Решение № 5078 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2011 г.

Решение № 5078 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Неджин" ООД моли да бъде отменено решение № 166/14.04.2011 г. по адм. д. № 17/2010 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 345/18.10.2005 г. на ТДД - София, ДП - Овча купел, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. В защита по същество моли ДРА да бъде отменен в частта за определени задължения за 2001 г. поради изтекла абсолютна давност. Моли ДРА да бъде отменен изцяло, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна по съображения в писмена защита моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от Директора на ДОУИ - София против решението в частта, с която РА е отменен в частта за непризнат данъчен кредит 170 939,80 лв. и съответни лихви. Поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА в тази част да бъде оставен в сила, като му бъдат присъдени разноски. По възражението за изтекла абсолютна давност поддържа, че е неоснователно, тъй като абсолютната давност води до невъзможност да се предприеме принудително изпълнение на установените задължения и не е пречка за установяване размерът на задълженията. По жалбата на другата страна моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 345/18.10.2005 г. на ТДД - София, ДП - Овча купел в частта, с която не е признат данъчен кредит: 75 000 лв. с лихви за м. 03.2003 г., 24 940 лв. с лихви за м. 04.2003 г., 12 400 лв. с лихви за м. 7.2003 г., 31 824 лв. с лихви за м. 8.2003 г. и 26 775 лв. с лихви за м. 09.2003 г. като е отхвърлена жалбата на "Неджин" ООД против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е повторна по ЗДДС (отм.) и обхваща периода 1.06.2001 г. - 31.08.2004 г. При обжалването по административен ред с решение на РДД - София е отменен ДРА в частта, с която са определени данъчни задължения за м. 07.2001 г., а в останалата част ДРА е оставен в сила. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод, че по спорните фактури на "Форумимпекс 21" ЕООД, "Артинженеринг 21" ЕООД, ЕТ "Никол - Валентин Димитров", "Победа С" АД, "ПСВ трейдинг" ЕООД и "Юпитер И" ЕООД данъкът не е доказано да е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводствата на доставчиците, които не са намерени на адресите им по време на ревизията и от вещото лице счетоводител. Обосновано съдът е приел, че представените извлечения от счетоводни документи на доставчиците не са достатъчни, за да се установи начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) без да се извърши проверка в счетоводствата на доставчиците за редовността на водене на счетоводните книги по чл. 51 ДОПК и за съответствието на представените извлечения с данните в компютрите, от които са направени по чл. 54 ДОПК. За 2002 г. съдът обосновано е приел, че не е доказано плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчиците ЕТ "Никол - Валентин Димитров" и "Победа С" АД, поради което не са налице условията на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по фактурите, въпреки, че данъкът не е начислен от доставчиците. За 2003 г. по същите съображения жалбата е отхвърлена против РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Победа С" АД, за които по делото не е установено данъкът да е платен по ДДС-сметка на доставчика. Представени са доказателства за плащане на доставките с извършено прихващане на насрещни задължения. За фактурите на "ПСВ трейдинг" ЕООД и "Юпитер И" ЕООД съдът е приел, предвид заключението на вещото лице, че данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчиците и са налице условията на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.), като е отменил РА в частта за непризнат данъчен кредит: 75 000 лв. с лихви за м. 03.2003 г., 24 940 лв. с лихви за м. 04.2003 г., 12 400 лв. с лихви за м. 07.2003 г., 31 824 лв. с лихви за м. 08.2003 г. и 26 775 лв. с лихви за м. 09.2003 г. Съдът е изложил съображения, че след като сумите не са върнати от доставчиците по чл. 64, ал. 3 ЗДДС (отм.) на получателя, е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.). Изводът е необоснован. По чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) не е поставено условие за приложение на разпоредбата в зависимост от връщането или не на сумите, платени по ДДС-сметка от доставчика на получателя. За приложение на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) е поставено условие данъкът да е платен по ДДС-сметка на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. По чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода. Вторият касатор поддържа, че по делото не е установено да е изпълнено условието данъкът да е платен по ДДС-сметка, най късно до края на данъчния период, в който е упражнено правото на данъчен кредит. Видно от РА за 2003 г. са направени корекции в справките-декларации в частта за покупките за всеки от периодите, в които са издадени фактурите на "ПСВ трейдинг" ЕООД и "Юпитер И" ЕООД. От тези корекции следва, че фактурите са отразени в дневника за покупки на дружеството в периодите, в които са издадени. По чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) срокът за плащане на данъка по ДДС-сметка е до края на данъчния период, в който е упражнено правото на данъчен кредит, а по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.), това е периода, в който са издадени фактурите, начислен е данъка, отразени са фактурите в справката-декларация и дневника за покупки на получателя. Упражняването на правото на данъчен кредит се осъществява с подаването на справката-декларация в ТДД по чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.) - в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период. С подаването на справката-декларация настъпва ефекта на правото на приспадане на данъчен кредит на лицето - да приспадне от дължимия за внасяне данък дължимият на него данъчен кредит за приспадане. Предвид този текст упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит се извършва с подаването на справката-декларация до 14 число на месеца, следващ данъчния период на начисляването. По чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) срокът за плащане по ДДС-сметка на доставчика е до изтичане на данъчния период, в който правото е упражнено, поради което следва да се приеме, че срокът е до изтичане на данъчният период, следващ начисляването на данъка. Срокът по чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) е условие за приложение на текста и не може да бъде удължаван, тъй като данъчните закони се тълкуват само стриктно. предвид чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. За да уважи жалба против РА на основание чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) съдът се е позовал на заключението на вещото лице счетоводител, че за м. 03, 04, 07 - 09.2003 г. данъкът е внесен по ДДС-сметка на доставчиците предвид приложените по делото платежни нареждания и банкови извлечения от ДДС-сметки на доставчиците. Решението в тази част е обосновано и законосъобразно. Всички плащания по ДДС-сметките на доставчиците "Юпитер И" ЕООД и "ПСВ трейдинг" ЕООД през 2003 г. са извършени преди изтичане на данъчния период, следващ периода на начисляване на данъка, поради което изводът на съда, че са спазени изискванията на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) е правилен предвид изложените по-горе съображения по чл. 67, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.). Неоснователен е доводът на първия касатор за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията, които да доведат до отмяна на ДРА. Подписването на два протокола за проверка на адрес от един и същ свидетел не е недопустимо. Неоснователно в жалбата се поддържа, че такъв свидетел е данъчен служител, след като в протокола не е отразено такова обстоятелство. Позоваването на практиката на СЕС е неоснователно за периоди преди 1.01.2007 г. Първият касатор поддържа, че вземането по ДРА за 2001 г. е погасено поради изтичане на абсолютна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). По чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността. Този 10-годишен давностен срок е въведен с приемането на ДПК (отм.) и за неговото начало е приложим чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С ДРА за 2001 г. са определени задължения за м. 7.2001 г. - отменени с решението на РДД-София и за м. 11 и 12.2001 г. В случая срокът на абсолютната давност започва да тече за задълженията от м. 11.2001 г. от 1.01.2002 г., тъй като дължимият ДДС е следвало да се плати до 14-то число на следващия месец. За тези задължения от 1.01.2012 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК. ДРА следва да бъде отменен поради изтекла абсолютна погасителна давност в частта, с която за периода м. 11.2001 г. е определено задължение за данък върху добавената стойност 43 801,42 лв. с 21 366,20 лв. лихви. Задължението за данък и лихви за м. 12.2001 г. е следвало да се плати до 14-то число на м. 01.2002 г. За него срокът на абсолютната давност започва да тече от 1.01.2003 г. и досега не е изтекъл, а възражението за погасяване по давност на данъчните задължения за м. 12.2001 г. е неоснователно. Доводът на втория касатор, че не следва да се отменя ДРА поради изтекла погасителна давност е неоснователен. ДРА са предварително изпълняеми по чл. 118 ДПК (отм.) и чл. 127, ал. 2 ДОПК и ако ДРА не бъде отменен в частта за задълженията, погасени по давност, се създава изпълнителен титул за тези задължения в нарушение на чл. 171 ДОПК. Изпълнението на ДРА е спряно от съда с определение от 6.11.2007 г. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която са определени за периода м. 11.2001 г. данък върху добавената стойност за внасяне 43 801,42 лв. с 21 366,20 лв. лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на ДРА, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на разноски за всички инстанции в размер 6081,50 лв. Вторият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 2708,81 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на втория касатор 3372,69 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,