Решение № 4968 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14963/2014 г.

Решение № 4968 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14963/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2327 от 30.10.2014 г., постановено по административно дело № 2499/2014 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № РД-255 от 13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив; 2) обявил нищожността на разпореждане № 3705254420/ПР-711 от 23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив; 3) върнал административната преписка на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 4) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив да заплати на Костадин Запрянов Вълчинов с. Цалапица, обл. Пловдивска деловодни разноски в размер на 350 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението на Административен съд - Пловдив да се отмени и да му бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Костадин Запрянов Вълчинов от с. Цалапица, обл. Пловдивска, чрез процесуалния си представител адв. Василева оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на деловодните разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а обжалваното с нея съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: Със заявление вх. № МП - 21662/21.03.2014 г. Костадин Запрянов Вълчинов е поискал от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив да бъде изменено влязлото в сила разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е изложил съображения, че по отношение на надвзетата пенсия следва да се приложи чл. 114, ал. 2 от КСО, а не чл. 114, ал. 1 от КСО. Ведно със заявлението Вълчинов е представил и копие на ревизионен акт № 1/26.05.1997 г. за извършена финансова ревизия по приходите и разходите на фонд "Обществено осигуряване" на осигурителя Костадин Запрянов Вълчинов в качеството му на земеделски производител и копия на квитанции от 2.01.1996 г. и от 26.05.1997 г., които да послужат като ново доказателство, обосноваващо добросъвестност на Вълчинов при получаване на сумите по осигурителните плащания в периода от 1.01.1994 г. до 31.08.1998 г. С разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив е отказано изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Вълчинов е оспорил административният акт пред директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с решение № РД-255/13.08.2014 г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и обяви нищожността на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че е налице особено тежък порок във формата на индивидуалния административен акт - разпореждане № 3705254420/ПР-711/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив. Административен съд - Пловдив е изложил мотиви, в които е посочил, че компетентен да разгледа влезлите в сила разпореждания по чл. 98 и евентуално да ги измени или отмени, е органът, който ги е издал, в случаите по чл. 99, ал. 1 от КСО. По отношение на формата на индивидуалния административен акт обаче решаващият състав е приел, че е допуснат съществен порок, тъй като в разпоредителната част на акта не са посочени индивидуализиращи белези на адресата на акта, както и конкретно посочване на номера и датата на разпореждането, чието изменение се иска на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Направен е крайният правен извод, че такъв порок води до нищожност на административния акт, тъй като не може да се създадат, изменят или отменят права и задължения между конкретни правни субекти и да се конкретизира предмета на правния спор. Предвид изложеното и с оглед тежкия порок на разпореждането на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, е отменено като незаконосъобразно и решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено нищожното разпореждане. Този извод на съда е необоснован и е в противоречие с материалния закон, поради което е довел до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Основателно е оплакването, че разпореждането неправилно е прогласено за нищожен. Неоснователно решаващият съдебен състав е приел, че липсата на индивидуализиращи данни за адресата и конкретно посочване на номера и датата на разпореждането, чието изменение се иска, водят до нищожност на административния акт, при условие че в мотивната му част са посочени конкретно името на заявителя и конкретно посочване на разпореждането, чието изменение се иска. Действително в диспозитива на разпореждането на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ липсва името на адресат на акта, както и номера и дата на разпореждането, с което е изменена пенсията на Вълчинов по смисъл на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и което административният орган е отказал да измени. Съдържанието на разпоредителната част на прогласения за нищожен акт е "отказвам да изменя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст". Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение да неговата действителност, а наличието им е условия за изискваната от закона пълнота на последващата административна и съдебна проверка. Задължителните елементи на административния акт са изчерпателно изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК и разширително тълкуване на този текст е незаконосъобразно. Конкретното изявление на административния орган по същество намира израз в диспозитивната (разпоредителната) част на административния акт. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. За да се приеме, че е изпълнено посоченото изискване, е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установи волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения. Ако от диспозитива на разпореждането за отказ за изменение на разпореждането, с което е изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст, поради недобросъвестност на лицето, не става ясно кое точно е разпореждането, с което е изменена пенсията (в случай, че са визирани няколко разпореждания), и ако тази воля не може да бъде изведена от обстоятелствената част на обжалваното разпореждане, то това разпореждане се явява незаконосъобразно поради неспазване на установената форма (чл. 146, т. 2 от АПК). В този случай обаче ще е налице незаконосъобразност на акта, а не както първоинстанционният съд е приел, че порокът в процесното разпореждане е толкова тежък, че е налице нищожност на административния акт. Липсата на подробно индивидуализиране на адресата и обекта на административния акт в неговия диспозитив обаче не води автоматично до неговата незаконосъобразност. Необходимо и достатъчно условие е адресатът и обектът да бъдат определяеми на базата на подробното му описание в мотивите. В случая липсата на подробно описание на адресата и на разпореждането, чието изменение се иска, в разпоредителната част не я прави незаконосъобразна, нито неизпълнима поради недостатъчна конкретност. Името на заявителя и подробно описание на разпореждането - с номер и дата, е налице в мотивите на потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане. Предвид изложеното изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК е спазено и разпореждането и адресата се явяват достатъчно индивидуализирани, и няма съмнение кое е лицето, на което му е отказано изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст, т. е. отказано е да се измени разпореждането, с което пенсията му е определена в по-малък размер. В началото на разпореждането административният орган е посочил следното: "Със заявление вх. № МП - 21662/21.03.2014 г. Костадин Запрянов Вълчинов прави искане за изменение на разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се приеме, че надвзетата пенсия е на основание чл. 114, ал. 2 от КСО, а не на основание чл. 114, ал. 1 от КСО". Видно от цитирания текст на процесното разпореждане в него има достатъчно данни за адресата на административния акт, както и за неговия обект, поради което липсата на тази индивидуализираща информация в разпоредителната част на акта, не е толкова съществено нарушение, което да доведе до неговата незаконосъобразност, а още по-малко до прогласяването му за нищожно. Предвид горното неправилно е отменено и решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърден индивидуалния административен акт. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на Костадин Запрянов Вълчинов против разпореждане № 3705254420/ПР-711/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, на практика потвърдено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО с решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Досежно сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,