/83/ЕО. В текста на чл. 15 "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните разпоредби от Директивата и ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което твърдението е неоснователно. Касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и тричленният състав, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход, както се твърди в касационната жалба. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход, което изрично е заявил в интервютата. Няма доказателства жалбоподателят лично да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,